Защо ДеСантис още не е обявил президентската си кампания за изборите в САЩ

Тихият конфликт на губернатора на Флорида Рон ДеСантис и бившия държавен глава Доналд Тръмп може да се окаже пагубен за Републиканците

Ключови думи: рон десантис, президент, републиканци, доналд тръмп, сащ, избори, президентски избори, защо, кампания

Губернаторът на Флорида Рон ДеСантис, за когото още от миналата година се говори, че има потенциала да е следващият президент на САЩ, не е обявил, че ще участва в надпреварата за държавен глава догодина. Още. Но някак си всички знаят, че в един момент ще го обяви.

„Консервативният огън”, както мнозина го наричат в момента, е сочен за основен претендент за номинацията на Републиканската партия и вероятно ще се изправи в директна надпревара с бившият държавен глава Доналд Тръмп. Сега ДеСантис поема постепенно по всички стъпки, които се очаква бъдещ кандидат за президент да поеме, въпреки че засега официално не е обявил намеренията си. Затова основният въпрос сега е: „А какво чака?”

Според политическия анализатор Мира Адамс, която е базирана във Флорида, отговорът е много прост – щатските политики идват на първо място. ДеСантис има всяко основание да се пусне в надпреварата – той или ще спечели, или не, но ще бъде в много добра позиция за 2028 г. Едва миналия месец обаче бе избран за втори мандат като губернатор на Флорида, като така се налага той да изчака поне до края на май, когато приключва законодателната сесия в щата.

„Ако сега обяви президентската си кампания, това няма да е добра идея. Току-що го избраха за втори мандат и е много логично да си остави 6 месеца за „почивка”. После може да използва резултатите от законодателната сесия във Флорида в своя полза”, пише Мира Адамс.

След седмица пък предстои той да отправи послание към жителите на щата. Това ще му даде платформа, с която да покаже за пореден път, че изповядва точно тези ценности, които биха се харесали на консерваторите дори извън Флорида.

През последните близо 3 години той бе един основните пропоненти на тезата, че с крайно либералната идея е свършено и е редно щатът, но и като цяло страната, да се върнат постепенно към центъра и да започнат да клонят към консерватизма. Политиките му по отношение на ковид пандемията, които бяха в ярък контраст със случващото се навсякъде другаде, се оказаха повече от успешни, а позицията му сега по отношение на проповядването на идеите на LGBT идеологията се харесват на мнозина, които вече се чувстват разочаровани от продължаващите абсурди в образованието, спорта и дори политиката.

В този смисъл предстоящата му реч вероятно ще бъде фундаментът, върху ДеСантис ще стъпи в предстоящата потенциална предизборна кампания, която традиционно стартира около година преди изборите и в този смисъл вече нейният старт изглежда закъсняващ.

Друг проблем пред губернаторът на Флорида всъщност се оказва самият Доналд Тръмп, който вижда в негово лице не приятел, както беше до скоро, а по-скоро враг, който има пълния потенциал да го измести от медийното пространство. Разликата между двамата е наистина очебийна. Докато Тръмп е безпардонен бизнесмен и шоумен, който на моменти се държи меко казано непристойно пред камерите, то Рон ДеСантис е контра – той е умерен, сдържан, но и рязък – тогава когато това е необходимо. В същото време неговото лице – това на млад човек в разгара на силите си (той е на едва 44 години и е на поста си като губернатор от близо 5 години), също контрастира на това на Тръмп, който изглежда като „изпята песен” в очите на мнозина млади консерватори.

Враждата между двамата, ако изобщо може да се говори за такава, защото те отричат публично, може да им изиграе лоша шега. И двамата към този момент са убедени, че могат да получат доверието на Републиканската партия, което ще се окаже важно в решаващия момент догодина. „И двамата мислят, че са непобедими, и двамата не вярват, че могат да загубят, а противникът им е слаб. Един на друг си знаят слабите места и знаят как да атакуват. Затова потенциална надпревара между тях може да се окаже брутална”, пише Мира Адамс.

Такава вътрешна борба обаче има пълният потенциал да се окаже пагубна за Републиканската партия, защото ако опонентите им – Демократите, покажат единност, това би могло да измести фокуса на избирателя от решаването на реалните проблеми пред САЩ и света, към арбитрарния вот, популярен дори в България – „гласувам за по-малкото зло”.