Полетите само сутрин и вечер заради климатичните промени

снимката е илюстративна

Ключови думи: новини, полети, турбуленции, климатични промени

Самолетите днес летят в по-негостоприемно небе, отколкото преди 40 години, а турбуленциите са се увеличили с 55% заради глобалното затопляне. Това показва изследване на учени от Университета в Рединг. Според тях все по-често в самолета ще чуваме: “Заемете местата си и затегнете коланите!”

Проф. Пол Уилямс и екипът му от 10 г. работят по връзката между климатичните промени и турбуленциите в авиацията. И техните изводи са безапелационни: “Извършихме симулации, които показаха, че турбуленциите ще се увеличат двойно и дори тройно през следващите десетилетия”, пише 24 часа.

Всъщност това вече е факт. За последните 40 г. те са се увеличили по честота, интензивност и продължителност в различни краища по света, включително над Европа. В публикацията на своето проучване в сп. “Писма за геофизични изследвания” учените твърдят, че явлението е директно свързано с климатичните промени:

“След десетилетие на научна работа, които показват, че климатичните промени ще повишат турбуленциите в бъдеще, имаме доказателства, че увеличението вече е започнало - казва проф. Пол Уилямс. – Затова трябва да инвестираме в подобрени системи за предвиждане и засичане на моментите, когато машините започват силно да се тресат във въздуха. Така ще избегнем възможността това “по-развълнувано” небе да превърне полетите в нещо доста неприятно.”

Данните показали, че по един от най-натоварени летателни маршрути – този над Атлантическия океан, силните турбуленции са се увеличили с 55% годишно.  През 1979 г. тяхната продължителност е била 17,7 часа, докато през 2020 г. е била 27,4 часа. Умерените пък са нараснали с 37% минавайки от 70 на 96,1 часа. Леките турбуленции са скочили със 17%. Това се дължи на затоплянето на въздуха заради емисиите от въглероден двуокис, което води все по-често до рязка и

бърза промяна на посоката и скоростта на ветровете във въздушните течения.

Турбуленциите в ясно небе са непостоянни въздушни течения, които са най-силни над планинските зони. На пръв поглед условията може да изглеждат идеални и безопасни и да не са свързани с никакви визуални индикации като облаци и бури, но те пак биха могли да предизвикат щети по самолетите и да доведат до нараняване на пътници.

“Турбуленциите правят полетите опасни. Авиокомпаниите трябва да започнат да разсъждават върху начина, по който биха могли да управляват увеличаването на честотата на това явление, което води до разходи между 150 и 500 млн. долара на година само в САЩ - казва изследователят Марк Просер. – Всяка допълнителна минута на полет в турбуленция води до изхабяване на самолетите и до риск за нараняване на пътниците и екипажа.” Независимо че САЩ и Северният Атлантик регистрират най-голямо увеличение на хаотичните въздушни течения, изследването показало, че силно натоварените маршрути над Европа, Близкия изток и Южния Атлантик също са потърпевши.

В друго по-ранно свое изследване проф. Пол Уилямс показва, че глобалното затопляне ще има силно отражение и върху излитането на самолетите, което става по-трудно при обичайни вече летни температури от над 40 градуса. По концепция летателните машини са много тежки. Например един “Боинг 777-300ER” за далечни пътувания може да има 351 тона максимална маса при излитане. Гравитацията повелява телата да остават на земята. “За да бъде победена гравитацията, трябва да се генерира сила на издигане, т.е. атмосферата да изтласка самолета нагоре – казва Уилямс. – Това изтласкване зависи от много фактори, но най-важният от тях е температурата на въздуха. При затоплянето си той се разширява и така броят на молекулите, които играят роля за издигането на машините, намалява.”

По този начин големите жеги от последните години имат измеримо отражение върху силите, издигащи самолетите. Те намаляват средно с 1% при повишаване на температурата с 3°. “Екстремните жеги затрудняват излитането на самолетите, а в крайни случаи могат да го направят невъзможно”, казва британският климатолог.

