България е платила 740 598 лв. обезщетения по дела в Съда по правата на човека

Ключови думи: българия, права по човека, обезщетения, 740 000 лв.

Министерският съвет прие решение за внасяне в Народното събрание на Деветия годишен доклад за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по дела срещу България за 2021 г.

Темите на доклада са обособени в три части. В първата е представена актуална информация за броя на осъдителните решения за изминалата година, броя на висящите жалби пред ЕСПЧ и резюме с някои решения на ЕСПЧ срещу България, постановени през годината.

Втората част съдържа обща информация за изпълнението на решенията на ЕСПЧ срещу България, включително сравнителна статистическа информация. Посочени са изпълнените през годината решения, както и тези, по които е бил постигнат напредък, предава lupa.bg.

Третата част засяга основни проблеми, произтичащи от решенията на Съда и посочва мерките, който законодателната, изпълнителната и съдебната власт следва да предприемат за успешното изпълнение на решенията и предотвратяване на бъдещи нарушения на Конвенцията и осъдителни решения срещу България.

В Доклада се посочва, че България е на 14-то място по брой висящи жалби (623) и на 17-то място по брой висящи жалби на глава от населението.

През 2021 г. ЕСПЧ се е произнесъл по 60 дела срещу България, от които по 37 е постановил решение по същество. Размерът на изплатените обезщетения по осъдителни решения на ЕСПЧ през 2021 г. е 740 598 лв., от които 228 318 лв. по сключени приятелски споразумения и едностранни декларации.

По брой дела в засилена процедура (групи дела, поставящи структурни и системни проблеми) България се намира все още на челните места в класацията на страните членки, което я поставя на 6-то място след Русия (16%), Украйна (15%), Турция (11%), Румъния (10%) и Италия (7%).

В началото на 2021 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие резолюция, в която посочи България като една от 10-те страни членки, които най-много бавят изпълнението на решенията на ЕСПЧ и подчерта, че са необходими допълнителни усилия, като се засилят механизмите на координация между различните институции. В отговор междуведомствена работна група изготви проект, а правителството прие Пътна карта за изпълнение на решенията на ЕСПЧ. Документът очерта най-належащите мерки от законодателен характер за изпълнение на решенията, от компетентността на изпълнителната власт, определени бяха съответно срокове и отговорни институции за изготвяне на проекти за изменение на нормативни актове.

Като най-съществен проблем в неизпълнение в Доклада са идентифицирани групата дела С.З./Колеви, свързани с неефективността на наказателните производства и структурния проблем относно липсата на механизъм за независимо разследване на главния прокурор.

В изпълнение на международните ангажименти на България по изпълнение на окончателните решения на ЕСПЧ беше възприет подход за обвързване на посочените системни проблеми с ангажимент за реформи, поети на най-високо държавно ниво с Националния план за възстановяване и устойчивост.