Случаят с Белослава не е единичен, той показва нашия манталитет към отговорността

Днес караш пил, утре… пияните шофьори у нас винаги повтарят, потретват и накрая убиват. Рано или късно винаги убиват… както Ставийски, както Семерджиев и Кристиан Николов

Ключови думи: белослава, ставийски, семерджиев, убийства по пътищата, шофиране пиян, коментар, манталитет

Преди няколко дни певицата Белослава беше задържана в София за шофиране след употреба на алкохол. Дрегерът е показал над 1.2 промила съдържание на алкохол в кръвта, а по случая е образувано досъдебно производство. Тя е отказала кръвен тест.

Около 4.30 сутринта полицейски служители я спрели, малко след като Белослава е излязла от денонощен магазин, часове по-рано е отпразнувала и рожден ден. Малко след това съпругът ѝ - художникът Евгени Йонов, излъга, че арестът й е недоразумение: "Белослава си е у дома. Става въпрос за недоразумение. То ще бъде изяснено." 

Ден по-късно, с пост във "Фейсбук" тя всъщност сама го разобличи в лъжа, като обясни, че в нощта на своя рожден ден е допуснала "огромна грешка". "Моя любима публика, в нощта на своя рожден ден допуснах огромна грешка, неприсъща за мен. За беда и за урок понасям всички последствия. Дължа своите дълбоки извинения, на най-близките хора до мен и на най-топлата и обична публика, която имам. Благодаря за огромната подкрепа, през последните 24 часа и за безрезервната обич през изминалите 24 години. С огромно извинение и уважение към всички вас! Ваша Белослава".

И като заваляха едни сърца и обяснения в любов, та цяла седмица...

Какво пък толкова?

Това всъщност беше преобладаващата част от първоначалните коментари под публикацията ѝ, а нейни не по-малко популярни колеги и популярни лица – Орлин Павлов, Мария Илиева, Мариана Попова, продуцентката и водеща на „Търси се” Нели Хаджийска, журналистът Георги Тошев, репортерката от БНТ и дъщеря на Аня Пенчева Калина Караньотова и редица други, засвидетелстваха подкрепата си с не по-малко нелепи излияния от типа на: „Ти си невероятна” (тук не се разбира какво е искал да каже лирическият герой и какво общо има това с действието ѝ), „Чиста душа не може да бъде съдена” (! разбира се, особено ако е известна, какво пък толкова е направила), „Обичам те безусловно” (дори и пияна, е пропуснала да добави Мария Илиева) и ред цветя, сърца, признания в обич и т.н.

Човек, незапознат със случилото се, придобива представа, че тя е жертва. А „Моя любима публика” наистина звучеше трогателно, както и стотиците постове и публикации в нейна подкрепа, които я окуражаваха да не се променя. Е, дано поне едно нещо промени – да не сяда повече зад волана, когато е употребила алкохол. 

Какво е безумното ли? Не е едно.

Белослава беше лице на кампанията "Не карай пил", в която кампания, би трябвало всички участващи, да го правят, защото разбират и вярват в тази кауза, а не поради финансови облаги. Тоест в случая, както и в случая с трагедията, причинена от фигуриста Максим Стависки (който също беше лице на тази кампания) явно говорим само за личен интерес, а не за разбиране на значението на подобни кампании, за отговорността, която произтича от участието в нея.
Второ, макар в страната ни всеки втори активен в социалните мрежи да бъде приеман за популярна и известна личност, истинските ВИП-ове (тази така любима думичка на родните ни знаменитости) трябва да носят и отговорност за действията си, много повече, отколкото всеки обикновен гражданин, защото те са тези, които дават пример. И това не е клише. С известността, идва и отговорността. Хиляди подрастващи наистина съдят за това какво е редно или не, по казаното или направеното от хора като Белослава. Кара пияна, всички и се радват, подкрепят я, кефят и се – страхотно! Явно е готино и редно, защо да не мога и аз?

Да, днес това ѝ действие не е довело до нищо страшно, но рано или късно – ще. А дали това е първият случай, в който тя шофира пияна? Надали. Просто сега я хващат. 

