Патриарх Неофит: Христовото Възкресение е фундаментът на нашата спасителна вяра

Негово Светейшество българският патриарх отправя патриаршеско и синодално Пасхално послание за Великден

Ключови думи: патриарх неофит, великденско послание

Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Неофит и митрополитите от Светия синод на Българската православна църква - Българска патриаршия (БПЦ-БП), отправят патриаршеско и синодално Пасхално послание за Великден, съобщиха от Българската патриаршия.

"Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква, радостната вест за Възкръсналия от мъртвите Господ Иисус Христос и тържеството на живота сгрява сърцата и просвещава умовете ни, прогонва далеч от нас всяка тревога, мъка и отчаяние, укрепва и утвърждава вярата ни, и озарени от Светлината на Възкресението, ние отново ликуваме с пасхалния поздрав: Христос Воскресе!", се казва в посланието.

"Възкръсна Христос и смъртта завинаги изгуби властта, която имаше над човешкия род! Възкръсна Христос и мракът отстъпи пред Светлината, която не можеше да обземе! Възкръсна Христос и животът се възцари! И макар в нашия свят и днес да сме свидетели на изблиците на злото, ние обаче знаем, че неговото тържество е само привидно, защото цялата му власт беше "погълната с победа" (1 Кор. 15:54). И затова вече не скърбим като такива, "които нямат надежда" (1 Сол. 4:13), защото: "Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на тия, които са в гробовете, живот подари!" (Тропар на Пасха).

Със Своето славно Възкресение Господ победи смъртта не за Себе Си, а заради нас, за да имаме ние живот. Той затова се въплъти, живя между нас, яви ни Своята божественост и светът видя "славата Му, слава като на Единороден от Отца" (Йоан. 1:14) - защото такава беше Божията свята воля: "... всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен" (Йоан. 3:15), казват патриарх Неофит и митрополитите от Светия синод на БПЦ-БП.

Те заявяват в своето послание, че Христовото Възкресение е фундаментът на нашата спасителна вяра. Върху него се основава нашата светла и от нищо непомрачима надежда. А нашата вяра и надежда намират осъществяването си и се проявяват по най-добрия начин в любовта, на която пръв Христос ни научи. Тази любов Той ни завеща като неотменим белег за принадлежността ни към Неговото ново общество - Неговата свята Църква.

"Като принадлежащи към Църквата Христова, ние познаваме и притежаваме Откровението за Божията воля - най-съвършеното и достъпно за човеците, затова Господ очаква от нас да принасяме и нашите плодове (срв. Йоан. 15:16). А своите плодове ние принасяме тогава, когато изпълняваме и най-важната Христова заповед към всички нас: "Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих" (Йоан. 15:12). Без любовта към другия, към нашия ближен, християнството ни е само привидно и ние не сме Христови.

Христовото Възкресение, в чиято радост живеем днес и чрез което имаме надежда и вяра да наследим живот вечен, е резултат и плод на Божията любов към нас, човеците. Спасителят Господ Иисус Христос пръв ни възлюби и ни възлюби "докрай" (Йоан. 13:1), а затова и нашият път към Възкресението и вечния живот в лоното на Отца е път, който не може да бъде извървян без истински жертвената, безкористна любов, която е венецът на християнските добродетели и на християнското съвършенство", се казва в патриаршеското и синодално послание.

"Днес тази съвършена христоподражателна любов е по-нужна от всякога. Днес, когато изпитанията и пред християните, и пред цялото човечество се увеличават неимоверно, когато живеем във все по-голяма несигурност и страхове, когато природни бедствия и военни конфликти осъждат стотици и милиони на изгнаничество и лишения, а преждевременно погубените човешки животи са безброй, в света все повече се засилва тягостното усещане за безсилие и безпомощност.

Неспособността ни като хора да живеем в траен мир и благоволение, в смирение, взаимно разбирателство и взаимопомощ, отсъствието на състрадание и милосърдие в отношението на човек към човека, а също така и нежеланието за осъществяването на Божията свята и съвършена воля - всичко това все по-видимо определя облика на съвременния свят и заплашва да ни лиши от увереност в самия смисъл на нашия живот и съществуване", казват Негово Светейшество и архиереите от БПЦ-БП.

"Като християни ние знаем, че единственото, което е в състояние да промени тази нерадостна картина, да върне и да укрепи увереността ни в смисъла на спасението, а с това да промени и реалността, в която живеем, това е упованието ни в Бога и в Неговия благ промисъл за света и човека. Като християни ние не забравяме, че по Божий промисъл човекът е създаден не за смърт, а за живот (срв. Прем. Сол. 2:23); че тъкмо за да имаме живот (срв. Йоан. 10:10), Сам Бог влезе в света, за да може чрез Своето Възкресение да върне човека на пътя към неговото богоуподобяване.

Тази е единствената наша истинска утеха и затова днес, независимо от всичко, на което сме свидетели в света, радостта ни е пълна. Христовото Възкресение е дивен плод на безпределната Божия любов към нас. Възкръсналият Господ е начало за всеобщото възкресение на всички, "които са Христови",  (1 Кор. 15:23)", се посочва в патриаршеското и синодално послание.

"Нека в деня на Христовото Възкресение, прославяйки победата над смъртта и тържеството на живота, да отправим още по-усърдни молитви към Всеподателя за всички, чийто живот е бил отнет във война или при друго злощастие, както и за всички страдащи, угнетени и онеправдани, и да придружим молитвите си с дела на милосърдие и добротворство, на онази съвършена любов, която води до славата на Кръста и светлината на Възкресението.

Отечески всесърдечно поздравяваме всички чеда на светата ни Православна църква, в Родината и далеч от нея, с благопожелание за чиста и светла пасхална радост! Мирът и благодатта на Възкръсналия Господ и Спасител наш Иисус Христос да бъдат с всички вас! Често Възкресение Христово! Христос Воскресе", с това благословение завършва посланието на българския патриарх Неофит и на митрополитите от Светия синод на БПЦ-БП.

От Българската патриаршия уточняват, че по решение на Светия синод от заседанието му на 21 март 2023 г. , в пълен състав, това послание трябва да се прочете от църковния амвон на Възкресение Христово - Пасха, 16 април 2023 г.