Усещам се тъпо прецакана за седем и петдесет - от зарзаватчията или от веригите-изедници

Преди седмица се върнах от Лисабон. Мразя да правя такива сравнения, ама там храната е по-евтина, включително и в ресторантите...

Ключови думи: зарзават, бургас, търговски вериги, квартални магазинчета

Реших да подпомогна дребния бизнес в махалата и да си купя зеленчуци от квартално магазинче, вместо да наливам пари в някоя търговска верига, собственост на чужди изедници. Нали все това си повтаряме, колко е важно за оцеляването на българската икономика да се дава шанс на малките, предприемчиви българи.

И ей ме на, при първия зарзаватчия на нашата улица. Посягам към мандарините. 4,30 лв. за килограм, какво толкова, казвам си, ще си взема само няколко. Обаче, греда. В цялата касета - една единствена некефната, досрамя ме да я дам да ми я претеглят. На излизане казвам добронамерено на продавача - свършили са ви мандарините. Е как, не ги ли виждате, сопва ми се той и ми сочи готовия за джибри материал. Тези, дето стават за ядене са свършили, отговарям. По тона му зад гърба ми разбирам, че тук повече няма да вляза.

Нищо де, малко по-надолу има друго магазинче, по-чисто и по-приветливо. Още на вратата ме посрещат спаружени краставици за 7,90 лв. килото. Ама те навсякъде са скъпи, кърши ръце този продавач с хитро присвити като на плъх очи. Питам за броколи, в днешно време краставици кой яде. А, има, в хладилника, тича да ме обслужи той. На най-долния рафт се мъдрят две цъфнали пожълтели броколчета, по 5 лева всяко. Благодаря, не искам.

Въздъхвам дълбоко и смело посягам към айсберга, нищо че липсва етикет с цена. На много добра цена ми е, бързо го грабва от ръцете ми продавачът и тича да го тегли. Добавям и връзка копър. Връзка ли казах? Неее, клонче копър, колкото да не е само салата от айсберг.

Седем и петдесет, каква той с усмивка, оголила венците му. Ама колко струва този айсберг?! 7 лева му е килото, бе, госпожо, тези вериги направо ни убиват. Не разбирам, вие от веригите ли си купувате стоката, питам. Не, от борсата, ама не можем да се борим с веригите, бе, госпожо - гласът му вече е ревлив. Ама защо е толкова скъпо, настоятелно питам. Извиват ни ръцете, и на нас не ни е приятно да ви продаваме на тези цени, ама.... - подсмърча той.

Плащам с омерзение и се мразя, че в този момент не знам колко струва айсбергът в "големите вериги". И в борсата не знам. Усещам се тъпо прецакана за седем и петдесет.

В района има поне още 20 такива зеленчукови магазинчета, буквално са през три кооперации. Не знам струва ли си да проучвам и останалите. Всичките зареждат от една и съща борса и водят еднаква битка с "големите". За наша сметка, явно.

Преди седмица се върнах от Лисабон. Мразя да правя такива сравнения, ама там храната е по-евтина, включително и в ресторантите...

Уж тръгнах из малките магазинчета с добри намерения. Сега ми е толкова тъжно, че ми се отяде и айсберг, и всичко.

*Коментарът е от фейсбук профила на Севдалина Пенева, журналист, заглавието е на Флагман.бг