В памет на Боян Петров, който казваше: "Според мен се прераждаме и душите не умират"

На 3 май 2018 г. от базовия лагер под вр. Шиша Пангма дойде краткото, но трагично съобщение: „Боян не се е завърнал от опита си да изкачи 11-ия си осемхилядник”…

Ето и някои подробности за дните преди 3 май и предположенията ни за този ден.

За пролетния сезон на Хималаите Боян тръгна с много сериозни планове и добре подготвен физичиски и технически. Това го потвърдиха и направените му изследвания дни преди тръгването за Шиша Пангма /10 април 2018 г./ На място атмосферните условия не попречиха, както на него, така и на останалите 10 участници в международната експедиция да изградят междинните си лагери. Когато на 29 април всичките членове на експедицията тръгват нагоре за последен щурм синоптиците не виждат предпоставки за това, което се случи само няколко дни по-късно. Нагоре Боян се движи в много добро темпо. Изпреварва колегите си с ден напред. Когато те са на втори лагер /7100 м/, той нощува на лагер три /7500 м/. И на 3 май нищо не предвещава това, което става в по-късните часове на деня.

В първите часове на започващия ден Боян се отправя към върха. Напуска палатката си, в която оставя и спалния си чувал. В същия ден останалите членове на експедицията достигат трети лагер, където намират палатката и спалния чувал на Боян. Междувременно атмосферните условя са се влошили бързо. Групата се връща в базовия лагер, а Боян е към върха. До къде достига аз нямам смелостта да назова някаква височина – дали е достигнал 8027-те метра или е започнал връщането си своевременно, преди времето да се  развихри. Надявам се той да е преценил на място. Вярвам, че по-точно решение никой не може да вземе от топлите си стаи в София или в някои друг български град. Само той е в истинската ситуация в момента. Убеден съм в правилното решение, което той е взел. А защо не е стигнал до базовия лагер, все още е трудно да се каже.

Помните ли? Обърнахте ли внимание на едно от телевизионните предавания за повсеместните валежи и наводнения в Индия в първите дни на месец май? Там между редовете се намеква, че може би тази година мусоните са изпреварили своето обичайно време – края на май?

На алпинизма отдадох цели 62 години. Нямам опита на Боян от височинните изкачвания, защото моят опит се простира само до първото българско изкачване на връх над 7-те хиляди метра – на връх Авицена /тогавашен пик Ленин/ 7134 м. Познавам обаче много добре Боян. Смея да твърдя, знам, уверен съм в неговите възможности и опит и съм сигурен, че той е взел единственото и правилно решение. А какво се е случило на 3 май или няколко дни по-късно? Дано някога успеем да научим.

Може би ще бъда много смел в предположенията си, но от всичко, което изслушах, прочетох и прегледах в тези 10-12 дни, допускам, че това, което се е случило с Боян, е станало на път към базовия лагер и то след едно успешно изкачване на върха. Жалко, че той нямаше в себе си сателитен телефон, за да ни уведоми за това.

Ето и това, което ми дава основание за моите предположения. На 29 април цялата група започва решителния щурм. Нагоре Боян се движи сравнително по-бързо от останалите алпинисти и значително се откъсва напред, като на 2 май той нощува на лагер 3 /7500 м/, а другите алпинисти нощуват в лагер 2 /7100 м/.

На 3 май денят започва при сравнително добри атмосферни условия. Боян напуска палатката си и тръгва към върха още в полунощ. В същото време групата от лагер 2 тръгва към лагер 3. Нейната цел в този ден е достигането само до лагер 3 и те тръгват доста по-късно отколкото Боян. Когато групата достига трети лагер намира спалния чувал и палатката на Боян отворена и с малко сняг в нея. Тук ще отворя скобка, за да поясня, че никой алпинист, тръгнал на последен щурм, не взема със себе си нито палатка, нито чувал, защото след изкачването на върха, той трябва най-малко, да слезне до щурмовия лагер и там да пренощува.

Когато втората група достига трети лагер, времето се влошава и тя решава да се върне обратно. Какво би трябвало да е направил до това време Боян? От полунощ до следобеда, когато групата се връща, Боян е разполагал с около 12-14 часа. Време, което би било достатъчно, за което той да е достигнал върха и да се върне до щурмовия лагер. Да си вземе палатката и спалния чувал и може би да си сложи инжекцията и да започне слизането надолу. Времето вече се е влошило много и както се изразяват алпинистите е ставнало „жестоко хималайско време”. Боян не се завръща в базовия лагер и на следващия ден и това в началото поражда тревога, а впоследствие се стига и до обявяване на неговото изчезване. Тук ще припомня думите на знаменития италиански алпинист Райнхолд Меснер, където той казва, че разстоянието от Централния до Главния връх на Шиша Пангма не представлява особена техническа трудност, която да създаде проблеми на алпинист като Боян Петров.

Дни наред силният вятър, често преминаващ в ураган, обилният снеговалеж  и гъстите мъгли не позволяват да се предприеме спасителна акция за издирването му. Телевизиите, радиата и вестниците ни, отразяваха с най-големи подробности всичко това, поради което аз не възнамерявам да ги повтарям. Само ще спомена безпрецидентните усилия в подобен случай както с хеликоптери, така и с броя на спасителите, взели участие в тази акция – 100 алпинисти от три държави! И най-вече взаимодействието между китайските и непалските спасители като се имат предвид политическите отношения между двете държави към настоящия момент. Да не говорим за историческите решения взети при ползването на спасителните хеликоптери.

По информация на вече сформираната спасителна група снежната покривка за това време се е увеличила с 20-25 см. Факт, който е предпоставка за образуване на „лъжливи мостове” над ледените пукнатини. В настъпилата умора, влошената видимост и нестихващата все още стихия, възможно е той да е пропаднал в някоя от ледените капани. Тук отново ще спомена думите на най-великия алпинист Райнхолд Меснер „Било е време, когато ръцете си виждаш, а краката не”.

За съжаление всички последващи усилия за спасяването на Боян не дадоха резултат. Следя развитието на българския и световния алпинизъм и най-вече изкачванията в Хималаите и Каракорум и не помnя толкова дълго, 10-12 дни, да е продължавала „хималайската стихия”. Склонен съм да считам, че Боян е станал жертва на това съвпадение. А що се отнася до изказаното ми мнение за успешно изкачване на върха, ще се разбере, ако някога тялото му бъде открито. Фотоапаратът, както и часовникът му, който отчита всеки момент на каква височина се е намирал, ще покажат дали на 3 май 2018 г. България е станала притежател на „Хималайската корона”. А в това, че Боян отново е бил в щурмовия лагер вечерта на 3 май съм абсолютно сигурен, тъй като когато времето позволи спасителите да достигнат до 7500 м палатката му вече не е била там…

Боян не се завърна от опита си да изкачи 11-ия си осемхилядник. Той остана вечен пленник на снежно-ледения купол на най-ниския от 14-те осемхилядни гиганта, но ни остави своя пример на вечния му стремеж към висините.

На този злочестен 3 май да си спомним за това, което Боян направи не само като алпинист, но и като научен работник, общественик и природозащитник. Поклон пред светлата му памет!

Автор: Доц. Сандю Бешев, 360mag.bg.