Аз да подменя истински съкровища с ментета?! Пълна глупост

Проф. Божидар Димитров

Ключови думи: божидар димитров, национален исторически музей, министър на културата, дс, съкровища

- Г-н Димитров, оправихте ли си вече семейния бюджет, защото преди време дъщеря ви се беше оплакала, че откакто сте станал министър, семейството ви станало по-бедно?

- Да, парите вече са повече. Получавам хонорари. Докато бях министър, не получавах нищо извън заплатата и това лесно може да се провери. А дъщеря ми сега е доволна, защото й възстанових субсидиите, нали и аз като всеки баща й давам по някой лев. Наистина, докато бях министър, бях честен, доходите намаляха и й давах по-малко.

- А докато бяхте министър, имахте ли възможности за обогатяване?

- Как да нямах! Само че дойдох аз и ликвидирах корупцията с един качествен закон за българското гражданство и с практиката в министерството. Може да звучи нескромно, но направих и други добри неща за година и половина. Бях чувал, знаех, че дотогава имаше посредници – разбрал се с чиновника и вика на другата страна: приятел, ако искаш по-бързо паспорт, снасяй 300, 500, 1000 евро... Когато го обявих това нещо, Бойко Борисов скочи ядосан и понеже той има повече информация, викна: „Какви хиляда, до сто хиляди евро са стигали, всички албански престъпници се разхождат с български паспорти”.

- Според Татяна Дончева сега отново сте на мястото, където според нея се обогатявате, като подменяте съкровищата в музея с ментета и продавате оригиналите. Вие пък обявихте, че ще я съдите. Кога?

- Какво да я съдя?! Как да обясниш на това... същество, че и да искам, няма начин да стане. Е сега се върнах от Брюксел. При всяко пътуване зад граница съкровищата се проверяват, чуждата застрахователна компания проверява дали са автентични. На връщане пък ние проверяваме дали са автентични, да не би да са ги сменили. Така ли се сменя съкровище? Това е пълна глупост!

- Как може да я изрече една Татяна Дончева, все пак тя не е от най-тъпите депутатки, макар и доста хлевоуста?

- Ами! Доста е тъпа. Доста е тъпа в много от изявленията си. Някой идиот й казал нещо на маса и тя просто го повтаря. В тази област тя няма дори елементарни познания.

- Все пак защо не я съдите? Нали имате основания?

- Е как да нямам?! Ама за какво да се занимавам с това? Крупна сума като обезщетение не мога да й поискам, защото трябва да внесеш 10%, а аз ги нямам, колкото и да съм се обогатил. Печеля пари, колкото да свързвам двата края и да живея нормален живот. Да я съдя за 1 лев, това си е чист мазохизъм, няма да изпитам никакво морално удовлетворение като някои други. Още повече, че Татяна Дончева е политически труп и вече не е много интересна за публиката.

- А с лидера на СДС Мартин Димитров откъде се появи тази взаимна неприязън? Докато бяхте министър, непрекъснато ви искаше оставката…

- Не знам. Аз не го познавам. Казах, че е политически лилипут, а той ме разбра в буквалния смисъл, което също показва какво му е равнището. Ставаше по телевизиите да показва, че е висок и строен. Абе аз не съм имал това предвид! Имах предвид теб и партията ти! То се вижда – при сегашните социологически проучвания, дори обединени с Костов, са на 3%. Тогава не си ли политически лилипут?

- Май всичко тръгна от “шибания народ”…?

- Е, хубаво. Отсича се “шибания народ” от “тия археолози” и всичко си идва на мястото. Това си е нормална манипулация в политическия живот и вие го знаете по-добре от мен. Много пъти са го правили преди мен и ще го правят и след мен. Вижте, самия мен са ме шибали за какво ли не, само че аз не съм обръщал внимание. Докато не дойде скандалът с досиетата на посланиците и аз трябваше да си подам оставката.

- Знаете ли, че исках да зачекнем тази деликатна тема, но някак ми беше неудобно. Как се разделихте с Бойко Борисов?

- Никак, т.е. как да се разделя? Каза ми: „Виждаш какво е” и това беше всичко.

- А каква е истината за агентурно ви минало? В разговори с преводача към българското посолство в Рим Асен Марчевски и бившия резидент на разузнаването ни в Париж Димо Станков съм чувал, че будно момче като вас навремето специално е било привлечено към ПГУ, за да бъде внедрено и да проникне в тайните архиви на Ватикана, откъдето е изнесло безценни документи и информация за българската история. Така ли е?