Проблемът е изключително тежък за летищата, които се намират на по-голяма надморска височина (там въздухът е по-разреден), както и на аеропортите с по-къси писти. Уилямс твърди, че при 20° един самолет се нуждае от 2 км писта, докато при 40 дължината трябва да е поне 2,5 км.

Прибавя се и друг елемент – вятърът. “Насрещният е благоприятен за излитането. А има доказателства, че климатичните промени предизвикват т. нар. глобален покой.

Сякаш ветровете се забавят”,

продължава обясненията си британският учен. Според доклад на космическата програма “Коперник”, натоварена да събира данни за състоянието на планетата, в някои части на Европа, сред които Ирландия и Великобритания, през 2021 г. са духали ветрове с най-слабата средна скорост от 1979 г. насам.

За момента не е изяснено дали става дума за инцидентно, или за по-дългосрочно явление. Учените обаче посочват, че с голяма вероятност ветровете над Северна Европа и в средиземноморските райони ще отслабнат до средата на века, ако глобалното затопляне надвиши 2 градуса.

Вълните от екстремна жега вече причиниха съществени щети на авиацията.  През 2017 г. в някои райони на САЩ термометрите минаха 50 градуса и се наложи

стотици полети да бъдат отменени

Година след това в летните горещини в Лондон много самолети оставиха пътниците си на земята, защото при 35 ° се оказаха много тежки да излетят.

Изследване на Колумбийския университет показва, че с повишаването на температурите самолетите ще трябва да станат по-леки, ако искат да излитат в по-горещите часове. Прогнозите са, че до 2050 г. машини като “Боинг 737” ще трябва да намалят теглото си от 50 до 200% през лятото. 

Пол Уилямс все пак смята, че има редица възможности за решение. Едното от тях е полетите да се програмират според особеностите на климата – например през горещите месеци повечето излитания да стават рано сутрин или късно вечер. Освен това трябва да се преосмисли концепцията на самолетите и те да станат по-леки и аеродинамични. Някои самолетостроители вече са започнали да приспособяват машините си според климатичните обстоятелства. А в новите инфраструктурни проекти летищата ще трябва да бъдат проектирани с по-дълги писти.

 Български пасажери: Вярно, дали от времето, но след COVID паузата е страшничко на борда

 Българи, които работят, учат или живеят в Европа и САЩ и пътуват често до София, признават, че през последната година преживяват истински ужас при полети. Освен че и най-големите авиокомпании не спазват своите часове на излитания и това коства нерви и губене на време и пропускане на бизнес срещи, вече е рядкост да няма турбуленции.

Преди дни семейство българи след полет на австрийските авиолинии от Виена до столицата ни сподели, че е било повече от страшно на борда - отваряли са се багажните отделения над седалките, самите стюарди били притеснени от турбуленцията. Сънародничката ни, която поне веднъж в месеца използва тази дестинация, потвърди, че и на нея ѝ правят впечатление тежките пътувания.

Студент, който учи в Швейцария, също притеснен слезе от борда на една от нискотарифните компании след полет от Женева. “Подобна неприята турбуленция преживявам тази година за трети път”, обяснил на близките си в София 23-годишният младеж.

В последните 3-4 години наистина се наблюдава тенденция за засилване на турбуленцията и над българското въздушно пространство, потвърди Виктория Фитова, началник на отдел “Аеронавигационно и метеорологично обслужване” в РВД. Тези случаи обаче могат да се засекат единствено от докладите на пилотите. Не е ясно дали те са станали по-прецизни, или наистина измененията в климата са причината за зачестилите случаи на турбуленция. Но по думите на Фитова са се увеличили и дните с турбулентност на по-ниска височина над летище София, което се дължи на по-интензивните средиземноморски циклони, които преминават през Европа.