Авторът на „Дунавско хоро“ Дико Илиев копае на село заради мизерия

Ключови думи: Дунавско хоро, Дико, автор на Дунавско хоро, Дико Илиев

Когато 11-годишният Дико – будно момче от село Карлуково, Луковитска околия, чува за пръв път флигорна, онемява. Влюбва се завинаги във вълшебния инструмент, а България даже не подозира, че в този момент се е родил геният, когото поколения нашенци ще боготворят заради „Дунавското хоро“ и ред композиции, докоснали сърцето на нацията и останали в него, пише вестник Ретро.

Дико Илиев е роден на 15 февруари 1898 г. в семейството на Цона и Илия Дикови. Учи в родното Карлуково до четвърто отделение, като от малък проявява особен интерес към музиката. Самичък си изработва върбова свирка.

През 1911 г. Дико Илиев става музикантски ученик във военния духов оркестър на 16-и Ловчански полк в град Орхание – дн. Ботевград. Тогава е на 13 години. Започва да се учи на тромбон, тъй като местата за любимата флигорна са заети. Още след петия месец показва умение и талант и е включен да свири в оркестъра. Известен е случаят, когато малкият Дико пише върху черната дъска ноти на своята първа творческа мелодия. Диригентът на оркестъра строго пита кой е написал нотите и дали, ако се изтрият, може да ги напише отново. Дико Илиев си признава, изтрива написаното и повторно нанася нотите на петолинието. Получава заслужена похвала.

При избухването на Балканската (септември 1912 – май 1913 г.) и Междусъюзническата война (от юни – юли 1913 г.) Дико Илиев заминава за фронта с военния оркестър на 16-и пехотен Ловчански полк. След кратък мирен период през октомври 1915 г. България е въвлечена в Първата световна война. Дико Илиев трябва да бъде уволнен след 4-годишна служба като музикантски ученик, но той е задължен да остане в полка и да тръгне с него отново по бойните полета. 

На Серетския фронт през 1917 г. написва първото си хоро за духов оркестър с името „Искърско хоро“. Когато полкът е в Македония, Дико Илиев среща случайно баща си – момент, запазен от една стара снимка. След края на ПСВ Дико Илиев се завръща в родното си село Карлуково. През пролетта на 1919 г. се явява на изпити във Военното училище в София. Представя се успешно и влиза в състава на училищния оркестър. Този оркестър заедно с Гвардейската музика образуват сборния симфоничен оркестър на Софийската народна опера. В неговия състав Дико Илиев свири в оперите „Кармен“, „Травиата“, „Трубадур“.

През 1920 г. Дико Илиев създава семейство. Заедно със съпругата си Анастасия се завръща в родния си край, защото средствата в столицата не достигат. След кратък престой в село Карлуково става писар в село Войводово. От 1922 до 1930 г. живее в с. Букьовци – дн. гр. Мизия. Занимава се със земеделие, но не прекъсва с музиката. Свири с любимата си флигорна на сватби, кръщенета, панаири и сборове из Оряховско и Белослатинско. Това е период, когато Дико Илиев популяризира духовата музика сред населението, запалва интереса и обичта към духовите музиканти.

Създава и ръководи духови оркестри в Букьовци – 1928 г. (Мизия), Селановци и Комарево. Композира хората „Букьовско“, „Еленино“, „Грънчарско“, „Веселият Иванчо“. Те са мелодични и лесни за изпълнение.

Пред 1931 г. народният композитор идва в Оряхово. Постъпва като музикант баритонист към духовия оркестър на 3-та жандармерийска дружина, настанена в града от 1929 г. Тук той написва творбите „Зиг-заг“, „Селски въздишки“, „Майски цветя“, „Оряховска идилия“. През 1935 г. умира дъщеря му Александрийка. От бащината мъка се ражда хорото „Александрийка“.

От 1936 до 1938 г. Дико Илиев е на служба в Софийския военен оркестър с капелмайстор Иван Касабов. После отново се връща в Оряхово. Свири във военната музика и същевременно е щаб-тръбач на възстановения 36-и Козлодуйски полк. Благотворно влияние му оказва диригентът Александър Вейнер – чех по прозход. В тези години създава нови десетки музикални творби, между които и обичаното от всички „Дунавско хоро“ (1937).

По време на Втората световна война Дико Илиев е на фронтовете заедно с войниците на 36-и пехотен Козлодуйски полк. Събитията, отразени в душата му, водят до композирането на музикалната композиция „Народно ехо“. След войната Дико Илиев основава Оряховското професионално околийско дружество на музикантите. Организира 19 професионални музикантски групи. През 1948 г. е удостоен с офицерско звание и е назначен за диригент на полковия оркестър. Продължава да композира. От този период особено известен е маршът „Сливенци при Драва“, с който дълги години Радио София открива своята програма.

Дико Илиев достига звание капитан, създава детски музикални школи в Оряхово (1956) и Мизия. След разформироване на полка е диригент на основания през 1957 г. Оряховски духов оркестър към читалището. Пенсионира се през 1958 г.

Музикалното наследство на Дико Илиев наброява 56 народни хора, 16 марша, 7 китки, 1 рапсодия, редица градски шлагери.