Турция е в риск от здравно бедствие след земетресенията
ООН изчислява, че бедствието е генерирало най-малко 10 пъти повече отломки, отколкото последното голямо земетресение в Турция през 1999 г.
Азбест, силициев диоксид, живак, олово. Това са част от хилядите токсини, освободени във въздуха след тежките земетресения през февруари, които убиха повече от 54 000 души в Турция и Сирия.
Има риск огромното количество прах от разрушените сгради да причини сериозни климатични и здравословни проблеми за години напред, пише в обширен материал по темата Reuters, позовавайки се на разговори с експерти в областта на здравеопазването и околната среда.
Някои от тях коментират, че „вторично бедствие“ от токсично замърсяване може да бъде дори по-тежко от самите земетресения. То може да засегне сериозно здравето на 3 милиона души, според оценка на Мехмет Шейхмус Енсари, строителен инженер и председател на Турската асоциация на експертите по демонтаж на азбест.
Организацията на обединените нации изчислява, че бедствието е генерирало най-малко 10 пъти повече отломки, отколкото последното голямо земетресение в Турция през 1999 г., които хората се втурнаха да разчистват и изхвърлят безразборно, според многобройни доклади на очевидци и телевизионни кадри, посочва Reuters.
Агенцията уточнява, че Министерството на околната среда, урбанизацията и изменението на климата на Турция, Министерството на здравеопазването и Органът за управление на бедствия (AFAD) не са отговорили на исканията за коментар на статията.
Колосални сметища
Земетресенията оставиха разрушения, които може да струват на Турция повече от 103 милиарда долара, което се равнява на една осма от БВП на страната за 2021 г., според правителството.
Те опустошиха множество градове в 11 провинции, събориха домове и болници, джамии и културни паметници.
В засегнатите региони повече от 300 000 сгради са срутени, налага се да бъдат съборени или са умерено повредени, според изявление от март на Мурат Курум, министър на околната среда, урбанизацията и изменението на климата.
Ако бъдат поставени заедно в една огромна група, това са около седем пъти повече сгради, отколкото на остров Манхатън, Ню Йорк, посочва Reuters.
Според програмата за развитие на ООН обемът на развалините, генерирани от земетресенията, ще надхвърли 100 милиона кубични метра – около 10 пъти повече от обема на развалините след голямото земетресение, ударило Хаити през 2010 г.
Ако си ги представим накуп, отломките представляват еквивалента на над 38 огромни купчини, всяка с размера на Хеопсовата пирамида в Гиза, Египет.
Мащабът на рисковете за здравето
С население от 1,7 милиона души и част от област, известна като Плодородния полумесец, провинция Хатай, най-засегнатият регион в Турция, показва мащаба на разгръщащите се опасности за здравето.
Хатай е от решаващо значение за селскостопанското производство и хранително-вкусовата промишленост, като представлява 14,5% от брутния вътрешен продукт на Турция, според Организацията на ООН за прехрана и земеделие.
Действията по изхвърлянето на отпадъците след земетресенията са били толкова хаотични там, че някои местни жители организират протести, призоваващи за по-добра защита. През април група медици, инженери в областта на околната среда и адвокати заведоха дело за спиране на изхвърлянето на отпадъци в близост до домове, болници, места за поклонение, маслинови горички и крайбрежни влажни зони.
Те твърдят, че строителните отпадъци, съдържащи 85 000 токсични вещества, са били изхвърлени на най-малко 15 места.
Агенция Reuters посочва, че не е успяла да потвърди това чрез независими източници, добавяйки, че местният съд все още не се е произнесъл по жалбата.
Вредните последствия от това ще се проявят след десетилетия, казват експертите, цитирани от агенцията.
Междувременно турският президент Реджеп Тайип Ердоган е изправен пред най-тежката предизборна битка след две десетилетия управление на фона на гнева, който продължава да кипи в районите на земетресенията.
След критиките, че правителството му не е реагирало достатъчно бързо в първите дни след бедствието, Ердоган съсредоточи голяма част от кампанията си върху обещания за бързо възстановяване на разрушените райони.
В седмиците след земетресенията повече от 13 000 камиони и багери са впрегнати в разчистването на планините от бетон в засегнатите райони, според агенцията за управление на бедствия.
Заместник-министърът на околната среда Мехмет Емин Бирпинар написа в Twitter на 25 февруари, че властите ще отделят от развалините материали, които са опасни, или могат да се рециклират.
Той посочи, че се използват системи за потискане на праха, за да се предотврати циркулацията на вредни вещества като азбест, както и че местата за съхранение на отпадъци се управляват сигурно. По думите му местоположението на сметищата е било избрано по критерии като лесно транспортиране, но са взети предвид и екологични фактори като отдалеченост от влажни или защитени зони, селскостопански и жилищни райони.
