Галеникът на глобализма разигра театър и със Сорос

С едната ръка Мъск критикува либерал-глобализма и лицата му, с другата ги обслужва

Ключови думи: илон мъск, сорос, глобализъм, коментар, театър, божидар божков

Мине се не мине месец и Илон Мъск изпуска някое изречение, което предизвиква радостни емоции сред противниците на либерал-глобализма, а в руските и русофилски издания направо стига до напоителни водещи материали. Но десетина дни по-късно същият Мъск казва точно обратното и се разбира, че всичко е било въздух под налягане. След месец-два историята се повтаря.

От „харесвам-не харесвам биткойн“, през „украинците са корумпирани, спирам им старлинковете-не са корумпирани, няма да им ги спра“ и „изкуственият интелект е опасен-не опасен, и аз ще правя такъв“, та стигаме тези дни до въздесъщото плашило на глобализма – Сорос. Там нещата протекоха малко наобратно. Първо Сорос бе важен акционер в „Тесла“, следователно – много хубав човек. Но когато реши да си изтегли капиталите от фирмата, Мъск изведнъж се присети, че Сорос е мизантроп. „Той иска да ерозира самата тъкан на цивилизацията. Сорос мрази човечеството“, написа Мъск в Туитър тази седмица. И пак си получи напоителните фурорни водещи материали в изданията на русофилията.

Ако задълбаем по-навътре в ежедневието на тази странна птица Мъск, ще съзрем и още любопитни неща, извън видимите по повърхността. В средата на декември 2021 година той заяви гръмко, цитиран от „Бизнес инсайдър“, че е противник на държавните субсидии за големия бизнес. В същото време този човек още през 2015 година, както тогава съобщи „Лос Анджелис таймс“, получи през щатските власти в Тексас федерални субсидии за почти $5 милиарда.

Не пропускаме и другите му заигравки със странни проекти, особено такива, които са твърде чувствителни и доста добре се вписват в думите му за Сорос, само че насочени към самия него. Една от тях е програмата „Нюралинк“, в рамките на която в мозъците на маймуни бяха инсталирани чипове, за да се изследва доколко новите технологии могат да четат мисли. 15 от 23-те чипирани животни в крайна сметка умряха в ужасни мъки.

Но това бяха дребни подробности, защото голямата новина за либерал-глобализма тогава бе, че „Нюралинк“ е създала технология за четене на мисли. Всички либерални издания у нас също фурорно я преписаха от посестримите си в Америка. В крайна сметка съмненията, че чипирането е крайъгълният камък на глобализма, си остават, колкото и той да твърди, че това е теория на конспирацията.

Много от компаниите на Мъск са също въздух под налягане като неговите хвърлени на публиката изявления. Какво съдържание например може да има фирма, създадена, за да „колонизира Марс“!? Във време, когато дори до Луната никой не е летял от десетилетия, единствените, вярващи, че скоро може да се „хвърчи“ до червената планета, са наивниците от спектъра на либерал-глобализма. Някои от тях дори бяха взели толкова насериозно обещания от Мъск „еднопосочен билет до Марс“, че се записваха за експедицията, взимаха си публично сбогом с близки и познати в сърцераздирателни видеа из Ютюб и се готвеха скоро да тръгват на жертвоготовната мисия в полза на човечеството. Сред тях имаше и трима българи. Поне си получиха петте минутки слава. Минаха десетина години от тогава, още не са тръгнали. Няма и да тръгнат.

Имаше и „специален лак“, с който щяха да бъдат намазани повърхностите на ракетите за Марс, който да издържа на наляганията и температурните аномалии в космическото пространство. Както и пресконференция, дадена буквално седмица след изявленията за лака, в която Мъск подсмихвайки се съобщаваше, че думите му за лака изглеждали като фейк, ама ако наистина били фейк, щял да ги представи малко по-правдоподобно. Разбирай - пак е фейк, ама си мислете, че не е.

Цялостното поведение на Мъск е на лош актьор, но с нюх, който чудесно се възползва от мястото, където играе – Америка, и от възможностите, които свръхсилата и медиите ѝ предлагат. В крайна сметка дори чучело може да стане световноизвестно, ако бъде правилно позиционирано в Америка – целият свят гледа втренчено към империята и преписва, често без да мисли, от нейните медии, понеже английският е общодостъпен.

Но има една малка подробност, която трябва да съпровожда въпросното чучело – някой да му даде начална скорост. Началната скорост на Мъск идва от дядо му и прадядо му, които са били много богати люде и са развивали успешен бизнес в ЮАР и Канада. Стъпил върху парите им, правилно позициониран в Америка и получаващ стабилно рамо от либерал-глобалисткото статукво, клоунът с нюх постига резултати. Може да се спекулира дали официалната биография на Мъск е истинска или и тя е на принципа „фейк, ама си мислете, че не е“. Но че той се ползва с огромно доверие от заседаващите престарели милиардери в Давос няма никакво съмнение. Лесно се разбира кои са хората, които старците от Давос мразят. Мъск не е сред тях.

В средата на януари тази година той пак беше цитиран фурорно от медиите на русофилията, че казал нещо си срещу Световния икономически форум в Давос. Точният цитат е: „Форумът в Давос се е превърнал в неизбрано световно правителство, което никой не иска“. На 12 май т. г. обаче Мъск назначи за главен изпълнителен директор на купената от него (но както се разбира, не с негови, а с пари на покровители и инвеститори) социална мрежа Туитър Линда Якарино. Въпросната г-жа Якарино, също милионерка и с доста кратка биография в англоезичната Уикипедия, се оказва меко казано много близка до сърцата на давоските милиардери. Толкова близка, че разполага със своя персонална страничка в сайта на Световния икономически форум. А там никак не са ларж – подобни лични странички имат само проверени и верни люде, на които либерал-глобализмът може да разчита за постигане на крайните си цели.

Якарино е разработвала в рамките на Давос свой проект по футуристика, каквото и да значи това. Впрочем словесната абракадабра „проект по футуристика“, когато става дума за Давос, трябва да се разбира само и единствено в рамките на вижданията на престарелите богаташи за свят, изчистен от държави, както Клаус Шваб го е описал в основополагащия си труд „Голямото зануляване“.

И стигаме накрая до въпроса що за игра играе Илон Мъск. Либерал-глобализмът много пъти е демонстрирал, че си е научил уроците от историята. Той иска да е хем единствена световна доктрина, която помита всичко по пътя си, хем да изглежда лъскав и примамлив, да не го бъркат с други, провалили се подобни световни идеологии като фашизма или комунизма. Затова той не просто допуска по периферията си критика, но всячески я насърчава, стига да е критика в контролирани от самия него рамки. Нещо като изпускане на въздуха. За да не се позволи появата на истинска опозиция, се разработва и финансира лоялна такава. На думи тя е критична, на дела, както виждаме от самия Мъск, е като крушата, която не пада по-далеч от дървото.