Помилването на незаконни сгради в Турция, което доведе до смъртта на над 20 хил. души

Ключови думи: турция, некачествено строителство, коментар

Allah’ım! Allah’ım! Allah’ım, плачеха оцелелите от опустошителните земетресения миналата седмица в Турция "Боже мой! Боже мой! Боже мой!", се чуваше по телевизиите, във социалните мрежи, навсякъде.

Хванати между стенещите движения на разломите, в спалното си облекло и температури под минус 10C, те умоляваха Бог за спасение и облекчение, докато оплакваха своите мъртви. И все пак, както при земетресението в Измит през 1999 г., което уби повече от 17 000 души и остави повече от четвърт милион бездомни, нямаше нищо неизбежно в мащаба на това бедствие.

Три дни преди бедствието геологът Начи Горур предупреди за линията на разлома Кахраманмарас, пишат от The Times. През януари 2020 г. опозиционната Демократическа партия на народите (HDP) поиска парламентарно разследване на "възможните рискове от земетресение в Газиантеп и околностите му, за да се вземат предпазни мерки". Правителството на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на президента Ердоган отхвърли подобни искания, а изчислението на геолога Ахмет Ерджан обобщава резултата: 200 000 души може да лежат под отломките, предава dnes.bg.

Подобно на нашата земя обаче, историята има своите разломи. Земетресението от 1999 г. доведе до падането на старата турска политическа върхушка. Изправена пред неадекватността на реакцията си, обществеността се самоорганизира, сформира спасителни екипи и запълни вакуума, оставен от отсъствието на правителството.

Насу Махруки, който ръководеше AKUT, базираната на доброволци асоциация за търсене и спасяване, координира спасителните усилия и напомня колко сме овластени като цивилни. Миналия май Махруки беше изгонен от AKUT и заменен от верни на правителството хора, които сега управляват организацията, която той основа.

Турците при първа възможност гласуваха за коалиционното правителство, което дойде на власт през 1999 г. Победата на ПСР и Реджеп Тайип Ердоган на парламентарните избори през 2002 г. трансформира политическия пейзаж на страната. Опитът от този период бележи и началото на граждански ренесанс за новото поколение.

6 февруари 2023 г. вероятно ще изиграе подобна роля за днешната младеж, показвайки до какво водят чиновничеството и репресиите.

Обхватът на това земетресение е апокалиптичен, но проблемът е структурен и се създава десетилетия. Строителният бум по време на годините на управление на Ердоган доведе до икономически растеж и стана може би най-очевидният символ на това, което той нарече "Нова Турция".

От основаването си през 1923 г. съвременна Турция е издала прозорец за "помилване за реконструкция" 23 пъти. Повече от една трета от тях са издадени, откакто Ердоган пое властта, първо като министър-председател, а след това като президент.

Огромен брой незаконно построени, нелицензирани структури са били помилвани от държавата в замяна на плащане на такса и попълване на формуляр. Поразителната ефективност на турската бюрокрация се оказа скъпа: повече от 5700 сгради се срутиха миналата седмица, според турската агенция за бедствия.

Седем милиона и половина сгради се възползваха от последното помилване за строителство, което беше издадено през 2018 г., малко преди последните президентски и парламентарни избори.

Често срещана злоупотреба е изрязването на носещи колони при изграждане на банки или магазини във входните етажи на жилищни сгради. Друго е нерегламентиран ремонт, който превръща безопасната сграда в опасна. Според данни от Министерството на околната среда и градоустройството за 2020 г. около половината от сградите в Турция са построени в нарушение на сеизмичните разпоредби.

Изказването беше опасно: миналата година правителството затвори двама водещи критици на строителната му политика. Тайфун Кахраман, председател на изпълнителния борд на Камарата на урбанистите, и Айше Мучела Япичи, архитект от Съюза на камарите на турските инженери и архитекти, излежават 18-годишни присъди заради противопоставянето им на плановете за развитие.