Бирпинар очерта 19 зони за временно съхранение на отломки в Хатай с обща площ от около 1,3 милиона квадратни метра или еквивалента на около 200 футболни игрища.
Reuters преглежда сателитни снимки на местата преди земетресението и след изхвърлянето на развалините. Обект, западно от град Антакия, е само на 50 метра от жилищни сгради и е заобиколен от маслинови гори.
На друго място по хълмовете източно от Антакия може да се види купчина от развалини, която се изсипва в дефиле и навлиза в маслинова гора.
51-годишният Алтан Арслан, собственик на фабрика за бетонови изделия, където се намира сметището, казва, че е дарил земята на правителството, за да я използва за съхраняване на отломки след земетресението.
Той добавя, че хиляди камиони са пристигали всеки ден и отпадъците от развалините са се превърнали в масивна могила. След това булдозерите са изравнили отпадъците и са ги избутали към склона, изпращайки някои отломки в долината и създавайки големи облаци прах.
Бирпинар не е отговорил на искания за повече подробности от страна на Reuters, отбелязва агенцията.
Турските разпоредби за действие при бедствия гласят, че работниците, носещи предпазни средства, първо трябва да се уверят, че мъртвите тела са извадени от отломките.
Всички ценни предмети трябва да бъдат предадени на властите, материалите за многократна употреба трябва да бъдат рециклирани обратно в икономиката, а всичко друго да бъде изхвърлено, без да причинява замърсяване.
Журналисти на терен обаче уловиха десетки сцени с хора без предпазна екипировка, включително деца и спасители доброволци, които се движат през прашните развалини след първото земетресение на 6 февруари.
Обработени правилно, отпадъците могат да се превърнат в ценен продукт, казва професор Мустафа Йозтюрк, бивш заместник-секретар в Министерството на околната среда и урбанизацията. „Ние управляваме тези отпадъци по див и неконтролиран начин”, отбелязва Йозтюрк.
Той и други експерти посочват, че голяма част от строителните отпадъци, които са били отстранени от Антакия, столицата на провинция Хатай, са били съхранявани във временни сметища наблизо, което поражда опасения за замърсяване.
Четири места, посетени от журналисти на Reuters, сe оказват близо до селскостопански райони или селища, посочва Reuters.
За да се предотврати замърсяването на почвата, въздуха и водата, както и разпространението на болести, Турция трябва да управлява правилно отпадъците от земетресението, казва биологът Седат Гундогду от университета на Чукурова в публикация за списание Science.
„Въпреки рисковете Турция не е приложила важни мерки за здравословни и безопасни условия на труд по време на разрушаването на сгради, транспортирането и управлението на отпадъците“, пише той.
Гюндогду коментира пред Reuters, че пластмасата, азбестът, тежките метали и други замърсители завършват завинаги в хранителната верига.
Невидим убиец
От опасните материали, азбестът е най-добре регулиран от гледна точка на турското законодателство, казва Аслъ Одман, член на катедрата по градско и регионално планиране на университета Мимар Синан.
По думите ѝ няма проблем по отношение на законодателството, но то в момента е блокирано, поради мащаба на бедствието.
Подизпълнителите, извършващи дейностите по разрушаване, работят по свои собствени планове въз основа на офертите, които са получили, казва още Одман и допълва, че това „не е в съответствие с общественото здраве“.
Определянето на количеството токсичен материал сред отломките може да се окаже невъзможна задача, според Линда Рейнщайн, съосновател на базираната в САЩ Организация за осведоменост за азбестовите заболявания.
Свързаните с азбест заболявания обикновено отнемат много години, за да се появят, казват от Турското торакално дружество – професионална асоциация, фокусирана върху изучаването и лечението на респираторни заболявания. Става дума за период между 10 и 50 години, като рискът от заболявания, свързани с азбеста, се увеличава с броя на вдишаните азбестови влакна през целия живот, добавят от асоциацията.
Аслъ Одман от университета Мимар Синан посочва, че работниците, участващи в почистването, нямат голям шанс да поискат обезщетение, ако в бъдеще се окаже, че имат заболяване в резултат на излагането им на токсини.
Те няма да могат да документират къде са били, когато са били изложени на дадено токсично вещество или канцероген, казва тя, защото до този момент ще са променили през много работни места.
Не само работниците, но и служителите по сигурността и отбраната са в опасност, каза още тя и добавя: „Не виждам как могат да бъдат защитени“.
„Респираторните, белодробните и очните заболявания, астматичните пристъпи и алергичните реакции ще се увеличат“, казва Али Канатли, ръководител на делегацията на Асоциацията на турските лекари в засегнатите от земетресението райони.
„Ще се сблъскаме с тези проблеми през следващите години“, посочва той, а председателят на Турската асоциация на експертите по демонтаж на азбест Мехмет Шейхмус Енсари предупреждава за опасността, която дебне в Хатай: „Ще загубим едно поколение в този регион."
