Четири начина как най-лесно да умреш в Бургас, най-добрия град за живеене

Автор: Пелагия МАЙСКА снимки: Авторът


В града, където се живее най-добре, още по-удобно може и да се умре. Неочаквано, бързо и абсолютно неусетно.

През юни тук все още имаше действаща пешеходна пътека. Един от последните пешеходци по нея бе петокласничката Валя, за която това бе и последната разходка в живота.

След смъртта й градските власти изведнъж чевръсто се раздвижиха и уж заличиха маркировката.

1. Булевард “Транспортна”

По средата на пътя бе опънат плет, който да пречи на пресичането. Както се вижда, пътеката продължава да прозира. Но не това е актуалното удобно място за смърт на въпросния булевард. Само на 300 метра в посока към морето е кръстовището на МОЛ “Бургас плаза”, регулирано от светофар, който по отношение на колите може и да върши някаква дисциплинираща функция.

Но за пешеходците е като пътека към гробищата, които и без това не са толкова далеч.

Тези, които се движат от страната на търговския център и трябва да пресекат точно на това кръстовище, никога не е ясно кога могат да го направят. Ако от едната страна на пешеходната пътека свети зелено

от другата е винаги червено и обратно.

По-интересното е, че и в двата случая пресичането не е препоръчително, защото винаги отнякъде прииждат коли, готови да ви намачкат. Ако градските власти действително мислеха за живота на дечица като Валя, много от които пресичат по цял ден на това място, отдавна трябваше да дадат под съд фирмата, монтирала подобен безумен светофар.

2. Булевард “Струма”

Някога, точно на това място, имаше пешеходна пътека – единствената по почти цялото му протежение от кръстовището на МБАЛ та чак до “Елкабел”. Вярно, беше си пътеката на адреналина – пресичаш, но не знаеш къде точно ще стигнеш – отсреща или в парка на покоя до “Изгрев”.

Но стана трагедията с Валя и властите, за всеки случай, заличиха и нея. Сега на това огромно, около повече от километър, разстояние не е позволено пресичане, защото няма съответна маркировка. Да, ама тук постоянно щъкат хора, които имат неотложна нужда да се прехвърлят на отсрещния тротоар и не им се върви един километър надолу, за да дирят пешеходна пътека. Затова си минават, където им падне.

Този колоездач удари късмет.

Колата пред него наби спирачки и го остави в нашия свят. Но има време. Все някога някой ще загине, за да стресне онези, които се движат в служебни скъпарски коли и никога пеш, че освен от финтифлюшки по центъра, Бургас се нуждае спешно от подлези или поне надлези по големите си натоварени булеварди.

3. Кръгово движение между бул. “Никола Петков” и “Стефан Стамболов”

Преди време то бе регулирано от светофар. Който обаче всяка вечер причиняваше огромни задръствания. КАТ и община-Бургас решиха проблема по Пилат Понтийски – няма светофар, няма задръствания. Само че вече няма как и да се пресича безопасно. Колите си летят, а пешеходците преодоляват платната на прибежки.

Който има здрави крака – прибягва и оцелява. Който няма – да му мисли.

Направо не е за вярване, че все още няма някой смачкан, но ще се случи. Неминуемо. И тогава чевръстите чиновници ще измислят нещо да отчетат дейност – я полегнали полицаи, които да усмиряват скоростта на автомобилите, я грайфери, я някоя друга чиновническа глупост. И задължително ще изчегъртат от асфалта и последните остатъци на пешеходна маркировка. Важното е колите да си летят безпроблемно. Впрочем, горният текст се отнася едно към едно и за кръговото движение на входа на града откъм София.

4. Улицата пред ОДЗ “Звездица” в ж.к. “Зорница”

Тя никак не изглежда кръвожадна и правилно – смъртта не дебне на платното, а само на сантиметри от него. На срещуположния тротоар, от другата страна на входа на детската градина, има едно симпатично трафопостче.

Толкова е интересно, че всяко малко детенце ще изгаря от любопитство да си пъхне ръчичката вътре, за да го опипа по-подробно. От години там няма нито вратички, нито нищо.

А вътре електромерите примамливо жужат и мигат.

Някой се е сетил да облепи всичко това с тиксо, ама така, че детското любопитство още повече да се разчовърка.

Умряло дете все още няма, ама колко му е. Високото напрежение и смъртта са на една ръка разстояние. След това идват чевръстите чиновници, които винаги имат свежи идеи.