Бдителността от дните след 1999 г. се стопи. "Неспокойни сме като общество. Искаме да предприемем действия незабавно, но след известно време забравяме за това", каза наскоро Халук Йозенер, ръководител на обсерваторията Кандили на Босфорския университет, водещият център за изследване на земетресения в страната. "Пандемията започна и рискът от земетресението беше забравен."

Не всеки в Турция е достатъчно богат, за да се бори със забравата. С нарастването на годишната инфлация до 25-годишен връх от 85% миналия октомври много турци не могат да си позволят жилище. Но дори онези, които са били достатъчно заможни, за да си позволят уж устойчиви на земетресения къщи, са загинали в големи количества. В Хатай, ренесансовата резиденция, 12-етажна луксозна сграда с 250 апартамента, падна в така наречения колапс: около 800 души са погребани под руините. Разработчиците на такива имоти, които спечелиха от строителната лудост, която проправи пътя за интензивността на това бедствие, бързо свалиха уебсайтовете си и изчезнаха.

Държавата, дългогодишният фасилитатор на тези разработчици, изглеждаше, че едва функционира през тази мрачна седмица. Цели квартали бяха оставени на произвола на съдбата. Какво се беше случило с тези багери, лопати, самосвали и грейдери, които населяват пътищата на Турция всеки ден? Всичко изчезна, защото за капитаните на индустрията нямаше печалба от спасяването на мъртвите. В Елбистан, град с население от 140 000 души, който беше епицентърът на втория трус, правителството изпрати екип от 20 спасители през първия ден. В Искендерун в понеделник пристигнаха само няколко спасителни екипа и оцелелите говореха за чувството, че са изоставени.

68-годишният Ердоган потуши протестите през 2013 г. и затвърди властта си след опит за преврат три години по-късно. Но предстоящите през май президентски и парламентарни избори се очертават като най-голямото му изпитание досега. Състоянието на икономиката и необичайното единство на опозиционните партии, които за първи път сформираха съюз срещу ПСР, заплашваха неговото управление преди земетресението да предизвика още повече обществения гняв.

Катастрофата напомни на всички турци, които може би са забравили, защо е неприемливо урбанистите и архитектурните експерти да бъдат арестувани, докато приближените на правителството предприемачи управляват изстрелите.

Въпреки нападението на AKP срещу гражданското общество като цяло и градоустройствените специалисти в частност от 2013 г. насам, през изминалата седмица се появи масивна мрежа за солидарност. Този път лидер на движението е рок звездата Халук Левент. Неговата благотворителна организация Ahbap ("Бъди") получи повече от 2 милиона долара дарения за три дни, публикувайки карта на безопасни места и изпращайки спасителни екипи, съставени предимно от млади хора.

Уебсайтове като deprem.io използват интерактивни инструменти за картографиране и AI, за да помогнат да се определи къде жертвите са заседнали под развалините. Студенти от Истанбулския технически университет разработиха приложение за подслушване на отломки, за да помогнат на спасителите. Широко споделян и редактиран документ на Google изброява имената и адресите на предприемачите, които са построили разрушените сгради.

"Това събитие разкри в цялата си голота как публичната власт е злоупотребила със средствата на държавата", каза турският премиер Реджеп Тайип Ердоган през 2003 г. след поредното опустошително земетресение. "Това не може да се обясни просто като съдба."

Миналата седмица тонът му беше различен. "Отбелязваме тези, които разпространяват дезинформация в нашия бележник; ще се заемем с тях по-късно", предупреди той и използва думата "съдба", за да обясни бедствието. Часове по-късно дойде и последната капка.

В понеделник оцелелите, които лежаха под развалините, споделяха в Twiiter местонахождението си, за да поискат помощ, пред ужасените погледи на милиони. В сряда правителството забрани Twitter за "борба с дезинформацията". Затъмнението продължи с часове. Какво може да направи човек в тази наша скръбна страна, освен да повтаря сърцераздирателната мантра Allah’ım! Allah’ım! Allah’ım.

Коментарът е на Кая Генч - есеист и писател, който пише история на турската литература за Harvard University Press, за The Times.