Разсекретени досиета на ДС припомниха за зловещото убийство на турския консул в Бургас през 1982 година

Блокът в бургаския ж.к."Славейков", където е живял турският консул и е извършено убийството

Ключови думи: новини, флагман, консул, командоси, Славейков, турски терорист

Арменски командоси от организацията за справедливост срещу арменския геноцид са убили турския административен аташе в Бургас Бора Сюелкан. Това става на връх 9 септември 1982 г. и вдига на крак българските спецслужби. Подробностите излизат на бял свят от строго секретна информация № 240 на Второ главно управление, публикувана в документалния сборник „Международният тероризъм в досиетата на ДС“, пише Socbg.com.

45-годишният Сюелкан е застрелян близо до жилището му в бургаския квартал Славейков около 14,30. На местопроизшествието са намерени пистолет 9 мм, марка „Стар“, 4 гилзи, медицинска ръкавица и парче американ с размери 49/23,5 мм, върху което с флумастер е написано на английски: „Ние убихме турския дипломат. Арменски командоси оторганизацията за справедливост срещу арменския геноцид.“

Същия ден в 23,30 ч непознат мъж се обадил на тел. 160 в СГУ на МВР и заявил: „Убийството на турския дипломат е извършено от гръцката централа, чиято база се намира до Съдебната палата в столицата.“

Западните медии гръмват по случая. Според коментарите отговорност за извършения терористичен акт поела арменската организация „Асала“. Съществували обаче версии, че убийството на дипломата може да е извършено и от гръцко-кипърски, ливански, палестински, египетски, кюрдски, турски и други националистически или контрабандистки организации. Според документа то можело и да е дело на „разузнавателните служби на някои от империалистическите държави, заинтересовани от подриване външнополитическите позиции на НРБ спрямо Турция“.

Заради убийството на турския дипломат е открито Централно дело за оперативно издирване (ЦДОИ) на терористите. Изградена е оперативна група. Тя установява, че Сюелкан е поддържал близки връзки с разузнавачи от МИТ, които били на дипломатическо прикритие в представителството. По тяхна поръчка установил контакти с турски търговци, подозирани в контрабандна дейност, с терористи и контрабандисти от арменски произход. Запознал се е с търговеца Армян Хамбарян, живеещ в Швейцария, който бил в делови отношения с български външнотърговски предприятия и често идвал в България. Хамбарян проявявал интерес как е обезпечена физическата безопасност на хората от турското консулство в Бургас, какви мерки се вземат за тяхната сигурност и дали са въоръжени. Искал снимка за спомен от убития.

Според българските офицери малко преди убийството Сюелкан се е намирал в депресия и изпитвал страх от покушение над него.

Разпитаните свидетели и очевидци на престъплението дали следното описание на терориста: мъж на възраст около 20-25 г., ръст до 180 см, атлетично телосложение, продълговато лице, черна, слабо къдрава коса, мургав. Установено било, че от 16 до 18 ч. на 8 септември лице с подобни белези е седяло на една от пейките в градинката пред жилището на дипломата и е наблюдавало входа. Около 14,30 ч дипломатът бил забелязан да се прибира в жилището си, където на входа бил прострелян смъртоносно от същото лице.

Убиецът успял да избяга и да се укрие между блоковете на жк Зорница. Някои граждани се опитали да го настигнат и заловят, но без резултат. От окръжното управление на МВР отцепили района, но и това не помогнало.

На 10 септември 1982 г. към 15 ч работници от СП „Чистота“ намерили и предали пистолет зареден с 8 патрона, захвърлен в контейнер пред блок 41 в жк Изгрев, на около 800 м от местопроизшествието.

Убиецът на дипломата и неговите съучастници не били заловени.

Документът оценява убийството като остра антибългарска, антисъветска и антикомунистическа проява.

Предполага, че то било извършено от арменската терористична организация „Асала“, но не се изключва терористите да са ползвали услугите и на други арменски, ливански, пакистански, египетски или гръцки граждани, а така също и на наши граждани.

6 самолета отвлечени за 8 г.

6 български самолета са били отвлечени за 8 г. – от 1975 до 1983 г., става ясно от документите в сборника „Международният тероризъм в досиетата на ДС“.

Първият инцидент е на 28.06.1975 г. Тогава около 16 ч на летището в Солун принудително кацнал самолет на БГА „Балкан“ Ан-24, от който излязло лице и се предало на гръцките власти. При разследването се установило, че 7 минути след излитането на самолета от Пловдив за София Тончо Иванов Гагов, седящ на втората седалка, станал рязко и проникнал в капитанската кабина, която не била заключена. Той насочил пистолет към екипажа и поискал самолетът да вземе курс към Атина. Командирът се подчинил и приземил самолета в Солун.

Похитителят е 30-годишен български гражданин, със средно образование. През есента на 1974 г. след психическо разстройство направил опит да се самоубие. Месеци след похищението на самолета гръцките власти съобщили, че при преместването му в друг затвор той се хвърлил от прозореца и се самоубил.

На 18.06.1977 година самолет Ан-24 на БГА „Балкан“, летящ от Видин за София с 4-членен екипаж и 44 пътници, принудително кацнал в Белград.Седем минути след излитането на самолета Румен Цанков Димитров – 22-годишен, неженен, с основно образование, осъждан за кражби, регистриран като психопат, станал от мястото си и с насочен към главата на стюардесата пистолет поискал връзка с екипажа. Настоял самолетът да се приземи в Лондон, а след това в Мюнхен. Изпълнявайки даваните от земята указания, командирът заявил, че няма достатъчно гориво. Самолетът кацнал в Белград, където похитителят бил обезвреден от югославските власти.

В Бургас арменският терорист Арман уби турския консул през 1982 г.

На 16.01.1981 г. 10 минути преди кацането на самолет Ту – 134, изпълняващ рейс София – Варна, човек в немска униформа и отличителни белези на хитлерист с пистолет в ръка се отправил към кабината на пилотите. Минути по-късно е обезвреден. Похитителят Емил Стойнев Крумов, на 17 г., се оказал психически болен, а пистолетът – саморъчно направен, негоден за стрелба.

На 8.08.1982 г.самолет на БГА „Балкан“ Ту-134 изпълнявал рейс София-Варна. Около 20 минути преди кацането бордния домакин предал на командира бележка, че в задния багажник се е укрило лице, което държи в ръцете си кутия и от нея се показвал шнур и запалка. Човекът искал да се осъществи полет до Виена. Командирът уведомил похитителя, че желанието му ще бъде изпълнено. Едновременно с това уведомил София и Варна и изпратил радиста да каже на похитителя, че ще кацнат във Варна, където ще заредят и отново ще излетят. С мъжа били още петима, включително майка му и сестра му. Преди кацането на самолета са взети мерки за обезвредяване. Установено било, че похитителят – Иван Кръстев Георгиев – на 41 г., разполагал с 1550 г взривно вещество амонит в насипно състояние и 3 детонатора.

През октомври 1982 г.самолет Ту-134, извършващ чартърен полет Бургас-Варшава, бил отклонен 40 минути след началото на полета от полския гражданин Пургал Збигнев, роден 1955 г. С бръснач в ръка той се приближил към стюардесата и пожелал самолетът да се приземи във ФРГ. Поради липса на гориво се съгласил да кацне във Виена. През целия полет държал бръснача на гърлото на стюардесата и дори й причинил повърхностни рани. При кацането на летище Виена мъжът се е предал на полицията.

На 7.03.1983 г. бил направен опит за отклоняване на самолет Ан-24 на БГА „Балкан“, извършващ полет София-Варна. 20 минути след излитането 4-ма български граждани извадили джобни ножчета и задържали стюардесата. Командирът уведомил летищата София и Варна, като му било дадено указание да уведоми похитителите, че лети към Виена, а всъщност държал курс към Варна. Там похитителите били обезвредени. Единят бил застрелян, тъй като създал реална опасност за живота на стюардесата.

Между 1976 и 1981 г. били отвлечени и 3 турски самолета, принудени да се приземят в България.

Хора на Абу Нидал обещават на ДС, че няма да ни гърмят

Hегласна среща между хора на палестинеца Абу Нидал и ДС се е състояла в София през юни 1985 г. Това става ясно от строго секретна информация до шефа на ПГУ ген. Васил Коцев. На срещата хората на Абу Нидал обещали, че няма да правят терористични акции в България, а ако получат сведения за такива планове на други лица или организации, ще информират МВР.

Обещали още, че до месец ще съобщят всички данни, които имат за „Мюсюлмански братя“ и „Сивите вълци“. От написаното става ясно, че двама чужди студенти в Плевен са членове на „Мюсюлмански братя“, затова ДС събира информация за тях.

Съмнение, че западни спецслужби стоят зад повишената активност на различни терористични организации у нас в началото на 80-те г., се прокрадват в строго секретна телеграма на министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов. Тя е пратена на 23 ноември 1984 г. до началниците на централните поделения. Той препоръчва да се активизира агентурната работа, която да хване опитите на западни служби да ползват временно пребиваващи арабски граждани у нас за подривна дейност. Иска се внедряването сред членове на арабски терористични организации и особено в „Мюсюлмански братя“.