Ако филмът “Вчера” беше сниман днес

Дана и Иван веротно щяха да се казват Дейна и Айвън, и не само...

Ключови думи: филм, вчера,

Ако филмът „Вчера“ беше сниман днес, класовете от английската гимназия нямаше да се наричат класове, а общности, и учениците нямаше да седят на чинове, а на шарени килимчета по пода, и Баръмов, по математика, нямаше да ги изпитва, за да не нарани нежните им Монтесори душички и за да не го съдят психо майките им, а да им дава да си играят с пергели от екологична дървесина и да ги кара да броят плодове и зеленчуци във всички цветове на дъгата, за да са румени, засмени и оболоботомени граждани на прекрасния нов Монтесори свят.

Вместо Георги Русев, директора щеше да го играе приятен чернокож джентълмен с приятно просребрена коса и приятни дизайнерски очила с дискретно стилизирано унисекс лого на рамките, чистачката щеше да е одухотворена елегантна азиатка със стилен костюм - панталон и тарикатско сакенце, Павел Попандов по физическо щеше да е симпатичен възрастен мъж с физиката на Йордан Йовчев и нямаше да върти любов с учителката Бицевска, а с учителя Бици, още по-симпатичен млад мъж с физика на Йорданка Донкова, и прическа на Дони, когато пееше в "Атлас".

Когато искаше да си легне с Марина в класната стая, Христо Шопов нямаше да счупи и изгори чина, за да ѝ е топло на нея, а щеше да я помоли тя да го направи, за да не си нарани ноктите, и по-бързо, че му е студено и ще изстине, и да му даде палтото си да се наметне, че тя не знае, ама той е с много чувствителни сливици, и на пода най-много се изстива, и да побързат със секса, че е на барбър след това, а за този точно пакистанец, най-много се чакало, имал златни ръце, където пипне, девствен мустак не расте...

Ростислав нямаше да ходи да плува по каналите, а да кара тротинетка на Гребната, и вместо набирания на лост, щеше да пуфка наргиле, да си гали татуировките, да вика „снощи тая я скъсах, брат“ и да обръща аперолите като розови бонбони с другите чалгафони, което пък ми напомня, че песента от филма нямаше да е „Клетва“ на Маричков, а балада на добре поддържан млад ром с текст, в който се пее за изневяра, предателство и нещо лудо, диво, нетипично, тежко олигофренично...

Естетически, филмът щеше да засяга вечните теми за изконното човешко право на лукс, лек живот, хедонистично отношение към битието, отказа да следваш общоприетите морални конвенции и нуждата сам да си „преценяш“ и да бъдеш „себе си“...

Чочо щеше да си е същият.

Щеше да си сипе едно уиски, да погледне присмехулно и да им каже да си е**т май***а всички ******ници...

Него го няма, затова им го казвам аз...

Приятно гледане...

*От фб страницата “Любов и омраза в Пловдив”