Какво би станало, ако Украйна се присъедини към НАТО

Зеленски призова да бъде дадена "политическа покана" на страната му по време на предстоящата среща на върха на НАТО

Ключови думи: Зеленски, НАТО, Украйна, новини

След началото на руската инвазия в Украйна, Киев започна да полага все по-големи усилия да се присъедини към НАТО с аргумента, че гаранциите за сигурност, които му бяха дадени от Москва, Вашингтон и Лондон през 1994 г., когато се отказа от ядрения си арсенал, са напълно безполезни. 

Източноевропейски страни казват, че на Украйна трябва да се предложи някакъв вид пътна карта на срещата на върха на НАТО във Вилнюс, но САЩ и Германия проявяват предпазливост към всеки ход, който може да приближи алианса към война с Русия.

Руският президент Владимир Путин посочи разширяването на НАТО към руските граници като ключова причина за решението му да изпрати десетки хиляди военни в съседна Украйна на 24 февруари миналата година.

Всяко разширяване на НАТО трябва да бъде съгласувано с всички 31 страни членки, а генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг вече изключи възможността за отправянето официална покана към Киев на предстоящата среща на върха.

Следва описание на стъпките, които Украйна е изминала по пътя си към членство в НАТО, възможните компромиси около следващите действия, както и руската гледна точка за развитието на ситуацията.

Път без предварителен план 

На срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г. беше постигнато съгласие, че Украйна, която до 1991 г. беше част от управлявания от Москва Съветски съюз, евентуално би могла да се присъедини към алианса. 

Лидерите на НАТО обаче не предоставиха на Киев т. нар. План за действие за членство, който очертава пътна карта за приближаване към блока. След това през 2014 г. Москва незаконно анексира Крим и подкрепи сепаратистките проксита в Източна Украйна.

Този април Йенс Столтенберг направи необичайна визита в Киев и заяви, че "правилното място" на Украйна е в НАТО, но по-късно поясни, че тя няма да може да се присъедини, докато не приключи войната с Русия, чиито сили сега са окупирали още територии в Източна и Южна Украйна.

В началото на миналия месец украинският президент Володимир Зеленски каза, че страната му разбира тази позиция, но в края на същия месец той отново призова да бъде дадена "политическа покана" на страната му по време на предстоящата среща на върха на НАТО. 

Планът за действие за членство, който бе следван от други бивши комунистически страни в Източна Европа, предвиждаше, че кандидатите трябва да покрият определени политически, икономически и военни критерии и да докажат, че са способни да дават принос във военни операции на НАТО.

От 1999 г. насам повечето държави, които си бяха поставили целта да станат част от НАТО, следваха План за действие за членство. Финландия и Швеция, които в миналото бяха неутрални страни, работещи в тясно сътрудничество с алианса, бяха поканени да се присъединят директно.

Не е ясно как ще изглежда пътят на Украйна към членство, тъй като все повече страни, сред които Великобритания и Германия, предлагат да се пропуснат процесите, свързани с Плана за действие за членство. 

С подобен ход НАТО може да отговори на искането на Киев и съюзниците му в Източна Европа да се надхвърли езика на споразумението, постигнато през 2008 г. в Букурещ, без същевременно на Украйна да се дава актуална покана или график за присъединяване. 

От началото на пълномащабната руска инвазия украинската армия направи големи стъпки към покриването на стандартите на НАТО. Този процес се ускорява, тъй като оръжията и снарядите, произведени по съветски образци, постепенно се изчерпват, а Западът обучава украински военнослужещи по натовските стандарти и изпраща на Киев по-усъвършенствани оръжия.

Защо въпросът за членството на Украйна е толкова деликатен?

В основата на алианса, създаден през 1949 г. с ключовата цел да се противопостави на рисковете от съветско нападение срещу съюзническа територия, е положена клауза за взаимопомощ. Тя е сочена като една от главните причини, поради които Украйна не може да се присъедини към НАТО докато е в конфликт с Русия, понеже това може незабавно да въвлече алианса в активна война. 

Клаузата, известна като Член 5 от Вашингтонския договор на НАТО, гласи, че нападение срещу един от съюзниците ще се разглежда като нападение срещу всички тях.

Столтенберг ясно заяви, че НАТО трябва да обсъди възможностите за предоставяне на гаранции в сферата на сигурността на Украйна, след като войната приключи, но че гаранции по Член 5 ще бъдат давани само на пълноправните членове на алианса. 

Кремъл описва разширяването като ясно доказателство за враждебността на Запада към Русия – нещо, което западните сили отричат, твърдейки, че по същността си алиансът е изцяло отбранителен. 

Москва заяви, че ако Украйна се присъедини към НАТО, това ще създаде проблеми за много години напред и предупреди, че за да гарантира сигурността си, ще предприеме ответни действия, но не поясни какви точно. (БТА)

(Превод от английски език: Николай Велев за БТА)