За разликата между двете болници – едната Окръжна, а другата "Сърце и мозък"

Но нали ние не искаме да сме слепи, нали ние искаме да видим някаква светлина в тунела

Ключови думи: сърце и мозък, болница бургас, окръжна болница

Журналистът Добрин Памуков изпрати до редакцията на Флагман.бг разказ за негово житейско премеждие, с което дава пример за ефикасността в едно медицинско заведение в Бургас и липсата на такава в друго. Той е роден тук, в морския град. Завършва история в Софийския университет "Св.Климент Охридски". Работи в сп. Отечество, създател е на Новогодишния  музикален фестивал в НДК, бил е директор „ Реклама, маркетинг импресарска и продуцентска дейност в НДК и Директор на в. Сега. Последните години живее в САЩ.

Ето какво разказа Добрин Памуков за премеждията си в две бургаски болници:

Случката, за която искам да ви разкажа се случи миналия  месец. Нали знаете поговорката „много добре не е на добре“. Майка ми Радка Памукова (да ми е жива и здрава) е на почти 89 години и за съжаление с много тежка деменция. Гледах я вкъщи с жени, но взе често да пада и аз реших да я дам в дома за възрастни хора в Българово. И там живна – взе да рецитира (Епопея на забравените я знае от начало до край) както и други автори, да пее песни (над 20 години е пяла в хор „Родна песен“ и т.н. Но на 17 юли през нощта пада и си чупи тазобедрената става. За съжаление не бях в Бургас, но мой приятел я закара в спешното отделение на УМБАЛ-Бургас, известна със старото си име Окръжна болница Бургас. Аз успях да се свържа с последната жена, която се грижеше за нея и я помолих да я придружи.

И тук вече започва историята, която искам да ви разкажа. След 5 часа чакане  успях да разговарям в доктора (не искам да казвам името), но според мен той не е полагал клетва, защото  ми заяви – операцията по ценоразпис е 4 000 лева. Ако не можете да си позволите операцията, ще я сложим в гипсово корито и както зарасте така ще бъде. Не можех да повярвам на ушите си. Нали, ако я сложат в корито, неподвижно, тя ще си отиде за 15-20 дни. Попитах учтиво дали е нормално това, а хората които ме познават знаят какво ми костваше, но отговор не последва. Само ми повтори, че операцията ще струва 4 000 лева .И тук на помощ ми дойде моята услужлива памет – сетих се ,че преди повече от 15 години съм контактувал с един от създателите на болница „Сърце и мозък“. Намерих му телефона, обадих му се и той ми каза, че ще помогне само да докарат майка ми в болницата.

И тук втората изненада – в Окръжна болница няма линейка (или не искаха да дадат). Не че ми е майка, но хората, които я познават знаят, какво е направила тя за града и една линейка е най-малкото, което може да и се даде. За моя радост в болница „Сърце и мозък“ имаха, на другия ден майка ми беше оперирана, излезе от упойката и след няколко дни се върна в дома.

Сега, драги читателю, искам да ви разкажа за разликата между двете болници – едната „Окръжна“, а другата не е. Само да отворя една скоба – баща ми почина в държавната болница, в специализирано отделение – мисля , че беше на седмия етаж, което беше всичко друго, но не специално…

Майка ми както казах преживя операцията, но я беше страх да ходи. Няколко пъти колабира и се наложи да я върна в „Сърце и мозък“. И тук искам дебело да подчертая – това, че се познавах с един от създателите на болницата не ми даваше привилегировано отношение. Майка ми беше настанена в стая с още 3 други жени, храната беше еднаква са всички, както и грижите. В продължение на дни, седейки на една от пейките срещу рецепцията аз наблюдавах отношението на обслужващия персонал към пациентите –от посрещането на вратата, до насочването към лекаря и т.н. Отношението към всички беше еднакво.

Нещо, което ми направи силно впечатление – ако пациента има нужда от лекарства, рецептата се изпраща по електронен път да аптеката, която е в двора на болницата. Казваш името на пациента и лекарствата те чакат.

Щях да забравя – около болницата има много места за паркиране. Но ако са заети има платен паркинг – 1 лев за 5 часа.

Мога да пиша още, но въпросът, който ме човърка е защо на 2 километра разстояние има такава разлика. Може би това зависи от човеците. Както ми беше казал библиотекаря на нашия манастир в Света гора Пахомий: „ Добрине, хора много, човеци малко“ .Сигурно в "Сърце и мозък" са се събрали повече човеци… И това си личи.

Още много може да се разсъждава по случката, но на мене ми идва на ум един виц за златната рибка:

Хванал един човечец златната рибка, а тя му казала:

Аз  съм по-специална златна рибка. Изпълнявам само едно желание. Но помни – колкото за тебе, двойно за комшията. Мислил, мислил българинът – не може да се реши – ако поиска един милион, за комшията два, ако поиска къща – за комшията две. Най- накрая решил – погледнал с мефистофелска усмивка рибката и й казал:

Извади ми едното око…

Тук разказът би трябвало да свърши. Но нали ние не искаме да сме слепи, нали ние искаме да видим някаква светлина в тунела. Нали ние сме българи и заради хилядите ослепени Самуилови войници ние Българите трябва да продължим напред в историята. Само напред и само нагоре.

Напред и нагоре – хубаво казано, трудно за изпълнение. На пък в „Сърце и мозък“ са го решили – хем с чувство за хумор, хем е вярно:“ Ние лекуваме всеки ден повече сърца, отколкото Казанова е разбил през целия си живот“.