Всъщност тя можеше да е на мястото на Максим Стависки, който преди 16 години катастрофира тежко (с 1.3 промила) , убивайки младо момче, оставяйки в будна кома младо момиче и ранявайки тежко трето момче. По време на катастрофата е лице на кампанията на бТВ за безопасно каране по пътищата с надслов „Ако си пил, слез – искам да стигна жив“. Той  бе осъден окончателно през май 2009 г. на 2 години и 6 месеца условно с петгодишен изпитателен срок, защото се призна за виновен по всички обвинения и делото протече по съкратена процедура, което му гарантира присъда под минимума. Между другото, малко преди инцидента, той е спрян от патрулиращи полицаи, които, след като го разпознават, го предупреждават да кара по-внимателно и го пускат без да му вземат проба за алкохол. 

Тогава вероятно сте забравили, но в негова защита също скочиха цяла плеяда родни звезди, които акцентираха на това колко слава бил донесъл на България и колко пъти ни е разплаквал от радост. Вероятно, но разплака завинаги и две семейства (Мануела Горсова е жива, но състоянието и е вероятно необратимо – не може да говори, не се движи сама, не разбира почти нищо – жив труп).

Трето, логиката: „Тя не е искала”, е абсолютната еманация на състоянието на обществото ни. Напротив, това не е неволно действие, не е тик, не е грешка, това е избор. Да, днес тя и потенциалните ѝ жертви са имали късмет, но утре някой ще бъде убит.

Колегите ѝ – именно при такива случаи разбираме що за ВИП-ове имаме. Иронично я употреябвам тази дума, разбира се, просто самите те много държат на нея и на всички преимущества, които им носи този израз „Very Important Person” (Много важен човек). Ако бяха истински приятели, нямаше да пишат нелепости, а да замълчат. Или да ѝ пишат на лично, а не да се излагат пред всички. Защото за много по-леки случаи в други страни, на тамошните истински ВИП-ове им се прекратяват договорите за реклама, биват изолирани от гилдията, не получават дълго време ангажименти, дори лежат в затвора. Но тук сме ларж. Каквито са ни политиците, такива са ни и звездите, такива сме и ние...
Да, повтарям – знам, че тя не е убила никого. Именно и защото се надявам никога да не го направи, толкова често споменавам името и до тези на убийци на пътя. Именно и защото всички се надяваме тя някога да не се нареди до тях, е нелепо огромна маса хора, особено популярни личности, да се надпреварват да пишат как нищо толкова лошо не е станало, наричайки я с гальовни имена, докато няколко по-надолу в социалната мрежа, четем за поредното убито дете от пиян и/или дрогиран шофьор, вайкайки се как може да има такива изроди.

Медиите

Голяма част от медиите също са виновни, защото налагат за модел подобно поведение. Как ли? Когато Стависки причини катастрофата, редица журналисти и тв се счупиха да го канят в предаванията си, за да кажел неговата гледна точка. Е, каква може да е гледната точка на един пиян убиец? Или по-точно, защо въобще има възможността такъв човек да я изкаже, получавайки достъп до най-гледаните предавания? Колко пъти се чу тезата: „Не можем да върнем мъртвите, нека не наказваме прекалено сурово живите”, която теза беше разпространявана години наред след трагедията.

Стависки продължи да получава отразяване на всяко свое действие, получи и съчувствие, разбрахме и че тежко изживявал случилото се. А помните ли въобще името на убити момче? Лицето му, лицата на родителите му? Е, реторичен въпрос – не, разбира се, те не получиха такова отразяване, защото логично – нямаше да повишат ничий рейтинг. А и не са интересни, бе – някой си Петър Петров от Сливен, друго си е знаменитият фигурист Максим Стависки...
Подобни са и в момента реакциите с Белослава – тя е мила, красива, популярна, добра, пее страхотно, а и всеки греши...  И социалните мрежи преливат от изказвания на нейни близки, колеги, почитатели, а медиите препубликуват ли, препубликуват. Да, да, знам, Белослава не е убила никого, не е предизвикала и ПТП. Все още...

Добре, разбрахме теорията - вероятно близките на хилядите убити по пътищата, са по-спокойни, когато знаят, че детето им е било убито от хубав и известен актьор например. Нали така?

Управляващите

Бихме могли да обвиним само политиците, които е факт, че вече години наред си намират оправдания, за да не променят редица пропуски в НПК. Възможността да не се съгласиш да ти вземат кръвна проба, възможността при признаване на вината си да получиш условна присъда дори да си убил човек, възможността да продължиш спокойно живота си, включително и да шофираш след кратък период от време, макар заради теб някой да гние два метра под земята.
Разбира се, с малки изключения, това не е приоритетна тема за управляващите ни, поради което жънем плодовете ежедневно. Колко дечица завинаги останаха такива, колко семейства се почерниха – това са все неудобни и не толквоа важни теми. 