- Вярно, че съм работил много в архивите на Ватикана, но не само там, а и във Флоренция, Венеция и т.н.; ровил съм нашата история и във Франция, Германия, Австрия, Англия и пр., където предварително знаехме, че има документи, които ни касаят. Вижте, всичко започна от Людмила Живкова. През 1973 г., т.е. към момента на вербовката ми, титаните на историята ни Дуйчев, Фол, Генчев и др., споменавам само мъртвите, убедиха Людмила Живкова и нейния кръг, че за да напишем нова истинска история на България за 1300-годишнината й, трябва да се възстанови отделът в българското разузнаване, който е съществувал преди 9 септември 1944 г., който се е занимавал с българската история и в който са работили учени като Богдан Филов и т.н. Значи 8 години преди юбилея аз бях привлечен към възстановения отдел в нашето разузнаване. Водехме се 14-и отдел към Първо главно управление – културно-историческо наследство, и всички много ни мразеха. Отделът беше научен институт в един обширен апартамент в центъра на София и всички се познавахме. Тоест теорията на конспирацията беше на майната си при нас. По принцип трябва да познаваш само водещия си офицер. А моят знаете ли кой беше? - Александър Фол. Само че той не беше никакъв офицер. Замисълът беше 14-томна автентична история на България. Жалко само, че досега излязоха само 8 тома.

- Значи видните български утвърдени и бъдещи историци са работили за ДС и КГБ?

- И това е пълна глупост. Пука им на КГБ какво са правили нашите царе примерно в 14-и век. Аз и досега се чудя защо беше тая секретност под шапката на ДС. До всички документи съм имал съвсем легален достъп. Чудя се защо е важно нашият институт да е под шапката на ДС и намирам за себе си единствения отговор. Българинът като излезе в командировка в чужбина, все ще намери начин да сложи нещо в джоба си. При нас това беше много вероятно. Примерно аз си поръчвах на ватиканската фотографска служба това и това за по 50 цента на страница, цветната отпечатка струваше 3 долара. Преглеждаш, даваш си заявката и ДС ти изпраща необходимата сума. Не можеш и долар да присвоиш. Всичко се следи. Парадоксалното беше, че аз си мислех, че съм агент доста години, след като съм нямал нищо общо с ДС. След смъртта на Людмила нашият отдел е бил закрит и прехвърлен към Държавна агенция архиви, съответно - и средствата. Аз си вършех работата, мислех, че съм агент. Последната ми командировка беше през 1990 г. до Венеция. Проста работа, не е имало никаква конспирация, всичко е било легално, но аз не съм знаел. На практика са прехвърлили парите от ДС към Архива. Който е чел досието ми, а Бойко Борисов го е чел в аванс, ще види, че не съм получавал нищо освен командировъчните и пари за заснемането на документи. Представяте ли си, ако аз бях командирован от институт на БАН!? Можех да надписвам на поразия. Ами ако вземем елетрончиците към Научно-техническото разузнаване!? Те можеха да откраднат или донесат милиони долари на държавата. Доколкото знам, в навечерието на преврата те бяха успели да изнесат схеми и чертежи на последно поколение компютри.

- Давате си оставката и се връщате целия в бяло. Като държавен план, държавен слуга. А в личен план?

- Какво?

- Ами последното писание е, че междувременно сте се „снабдили” с нова любовница – Росица Събева, културоложка в подопечния ви Национален исторически музей.

- Абе не ви ли омръзна – аз съм най-моногамният мъж в България!

- Тогава защо два пъти...

- Стоп, знам какво ще ме попиташ. Защо съм се женил два пъти за една жена, нали?

- Общо взето, да, но не само това. Впрочем чия беше инициативата за повторния брак?

- И на двамата. Абе, ние почнахме да съжаляваме, че се разделяме още при развода, но както и да е. А тая Росица Събева - такава няма в целия музей, ще ви дам щатното разписание. Ама тия глупости щяха да ме разведат за втори път! Слизаме с Капка и Волен, тогава той още не беше толкова известен, към кея на Созопол и аз подхващам Капка под лакът да не се подхлъзне на един камък. И какво? - Жълтите вестници веднага подеха темата, че Божидар Димитров си хванал русо гадже, блондинка с големи цици, рускиня. Жена ми като го прочете, няма к`во да говорим. Обаче я хванаха и нея на мушката. Отивам аз на коктейл в Министерството на културата и водя и жена си. И на другия ден веднага: „Божидар Димитров смени русото си гадже с червенокоса сексбомба”. А жена ми наистина беше се боядисала в червено и пак мрънка. Викам й: „Добре де, не си ли доволна, че те направиха сексбомба?”. Оттогава не съм я водил никъде. Ама като ми излезе името на плейбой и ебач, какво да направя? Обаче не знаете коя е най-голямата гавра с мен...

- Коя?

- Бяха написали, че брат ми ме гонил с брадва да ме коли, защото съм задявал племенницата си, т.е. дъщеря му. Истината е, че нямам брат, а сестра. При това от нея имам двама племенници и нито една племенничка. Абе, то като ти излезе името... С Мишо Неделчев си говорим, него пък го нарочиха за хомосексуалист. Поводът беше една снимка, на която духа нещо във формата на фалос, не знам дали беше сладкарско или восъчно изделие. А той си е напълно нормален мъж. То Тренчев го пусна това нещо. И веднъж ми се оплаква: „Абе, и за теб, и за мен пишат глупости, ама мен ме изкарват гей, а теб – ебач”. Ами аз какво да направя?! Вече видях, че в политиката може да те изкарат нещо много по-мръсно...