Годината на несбъднатия стопански апокалипсис

Ключови думи: стопански апокалипсис, флагман

Анализът на Лъчезар Богданов е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ). Цяла година надпревара за прогнозиране на неизбежното пропадане на българската (и европейската) икономика в бездната, а вместо това – като че ли една от най-добрите години в новата ни стопанска история.
 
Колапс, срив, перфектна буря, глад, фалити, студ и смърт, и да не забравяме станалото вече механично позоваване на всевъзможни кризи – списъкът на продавачите на страх може да бъде продължен с много.
 
Основният проблем на като че ли безкритичното приемане на подобен публичен дебат е, че смачква възможността да се насочат усилия в разрешаване на действителни проблеми и подготовка за истински рискове.
 
Какво сочат последните данни? Накратко – „краят на света“ не се случи, независимо от шока с енергийните доставки и войната. А с малко повече детайли виждаме следното:
 
Брутният вътрешен продукт нараства с 3,4% в реално изражение в сравнение с 2021 г., а в номинално достига 165,4 млрд. лева.
 
Сходен темп – 3,5% - дават предварителните данни и за цялата икономика на ЕС.
 
У нас този ръст идва и след солидно възстановяване през 2021 г., когато БВП нараства със 7,6% и растежът в ЕС е средно 5,4%.

И понеже често се дават извинения с ковид пандемията – БВП през 2022 г. вече е с над 6,8% в реално изражение над отчетения през 2019 г., а в номинално изражение с над 37,4%. Впрочем, по текущи цени БВП на България почти се е удвоил за 8 години.
 
Растежът е движен основно от потреблението. Високата инфлация, противно на множество прогнози, до момента не ограничава вътрешното търсене.

Крайното потребление отчита реален растеж от 5,2% в сравнение с 2021 г., а това на домакинствата – 4,7%. Още повече – през четвъртото тримесечие, при вече натрупано значително нарастване на цените, особено при храните, реалният ръст на потреблението на домакинствата е 6,9%.

Нетният износ също допринася за растежа въпреки значително нарасналите разходи за внос на енергоресурси.
 
Реалното увеличение на износа е 8,3%, което опровергава твърденията, че рекордният ръст в номинално изражение на износа на стоки (38%) и на услуги (29%) се дължи само на инфлацията. Това се потвърждава и от данните за индустриалното производство – през декември 2022 г., и за цялата година, реалният индекс на производство в преработващата промишленост е най-висок в цялата нова стопанска история.

Потреблението пък е подкрепено от нарастване на разполагемия доход на домакинствата. През  2022 г. пенсиите се увеличават чувствително, а средната работна заплата успява да отбележи по-висок от инфлацията ръст – 16,6% през последното тримесечие на годишна база. Това по предварителни данни е най-високият номинален ръст в ЕС – при това е постигнат основно заради повишаване на възнагражденията в частния сектор, който, видно от данните за индустриалното производство и износа на стоки и услуги, успява да запази конкурентоспособност дори с по-високите разходи за труд. А в същото време безработицата е на исторически най-ниски нива от 3,8%.
 
Отчитайки реалността, а не в насаждан страх за криза върху криза (както почти без изключение правят политиците, борещи се за парламентарно представителство, но и президентът и назначеното от него служебно правителство), трябва да обърнем поглед към предизвикателствата за 2023 г. Има почти безспорен консенсус, че темпът на икономически растеж ще се забави.
 
Основните фактори са няколко.
 
Затягането на паричната политика ще „охлади“ икономиките на САЩ и еврозоната, а оттам това ще се пренесе и към експортно-ориентираните бизнеси у нас. Заедно с това, повишаването на лихвите ще започне да дава и пряк ефект върху инвестициите и потреблението в България, макар и изглежда с известно забавяне.

Отделно, някои еднократни събития няма да се повторят – износът на ток например е спаднал почти наполовина спрямо 2021 г. за периода от началото на януари до първата седмица на март, почти сигурно няма да се повтори и рекордният ръст в износа на горива от рафинерията, във военната индустрия също вероятно няма да има нарастване на производството. През януари общият индекс на промишленото производство, включващ и енергетиката, вече има спад на годишна база от 4,3%.
 
Няма как да има и увеличаване на заетостта – просто резервът от работна сила вече е изчерпан. Инфлацията ще бъде чувствително по-ниска – което означава, че финансовият министър няма да получава автоматичен ръст на приходите само заради ценови ефекти.
 
Това обаче е картина на забавен растеж, но в никакъв случай на рецесия. Затова фискалната рамка трябва да преследва нисък дефицит.

Служебното правителство трябва да изготви, одобри и предложи бюджет за 2023 г. с дефицит под 3% от прогнозния БВП (и дори да опита консолидация към бюджетен баланс). Това може да стане с разум, спокойствие и дисциплина при няколко важни репера: ефективно събиране на приходите, контрол над разходите, така те да растат с по-бавен темп от увеличението на приходите, и избягване на популизма за нови политики както при данъците, така и в харченето. Като например поредните идеи за нулево ДДС на храните – да погледнем данните за поскъпването на хляба при поевтинели ток, газ и пшеница и да си отговорим доколко подобни красиви обещания за понижаване на цените свършиха работа. Да не припомняме и намалената ставка на ДДС за кръчми и барове.

Отделно, едно отговорно управление трябва да ускори реформите по плана за възстановяване и устойчивост, да стартира инвестициите и да активизира работата по финансираните по оперативните програми проекти – всичко това ще доведе до нови постъпления по НПВУ и като цяло може да спомогне за бюджетна консолидация.

Към февруари бюджетът е на дефицит на консолидирана база от 250 млн. лева – за пръв път от 2015 г. Също безспорен факт е, че влошаването на бюджетното салдо се дължи на значително нарастване на разходите, и то основно на постоянните (недискреционни разходи). Това е много ярка червена лампа пред които и да са бъдещи управляващи. Ясно е и че при планирането на бюджета политически е практически невъзможно да се свиват разходи за пенсии и други социални плащания, така че консолидацията ще трябва да засегне други пера – а това не трябва да става за сметка на дългосрочни приоритети на развитието като инвестициите и образованието например

Но необоснованият драматизъм също вреди на разумната дискусия за рисковете пред бюджета. Така например многократно се посочва увеличението на разходите за пенсии от около 700 милиона за първите два месеца на годината – но се пропуска факта, че през 2022 г. до средата на годината част от пенсията беше под формата на ковид-добавка и се отчиташе в друго перо. Така че пенсионерите не „тежат“ с допълнителни 27%, а с около 17% - или горе-долу колкото е инфлацията. Още повече, тогава добавката се плащаше по заделени за сметка на държавния бюджет за 2021 г. средства. При разходите за издръжка наистина има увеличение с 400 млн. към февруари, но се пропуска разплащането на близо 300 млн. в края на месеца по стари договори за текущ ремонт с пътно-строителните фирми, отчетени по това перо – т.е. увеличението при другите дейности далеч не е толкова сериозно.

Приходите растат с 16,7% за двата месеца на годишната база, а данъчните и неданъчните – със 17,5%. В приходната част действително имаме номинален спад на приходите от ДДС през януари и това трябва да се изследва внимателно от приходните органи. Така общите приходи растат с по-нисък темп – 12,5% - през януари. Но през февруари вече нарастването е с 21,6% - значително над инфлацията. За януари се вижда и солиден ръст в приходите от подоходния данък и осигуровки – логично с оглед растящите доходи и заетост. Няма как да пропуснем и значителните разходи за компенсации за небитовите потребители на електроенергия, които при спадащи цени и износ ще стане все по-трудно да се финансират – което, заедно с принципните аргументи срещу тази схема, би трябвало да натежи при бъдещо решение за отмяната им.
 
Задачата за връщане в релси на бюджетната дисциплина при всички случаи не е лесна, но към момента изглежда постижима при очакваната динамика в икономиката. А по структурата и параметрите на изготвения бюджет на правителството, заедно с действията в пленарна зала на бъдещите народните представители ще можем да оценим действителната воля на всеки от участниците, включително на президента, да се държат отговорно към публичните финанси на държава и ограничаване на новите дългове.
 
А така също и към иначе публично декларираната решимост за присъединяване на България към еврозоната - защото след година може и да свалим инфлацията, но с разрушена бюджетна стабилност със сигурност няма да изпълним критериите.

Източник: Профит