Доайенът на касапския занаят в общината – Атанас Петров, празнува рожден ден
Той е от онези трудови хора, чиито имена се четат в доклади за петилетката или по манифестациите на 1-ви май, 9-ти септември
Атанас Петров е от доайените на касапския занаят в община Карнобат. На 7 април той навършва 82 години. В Месокомбинат „РОДОПА“-Карнобат преминават 32 години от трудовия му стаж. Касапин е от първия си работен ден в предприятието през далечната 1966 г., до последния – през 1998 г.
Атанас Петров е от онези трудови хора, чиито имена се четат в доклади за петилетката или по манифестациите на 1-ви май, 9-ти септември. Винаги е в първите редици на социалистическото съревнование. Нееднократно се нарежда сред трудещите се, за които се казва, че са най-голямото богатство на Месокомбината. Многократно е определян за ударник, носител е на званието „Първенец на труда“, удостояван е с награди и с грамоти, пише karnobat-voice.com.
Той е от ветераните на месопреработвателната промишленост в Карнобат, чиито асортимент, в онези години, включва 10-12 вида малотрайни колбаси, 8-10 вида деликатесни производства и 3-4 вида трайно варено-пушени колбаси. Работи в РОДОПА, така да се каже – в най-силните години, когато продукцията му захранва цялата област, а една част е ориентирана и за износ. В продължение на 24 години е бригадир на Месодобивната бригада. Работата в цеха е тежка, не всеки може да свикне с нея. Всеки ден се колят, дерат, разфасоват, обезкостяват и мият десетки животни. Работи се на норма, все си прав, във влагата. За касаплъка се иска силна воля, здрави нерви и сърце, което да не позволи да се огънеш.
Започва работа в РОПОДА случайно, като преди това и на ум не му е идвало подобна идея. Атанас Петров е родом от Церковски, идва в Карнобат през 1963г. Трудовият му стаж стартира от строителството, постъпва в СМК, в бригадата на Трифон Иванов.
„Отидохме в РОДОПА, да уширяваме – кланицата. Там бригадирът на колачите – Неделчо Миндов ми подхвърли да стана касапин и аз станах касапин. Преди това не съм се занимавал с касаплък“, си спомня бай Атанас. Добавя, че по неволя става касапин, понеже работата е доста заплатена, има повече свободно време, през което продължава да се занимава със строителството. „И семейство поддържах и къща строих, без да имам затруднения“. През 1978г. съпругата му Тодорка започва работа при него в кланицата- тоалира, мие разфасованото месо. Заедно отглеждат четирите си деца, а днес се радват на внуци и правнуци.
Още не може да си обясни, какво му е дошло в главата. „Аз на мравката път правя, а касапин станах“, добавя с усмивка. И пак с усмивка си спомня, че баща му шест месеца не му се обажда, за дето е оставил строителството и е почнал касаплъка. Учи занаята в бригадата на Неделчо Миндов. Нужни са му около 7-8 години, за да се чувства уверен в занаята. „Като напусна Неделчо Миндов, ме направиха мене производствен бригадир – 1974г. Директор ми беше Атанас Русев, след това Кольо Ганев, Александър Малчев“.
Бригадата, със спомагателните работници, е около 35 човека, от които 12 са колачите. „Всеки Божи ден колихме по 200 свини, 10-тина говеда. Като почнеше агнешката кампания, три месеца колихме по 1000 агнета на ден“. През тези години и той учи на занаят четири момчета. Щастлив е, че последният му ученик – Станко Купенов си е отворил месарски магазин и все още се занимава със занаята.
С носталгия Атанас Петров си спомня за онези години, когато в РОДОПА работят около 120 човека. Работи се за износ, правят се вкусни колбаси, които се търсят на пазара. Не може да прехвали саламите „Бургас“, суджук „Горнооряховски“, „Чипровски“, „Плевенски“, луканка „Панагюрска“. Добавя, че равни нямат натуралната кемик пастърма и кайзеровите меса, произвеждани в Карнобат. А за филе „Елена“, добавя, че през 1985г. получава оценка „К“. „Ние пращахме и за Бургас трупно месо, всеки ден по 5 тона, а другото се преработваше тук. Не мога да повярвам, че някога ще се върне онова време, с толкова много животни по селата, с такива мащабни месопроизводства. Всичко се унищожи“.
Разказва, че за 10 минути едно теле е одрано и закачено на четири половинки на ченгелите. Първите години в кланицата, преди да се направят подобренията, условията на труд са много тежки. „Като съборех телето, оставам го на пода и докато го одера, кожата замръзваше. По-късно пуснаха парно и вече беше по-друго“.
Бай Атанас пази все хубави спомени от работата в РОДОПА. Били са задружен и весел колектив, все отговорни хора, много трудолюбиви. Умеят и да работят и да се веселят. „Годините ми отидоха в кланицата. Не съм и мислел и за миг да напускам тази си работата“. Със съпругата, с приятелите, като се съберат, често си говорят за онези години. Удовлетворени са от постигнатото с труд и упоритост.
Атанас Петров е категоричен, че: „Занаятът не ти го дават така – даром, ти трябва да си го откраднеш, дето се казва. Имаш ли мерак да го работиш – може да стане нещо от тебе, нямаш ли мерак, изобщо не си прави труда“.
Жив и здрав бъди, бай Атанасе! Нека годините не ти тежат, а да те радват и изпълват с гордост и удовлетворение от извървяния път!
Хвана си 2 пъти по-млада жена и разкри, че...
