бТВ си скубят косите с новия водещ, а Сашо Кадиев вече се забавлява с този проект

Ключови думи: Сашо Кадиев, новини, Флагман, Бургас, проект

Александър Кадиев липсва на телевизионните зрители, които го гледаха всяка делнична ден като водещ на предаването "Преди обед", но пък сега ще имат възможност да го гледат по-често на театралната сцена. Известният актьор влиза в спектакъла „Момчетата и градът“ от Кристофър Шин, чиято премиера е на 25 септември в Малък градски театър „Зад канала“.

За първи път публиката ще види Сашо Кадиев в нетипична за него роля, различна от това, с което той обикновено се представя. Режисьорът Златомир Молдовански избира за втори път през последните две години Кадиев в свой спектакъл след „Игра за двама“, в който актьорът си партнираше със София Бобчева, а след това – със Стефани Ивайло. На сцената този път синът на Катето Евро ще е с актрисата Мартина Тодорова. Сценографията и костюмите са на Теодора Лазарова, музиката – на Валерия Крачунова и Павел Стефанов. „Момчетата и градът“ е с оригинално заглавие Dying City. Авторът Кристофър Шин поставя героите в момент на криза, провокирана от загуба, тъга и липса на обич.

Опитите на Кели да притъпи тази криза като остави цялата емоционалната разруха на миналото зад гърба си внезапно се сриват, когато Питър, брат на покойния ѝ мъж, я изненадва с посещението си. Питър, от своя страна, е принуден да се бори със своето минало и настояще всеки ден, но се сблъсква с реалността, че вече не може да води тази борба сам. Грег, войник загинал в Ирак и съпруг на Кели, заради когото се връщаме в миналото, с което Питър и Кели се борят, никога не е получил обичта, която да го избави от смъртта. Но най-трагичната реалност за него идва от това, че той никога не е разбрал каква обич му е нужна. „Често се твърди, че театърът е базиран на конфликт – конфликт между героите, конфликт на героя със себе си, конфликт между героя и Господ.

Според мен конфликтът не трябва да бъде цел в театъра, както и в живота, той никога не е цел. Конфликтът е производно на най-простия, но и най-универсален стремеж на всеки човек и съответно на всеки театрален герой: да бъде обичан. Тази обич се изразява във всякакви форми – романтична, платонична, роднинска, религиозна“, споделя Златомир Молдовански. „Тези, които имат късмета да получат обичта, която търсят, подсъзнателно се впускат в стремежа да я пазят, защото обичта е толкова крехка, колкото и жизнено важна.

От тези два стремежа – да бъдем обичани и да запазим обичта, произлизат всички най-силни конфликти в живота“, коментира режисьорът. „Театърът трябва да бъде толкова жив, че да е още по-истински от живота. Защото в истинския живот често трябва да притъпяваме инстинктите си и да се подчиним на известни скрупули, за да оцелеем в съвременното общество. Това е съвсем нормално. Но най-въздействащият театър изисква да дадем зелена светлина на истинския живот в най-ярката му форма, с всичките му съвършенства и несъвършенства“, коментира Златомир Молдовански.

Режисьорът харесва актьори, които живеят на сцената с пълна сила и свобода, чиято вяра в творческия инстинкт е толкова силна, че кара публиката наистина да забрави, че е на театър. Харесвам и пиеси, които безкомпромисно го изискват, обобщава той.