Астероидът 2005 YU55 приближава...

Ново изображение на 2005 YU55, получено в Голдстоун, когато астероидът се е намирал на разстояние 1,38 млн. км. От днес небесното тяло се наблюдава с радиотелескопа Аресибо в Пуерто Рико.

Ключови думи: Ново, изображение, 2005 YU55, Голдстоун, астероид, небесното тяло, радиотелескоп, Аресибо, Пуерто Рико

Към нашата планета се носи "камък" с диаметър 400 метра, който прилича на яйце. Теглото му е 55 млн. тона. Това е астероидът, получил обозначението 2005 YU55.

Гигантски каменни гости не са безпокоили Земята от 35 години.

Камъкът се смята за потенциално опасен, защото траекторията му преминава в непосредствена близост до нашата планета. Но за тази нощ астрономите не вещаят нищо катастрофално.

Както съобщава експертът на НАСА – проф. Дон Йеманс, в 1,28 ч. българско време тази нощ астероидът ще мине покрай нас, като ще прелети само на 325 000 км (0,00217 астрономически единици) от Земята със скорост 13,7 км/сек. Това е с 60 000 км по-малко от дистанцията от Земята до Луната.

За последен път толкова голямо небесно тяло е заплашвало Земята преди 35 години. Но са го пропуснали. Пропуснали са го всички, включително и НАСА.

Сега агенцията успокоява, че може да не се притесняваме чак до 2028 г. – дотогава не се очакват опасни сближавания с каквито и да е големи камъни.

2005 YU55 е открит на 24 декември 2005 г., негово изображение е получено на 19 април миналата година с телескопа в Пуерто Рико (Arecibo Radar Telescope in Puerto Rico). Камъкът напомня гигантско яйце.

Йеманс съобщава, че преминаващият астероид няма да създаде осезаеми гравитационни смущения на Земята. Професорът припомня мартенските страхове от тази година, когато хората се опасяваха от пагубното влияние на т.нар суперлуние. На 19 март Луната се приближи до Земята на най-близкото разстояние от 1992 г. насам. В лунния перигей, или както шеговито го наричат учените – "суперлуние", естественият спътник се приближи към повърхността на Земята на разстояние 356,5 хил. км.

Астрономите чакат астероид с размерите на самолетоносач

Радари на НАСА ще изследват астероид над Земята

Впоследствие се изясни, че не сме се опасявали напразно – учените признаха, че катастрофалното земетресение в Япония може да е било провокирано от нарасналата гравитация на Луната – допълнителна сила, въздействаща на тектонските процеси в недрата на Земята. Но подобни пакости от астероида 2005 YU55, изглежда, не се очакват.

Само че и през март – още преди японското земетресение – учените дружно ни успокояваха, че Суперлунието с нищо не ни застрашава. Единствено гледката на небето щяла да бъде красива. А се случи непредвидимото.

Земетресението в Япония се случи на 11 март – 8 дни преди сближаването с нощното светило. Тоест по аналогия гравитацията на астероида трябва да е започнала да ни пакости някъде към 31 октомври.

Но нищо особено още не се е случило. Само няколко земетресения със средна сила и наводнения в Италия, в Банкок... Все пак трябва да дочакаме утрешния ден, за да стане окончателно ясно, че астероидът е минал вече покрай Земята.

Ако 2005 YU55 се вреже в Земята, мощността на взрива би съставлявала 4000 мегатона – 200 хиляди Хирошими, твърдят от НАСА. По планетата би преминала ударна вълнà като от земетресение от 7-а степен по Рихтер. Би се вдигнало цунами с височина 25 метра.

Тази вечер астероидът няма да се вижда с невъоръжено око, но може да се наблюдава с любителски телескоп. Професионалните астрономи пък обещават на 11-12 ноември да имат по-ясно изображение на астероида.

Завеждащият отдела по физика на звездните системи към Института по астрономия на Руската академия на науката Олег Малков казва следното:

"Да, събитието е достатъчно рядко, но този път е абсолютно безвредно – астероидът ще премине от нас на разстояние, малко по-малко от разстоянието до Луната, а самата Луна, за щастие, в това време ще бъде в съвсем друг район от своята орбита и по такъв начин няма да отклони траекторията му от безопасната.

Разбира се, и плоскостите на орбитите на Луната и астероида не съвпадат. Макар че трябва да се признае, че "камъкът" е доста голям, доста по-голям от прословутия Апофис. Затова е добре, че той преминава толкова далече и в обозримо бъдеще не се готви да се приближава отново към Земята".