Политкоректността се превръща в нещо, което без да ми мигне окото ще сравня с цензурата от едно време

Журналистът Георги Милков за регулациите в съвременния свят

Ключови думи: Георги Милков, новини, журналист, политкоректност

В книгата "Истории от ръчния багаж" на журналиста Георги Милков - сборник със спомените му от различни точки по света и у нас - освен всички други ценни кадри има и снимка на гола до кръста жена. Но гола, защото там, където живее, това е приетата норма. Същата снимка, обяснява журналистът, я има и в профила му във Facebook, но е качена през 2009 г., в "зората" на социалната мрежа, пише Webcafe.bg.

"И седи там някъде, никой не я е докладвал, политкоректниците не са я намерили. Не знам дали си давате сметка - ако в момента качите снимка на голи женски гърди, ако не си (...) "блърнал" мамалните зърна, ти ще си докладван, запретен, сложен в арест", описва настоящето той при гостуването си в подкаста ни "Първа страница".

По-важното - посочва противоречието, че в същото време няма проблем в интернет да се качи снимка на задните части на представителка на клана Кардашиян например, "без абсолютно нищо" освен тънка връзка на някакви бикини.

"Това е разрешено. А женските гърди не са разрешени. Този свят леко не го разбирам. Или по-скоро света на съвременните регулации и на тази политкоректност, която се превръща в нещо, което без да ми мигне окото ще сравня с цензурата от едно време", категоричен е Милков.

"Мнозина не си дават сметка, а много други вече челно се сблъскват с този проблем и си дават сметка, че ние трябва да боравим със словото само буквално. Всичко останало, което не е буквално, попада в движещите пясъци, в които можеш да бъдеш обвинен за всичко", синтезира той ситуацията.

Разсъжденията на човек с неговия житейски и професионален опит - Георги Милков е дългогодишен международен репортер и военен кореспондент, докоснал се до хора и култури по целия свят - са особено ценни, когато опитваме да осмислим настоящето.

Настояще, в което както самият той посочва, човечеството е в най-напредналия момент от своето развитие. Информацията не е привилегия на малцина, тя е общо- и леснодостъпна - "в телефоните си имаме цялото знание на света на три клика разстояние", както посочва Милков. Но очевидно това не стига.

"При положение, че живеем в този изключително благодатен исторически момент, в който трябва да черпим и да ползваме цялото знание на света, ние сме се превърнали в... "коне с капаци" е даже доста мека фраза", отбелязва журналистът.

Самият аз често сравнявам политкоректната ни реалност с Minesweeper. Ако не си спомняте, това е онази малка игра, която придружава по-старите версии на операционната система Windows. Задачата в нея беше да разкриеш цялото поле, без да стъпиш на мина.

Така е и днес. Всяко изказване, всяка реплика, дори всяка дума може да бъде възприета като обидна или дискриминираща от някого, особено когато налице не е първоначалният контекст... или той е умишлено пропуснат.

После се раждат "скандали" еднодневнки, които най-често отвличат общественото внимание от по-важни теми. Скорошен пример: оплакванията, че Брендън Фрейзър е получил главната роля във филма "Китът", а не човек, наистина тежащ 300 кг. По-назад във времето имаме дори забраната на епизоди на комедийни сериали, заради това, че шегите в тях са обидни от гледна точка на настоящето.

Какво е бъдещето на иронията и сатирата тогава?

Този въпрос зададохме и на Георги Милков. Според него двете вероятно ще се превърнат в много ценна суровина, с която ще могат да боравят само хората, които имат възможността да я разпознават. Един сегмент от хора със сетива за иронията и сатирата, които могат да комуникират на този език. А надолу - "едни морлоки, (...) орки и всевъзможни такива безмозъчни същества, които няма да могат да черпят от това знание".

Ако това ви се струва мрачна прогноза, почакайте. Когато гост в подкаста ти е журналист с такъв опит, задължително питаш как вижда бъдещето на занаята.

"С приятели и колеги се шегувам, че бъдещето на журналистиката ще се ограничи - както ние възрастните хора му викаме "меме", а младите ни поправят, че е "мийм"- та до меме, т.е. снимка с надпис, ама кратък надпис. Това е бъдещето на журналистиката за следващите години напред. А след това вече не знам...", смее се той.

И обяснението за това е навсякъде около нас.

"Съвременният свят е толкова забързан и толкова няма време да се запознае с какъвто и да е контекст, освен контекста на настоящия миг, сега и веднага. И по тази причина живеем във времето на fast food културата. И дори информацията, която възприемаме, би трябвало да бъде сведена до 160 знака в Twitter или 30 секундно видео в TikTok", казва Милков.

Отбелязва, че дори сериозни сайтове "трябва винаги да подчертаят три неща, да извадят вътрешни подзаглавия или в много кратък текст да дадат квинтесенцията на нещо...".

Усмихвам се още докато го казва, защото се замислям за момента, в който ще пиша този текст. Още тогава знам, че може и да няма вътрешни заглавия, но със сигурно ще има подчертани поне три неща. И няма как едно от тях да не е причината за това поведение на медиите днес, която самият Милков дава като продължение на мисълта си:

"...защото хората не само нямат време, но са приучени да не се задълбочават толкова много поради естеството на живота, който водим."

---

Спомени и разсъждения на Георги Милков може да откриете в книгата му "Истории от ръчния багаж", а целия ни разговор с него в "Първа страница" може да чуете тук: