Как е избягал и къде се е крил двойният убиец от "Соло" 12 години - пълна хронология

Улична камера е записала моментът на убийствата, но според съдия Ченалова кадрите са неясни, снимка БТА

Ключови думи: илиян тодоров, фалшив паспорт, укриване, хронология, дискотека соло

Касапинът, отнел два живота в уличен скандал край дискотека „Соло“ – Илиян Тодоров, се е укривал от правосъдието 12 години благодарение на фалшив руски паспорт. Той бил напълно автентичен, издаден на реален човек в Москва, който го обявил за изгубен. Хора от службите твърдят, че руските паспорти са изключително лесни за подправяне и граничните власти много трудно хващат фалшификацията.

Според неофициална информация, Илиян Тодоров купува паспорта в Гърция, където влиза легално, след като скандалната съдийка Румяна Ченалова го обявява за невинен на първа инстанция. За фалшивия паспорт Тодоров брои 50 000 евро.

Вече снабден с нов документ за самоличност, Тодоров заминава за Англия. Там остава, докато Върховният съд потвърждава доживотната му присъда. Убиецът не проявява и грам разкаяние. Той записва и изпраща до медиите три видеоклипа, в които твърди, че е невинен. Илиян има наглостта да обвини роднините на загиналите, че от алчност за голяма кръвнина, са го нарочили, пише "Уикенд".

Твърди се, че ГДБОП успява да установи адреса на компютъра, от който клиповете са качени в интернет. Данните веднага са изпратени в Англия, но Тодоров междувременно заминава за Германия.

През 2017 г. немски интернет сайт го включва в списъка с 20-те най-издирвани убийци в Европа. В коментари под публикацията близки на убитите Кирил Въжаров и Васил Александров засичат анонимен потребител, който се хвали, че познава Илиан и дори пуска негов колаж, лапнал огромна цигара с надпис на шапката си „Гангстерски живот“.

Близки на жертвите му отново сигнализират ГДБОП, но този път антимафиотите не успяват да локализират престъпника.

Безметежният живот на Тодоров приключва с избухването на войната в Украйна. След заплахите от Кремъл, че могат да си отмъстят за подкрепата на Киев, немските служби започват обстойно да проверяват всички руснаци, които живеят в Германия, за да открият спящи руски агенти.

Убеден, че фалшивите му документи няма да издържат на такава проверка, Тодоров духва за Узбекистан. Изборът му е много удачен, тъй като след началото на войната стотици хиляди руснаци бягат там, за да избегнат мобилизацията.

Животът в бившата съветска република явно не е допаднал на Тодоров, свикнал на лукса и удобствата в уредените европейски държави. Затова издирваният убиец решава да се премести в Дубай. Купува си самолетен билет за Истанбул, където по непотвърдени данни е смятал да се види с близките си, преди да отлети за емирството.

Властите в Узбекистан обаче осуетяват плановете му. Те се усъмняват във валидността на паспорта му, а щателната проверка веднага показва, че той е фалшив.

Прокуратурата в България вече е изпратила искане за екстрадирането му, като цялата документация е повече от 200 страници. Тодоров може да получи и до 5 години затвор заради фалшивия си паспорт от правосъдието в азиатската държава.