Той беше футболна звезда, но сега ще лежи до живот в затвора заради нещо ужасно

Ключови думи: Марио Метушев, Красимир Колджиев, Гоце Делчев, новини

С решение на Върховния касационен съд (ВКС) бившият футболист на Пирин (Благоевград) и Берое Марио Метушев е осъден на доживотен затвор за убийството на приятеля си Красимир Колджиев. Кървавата баня се разигра през 2018 година в дома на жертвата в Гоце Делчев. Тогава Колджиев беше намушкан 97 пъти. Двамата били приятели от детинство. Скандалът се е разразил след употреба на голямо количество алкохол.

С Решение № 50168/04.08.2023 г. по наказателно дело № 707/2022 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя без разглеждане касационната жалба, подадена от Виолета Метушева – защитник на подсъдимия Марио Метушев. Съдът оставя в сила решението от 28.06.2022 г. по в.н.о.х.д. № 553/2021 г. на Софийския апелативен съд (САС). Решението не подлежи на обжалване.

Покъртително! Майката на жертва, прободена 97 пъти от роден футболист, с ужасяващи подробности за убийството!

Делото е образувано по касационни жалби, подадени чрез упълномощени защитници на подсъдимия, както и от съпругата му, конституирана като защитник.

С присъда на Окръжен съд – Благоевград Марио Метушев е признат за виновен в извършването на 15.06.2018 г. в гр. Гоце Делчев на убийството на Красимир Колджиев по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години. Постановено е да изтърпи и наказанието „лишаване от свобода“ за 2 години, наложено по друго дело. Осъден е да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в полза на Румяна К. в качеството на майка и законен представител на малолетното дете Надя К. в размер на 300 000 лв., в полза на Надежда К. в размер на 150 000 лв. и в полза на Росен К. в размер на 100 000 лв.

С решението на САС присъдата е изменена, като на подсъдимия е наложено наказанието „доживотен затвор“. Присъдата е потвърдена в останалата ѝ част.

Тричленният състав на ВКС приема, че жалбата на защитника Виолета Метушева не е с изискуемото съдържание, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.

Жалбите от адвокатите на подсъдимия са допустими, но неоснователни. Касационната инстанция намира, че в дейността на САС по събиране и оценка на доказателствата не са допуснати логически грешки или игнориране на доказателства. За изясняване на въпроса относно вида на режещите предмети, с които са нанесени уврежданията на пострадалия и подсъдимия, САС е назначил повторна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), обсъдил е събрания доказателствен материал, като е изложил подробни мотиви защо приема, че престъплението е осъществено с ножа, изваден при хирургична интервенция от врата на подсъдимия. Неоснователно е възражението, че по делото е останало неизяснено в какво положение са били един спрямо друг подсъдимият и пострадалият.

Неоснователно е и твърдението, че не са събирани и установявани доказателства как са повлияли изписаните на подсъдимия лекарства и спирането на техния прием. Съдът е обсъдил представените рецепти, с които на подсъдимия са били предписани психоактивни медикаменти. Изпълнението на лечението е поставено под съмнение с оглед изготвената по делото експертиза на проба от кръв от Метушев, при което не е било установено наличието на наркотични вещества и психоактивни медикаменти, включително и тези, които са му изписани. Според върховните съдии възражението на защитата, че липсват доказателства относно мотива за извършване на престъплението е неоснователно.

За да приеме наличието на негативни нагласи у подсъдимия спрямо пострадалия, САС е ценил с доверие показанията на свидетели, които са еднопосочни и взаимно кореспондиращи. Пред двама от тях пострадалият споделял, че след задържането на Метушев с акцизни стоки подсъдимият го подозирал, че го е „предал“, а този мотив сочи и майката на пострадалия, възпроизвеждайки предсмъртните думи на сина си. Въззивният съд се е солидаризирал с изводите на първата инстанция, че подсъдимият е имал предшестващи негативни нагласи спрямо пострадалия, които заедно с употребата на алкохол са довели до свръхяростни афекти у него при нанасянето на 97 наранявания.

Тези изводи са основани на заключението на комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Неоснователни са и доводите, че е невъзможно Метушев да е извадил ножа от корема си и да го е забил във врата си. В устните си разяснения вещите лица са заявили, че нараняването в коремната кухина не е лишило подсъдимия от възможност да извършва активни движения.

В мотивите си САС е изложил подробни съображения относно правната квалификация на извършеното деяние, с които ВКС изцяло се солидаризира. В детайли са изследвани естеството на получените от пострадалия наранявания, т. нар. защитни наранявания, които сочат, че Красимир Колджиев е възприел нападението, борел се е за оцеляването си, като е преживявал както физически болки и страдания, така и ужас от неизбежната смърт. Изложени са подробни съображения защо апелативният съд възприема наличието на квалифициращия признак „особена жестокост“. Направил е законосъобразен извод, че по своя интензитет изпълнителното деяние надвишава необходимото за причиняване на смъртта на пострадалия, а поведението на подсъдимия сочи на изразена коравосърдечност и жестокост. В мотивите на ВКС се казва, че приетата от САС правна квалификация е съответна на приетите за установени факти, което налага извод, че законът е приложен правилно.

В светлината на безспорно установените от фактическа страна обстоятелства тезата, че подсъдимият Метушев е действал при неизбежна отбрана е очевидно несъстоятелна, пишат още върховните съдии. От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че пострадалият е получил 97 броя наранявания от едно и също оръжие, значителната част от които в легнало положение, а по ръцете му са налице увреждания с характер на защитни. Така установените факти сочат на извод, че наличието на хипотетично първоначално нападение от страна на пострадалия срещу подсъдимия не би довело до промяна в квалификацията в по-леко наказуемо престъпление. „Това е така, тъй като при нанасянето на ударите, причинили смъртта на пострадалия, последният само се е бранил, което сочи, че подсъдимият не се е намирал в положение на неизбежна отбрана, а още по-малко е действал при превишаване на нейните предели“, категоричен е съдебният състав на ВКС.

Доводите за явна несправедливост на наложеното наказание ВКС намира за неоснователни. Съобразно разпоредбата на чл. 38а, ал. 2 от НК наказанието „доживотен затвор“ се определя, когато извършеното престъпление е изключително тежко. В мотивите на въззивното решение са изложени съображения относно изключителността на осъщественото от подсъдимия в сравнение с престъпленията от същия вид – нанасянето на многобройни удари, далеч надхвърлящи необходимото за умъртвяване на жертвата и то в присъствието на майката на пострадалия; проявена изключителна жестокост и коравосърдечност, което е рядък случай в съдебната практика.

Взети са предвид добрите характеристични данни на подсъдимия, като е прието, че същите касаят спортната му кариера, съобразено е обстоятелството, че той страда от разстройство на личността от смесен тип, което не е пречка да разбира свойството и значението на извършеното, че е баща на две деца, но е прието, че те не могат да се противопоставят на изключителната тежест на извършеното деяние. С тези изводи на САС касационната инстанция напълно се съгласява.