Споменавайки изключение, е редно да отбележим, че през 2020 г. ВМРО предложиха шофьорите, употребили наркотични вещества, да работят в моргите, реанимациите и травматологиите, за да видят какво са причинили на жертвите си, но не беше прието. Предложиха и завишаване на долния праг на наказанието при причиняване на смърт от шофьори под въздействието на наркотични или сходни с тях вещества в следствие на ПТП на пет години, като по този начин на практика отпадаше възможността за условно осъждане. И това не беше прието.

Макар и да предизвика недоволство сред доста хора, редно е да споменем, че вече бившият главен прокурор Иван Гешев беше направил експертно предложение (и то нееднократно през годините), целящо завишаване на наказанията при управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол и/или наркотични вещества. От 15 до 20 години затвор или доживотен затвор за причиняване умишлено на смърт на едно или повече лица, извършена по време на управление на автомобил от водач с концентрация на алкохол в кръвта над 2 на 1000, както и при употреба на наркотици, при липса на съответна правоспособност и превишаване на скоростта на движение с над 50 км/час. Включително бе предложено и създаването на нова разпоредба за отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, когато то е собственост на дееца.

Е, и това не се осъществи, но тогава приоритет на голяма част от политиците беше самият Гешев – тоест по бързото му отстраняване, а не да се занимават с превенция и адекватни наказания, касаещи нарушителите на пътя.

Експертите

Те отдавна са се произнесли. Не е непостижимо, не е толква сложно, не е иновация. Богдан Милчев (шеф на Института за пътна безопасност) нееднократно е повтарял, че  административните санкции са меки или въобще се избягват. Необходим е подход, отдавна приложен навсякъде по света. Конфискация на автомобил, отнемане на книжка и прочее отдавна изпитани санкции. Буквално за 3 дни МВР може да извади по области списък с всички системни нарушители, след което да им връчи наказателните постановления и да им вземе шофьорските книжки. По думите му, 60% от убийците на пътя, преди това са имали редица други нарушения, които са санкционирани леко или с глоби - преминаване на червен светофар, шофиране с превишена скорост, отнемане на предимство и т.н.

Разбира се, че те пак могат да се качат на автомобила и една част ще го направят, но ако работят с автомобила си, ако шофьорската им книжка е крайно необходима за тях? Ако работодателите им бъдат уведомени. Това е задействане на цялата държавна машина. Превенция още при по-леките нарушения!

Човешкият живот е обезценен

Но е факт, че не управниците и не полицаите са накарали някой насила да седне зад волана пиян или дрогиран. Манталитет е. Вижда се и по реакциите в случая като с този на Белослава, с този на Стависки, вижда се и при непопулярни хора, причинили катастрофи, когато под такива статии се започва повсеместно обвиняване на световната криза, пътищата (факт, не са идеални), времето, обстоятелства и т.н. 

Вижда се и по статистиките, в които ние неизменно сме в „призовата“ тройка с най-много загинали при ПТП-та. Вижда се и по отношението ни към правилата, към ограниченията. Но именно поради тази причина няма как да разчитаме на съвестни шофьори, а трябва да се действа радикално.

Никой не очаква да откриваме топлата вода, достатъчно е просто да се придържаме към безспорно утвърдените и работещи практики по белия сват. Нарочно употребявам този израз – белия свят, защото нали (уж) сме част от него. По-високи застраховки за доказано рискови шофьори, дори отказ да бъде предоставена такава, тракери в автомобилите, забрана за работа, свързана с шофиране и т.н., и т.н. Когато няма съвест, когато няма отговорност, законите трябва да го наложат.
Имаме колективна вина, а случващото се по пътищата е еквивалентно на случващото се в цялата държава – порочен кръг, от който няма изгледи скоро да излезем, защото Белослава (дааа, не е убила човек, знам!), Стависки, Георги Семерджиев (размазал миналата година двете момичета), Кристиан Николов (убил Милен Цветков) са отражение на стотициците, хилядите неизвестни, които ежедневно сядат зад волана пияни, дрогирани, неправоспособни... и после пак повтарят, и потретват, а накрая и убиват. Рано или късно винаги убиват, бъдете сигурни...