Иска се много интригантство, за да накараш кротките суданци да се бият и изтребват помежду си

Судан през 2014 г. - като цяло мирен и спокоен

Ключови думи: Судан, войни

Снимките са от 2014 година, когато бях в Судан (вж. долу). Като цяло мирен и спокоен. Само в Дарфур течаха някакви вели бойни действия, поради което провинцията бе затворена за посещения. Затова пък обикалях навсякъде другаде.

Към този момент американците тъкмо бяха приключили с разделянето на страната на две - мюсюлманската част остана под името Судан. Християнската, горещо подкрепяна от Вашингтон, понеже там бяха основните нефтени кладенци, се превърна в Южен Судан. Но Южен Судан не беше готов за независимост, поради което на секундата потъна в гражданска война.

Американският бизнес пък най-много се страхува да инвестира в опасни региони, затова мечтите, с които янките разделиха държавата на две, не им се сбъднаха - около петролните кладенци бе опасно, стреляше се много. Затова пък китайците нямат такива притеснения, и насред гражданската война взеха на концесия всичките. Така американските геополитически интриги, без да са го планирали, дадоха на Китай лакомо нефтено парче, от което те печелят и до момента.

А точно в наши дни американо-руските интриги пък докараха гражданска война и в северната част на бившата голяма държава. Зад Силите за бърза подкрепа стои Вашингтон. Зад редовната суданска армия - Кремъл. Руската империя почти бе стигнала до договор с военните, които в момента са официалната власт в страната, за изграждане на военна база в Судан. Което се оказа твърде неприемливо за другата империя зад Океана, която насъска Силите. Резултатът е виден в момента - бомбардировки, десетки, или може би стотици вече, убити.

А суданците са всъщност много кротки хора. Вечер Хартум е тъмен град, защото уличното осветление не работи от години. Последната вечер преди полета ходих до единствения мол с голям супермаркет в подземието, за да си изхарча останалите ми пари. Напълних раница и две торби с какво ли не. Така натоварен от мола до хотела, който се намираше на почти 3 километра разстояние, преминах в тъмнината покрай десетки налягали по улицата бедняци, които вечер спяха там. Отделно край мен вървяха и разни други хора, чиито лица не се отличаваха в тъмнината, за разлика от моето.

Никой не ме докосна с пръст. Въпреки пълната раница и двете торби, и въпреки че бе ясно, че съм пришълец, от който могат да се откраднат много неща.

Да накараш тези хора да се сбият помежду си и да се изтребват се иска много интригантство.

*Текстът е взет от фейсбук-профила на журналиста Божидар Божков