Изследване: Хазяите в Бургас и Варна не дават жилищата си на украинци или им поставят непосилни условия

Темата бе коментирана пред парламентарна комисия от директора на Националния превантивен механизъм към омбудсмана

Ключови думи: украинци, Бойчо Арнаудов

Украинските граждани у нас имат тежки бариери пред наемането на жилища в България, особено в морските градове. Това е показало скорошно изследване на Върховния комисариат на ООН за бежанците.

Голяма част от майките с деца, какъвто е основният контингент на уязвимите лица - бежанци от Украйна, продължават да живеят в почивни бази в отдалечени от евентуалната месторабота райони. Това създава своеобразен омагьосан кръг.

Украинците биха могли да кандидатстват за работа по европрограма „Солидарност“, но голям интерес към нея няма.
Темата миналия месец коментира пред парламентарната Комисия по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите зам.-министърът на труда и социалната политика проф. Емил Мингов.

„По отношение програмата „Солидарност“ трябва съответното лице да се обърне към Агенцията по заетостта. Такова обръщане няма. Имаме съвсем редки случаи. Защото ако в крайна сметка лицето се регистрира в Агенцията по заетостта, то със средствата, които са по програма „Солидарност“, ще се субсидира заетостта и фактически там, където той ще започне работа, ще има средства, за да може да си позволи наемането на квартира и да може да се устрои, така да се каже. Но няма интерес към програмата, което за мен е много чудно. Нямам отговор на въпроса защо и по какъв начин, при положение че нямаме недостиг на средства по програмата. Има достатъчно средства за всички, които желаят. В момента около 9 хиляди имаме в България, от които общо взето една трета дори не са се регистрирали“, каза проф. Мингов.

Зам.-министърът добави: „Забележете, една част от тези украински граждани са жени с малки деца, които са настанени в хотелите, където не е близко местоработата, дори и ако им я предложат, и те поставят въпроса: „Добре, по какъв начин ние ще можем да започнем работа по програмата, ако децата не са устроени в детски ясли, детски градини или пък в училищата, да осигурят транспорта за отиване и връщане“. Разбира се, за да не попаднем в положението на омагьосан кръг, би трябвало ако лицата получат средствата, с които фактически работодателят и държавата ще ги даде, да могат да наемат в градовете, където работата им е близко и за това нещо се води и разяснителна кампания сред тях. Да, вярно е, че имаме и езикова бариера, но в крайна сметка аз мисля, че това, което обясняват и прикрепените към групите преводачи, могат да свършат това нещо. Така че аз мисля, че от тази гледна точка може би ще видим какъв е резултатът другата седмица, за да може да видим какъв е интересът, за да можем да ви докладваме.“

В следващия момент думата взе Бойчо Арнаудов – директор на Националния превантивен механизъм към омбудсмана на Република България: „Искам просто да се изкажа кратко по този въпрос и да ви кажа защо украинците не могат да се включат по тази програма. Според едно скорошно изследване на Върховния комисариат за бежанците основният проблем на украинците е да си намерят жилище, където да живеят. Изключително трудно си намират жилище под наем, особено по морските градове, Варна и Бургас, лятно време. Като чуят, че са украинци, отказват да им дадат жилището, завишават наема непосилно или искат някакви безумни депозити от 4, 5, 6 месеца и последното, което е, искат българин да подпише договора за наем – той да наеме апартамента като един вид гаранция. И те затова не могат хората да се изнесат от базите.“