Той бе по-добър от Кристиано Роналдо, но алкохолът и славата го сринаха до четвърта полска дивизия

Ключови думи: Фабио Паим, Кристиано Роналдо, новини, Флагман

И наистина, по онова време в Спортинг Лисабон една звезда грее много по-силно от тези на батковците Роналдо, Жоао Моутиньо и Рикардо Куарешма. По-малкият с 3 години от CR7 Фабио Паим е истинският диамант в школата на „лъвовете”. През 2003 г. той е едва на 15 години, но всички в Португалия го гледат с огромни очаквания. Реал Мадрид, Барселона и Манчестър Юнайтед нямат търпение още малко да порасне, за да кръстосат шпаги за вундеркинда.

Един от треньорите му в Лисабон Жорже Висенте е категоричен:

„Никога не съм виждал такъв талант, а познавах Роналдо откакто бе на 14 години!“. Докато е още тинейджър Паим печели редица трофеи с младежките формации на Спортинг и Португалия, като поставя множество рекорди. Жители на иберийската страна пътуват десетки километри да го гледат в детските мачове. Дори френската футболна федерация се моли на крилото да играе за „петлите”. Усетили накъде духа вятърът, столичани бързо обвързват младока с тлъст договор, включващ седмична заплата от 20 хиляди евро. А да представлява интереса на Паим се наема набиращият скорост по онова време, а днес най-влиятелен агент в света – Жорже Мендеш, пише Тема Спорт.

Но както са казали много по-мъдри хора от нас – гордостта води до падение. Повлечен от порочния вихър на славата, Паим дълги години се рее в небесата на лекомислието и едвам успява да си стъпи на краката.

Роден е в работническо семейство от Ещорил. Не расте в охолство. Когато започва да тренира дори няма подходящи обувки. И както си признава самият той впоследствие – не е бил готов да стане богат.

„Похарчих много пари за коли. Обичам колите. Пръснах огромни суми за всички возила, които ми харесват. Ферари, Ламборгини, Порше, Мазерати, Хамър. Всяка кола, която можете да си представите. Първата обаче беше Мерцедес. Карах я без книжка”, споделя през 2017 г. угасналата звезда. И допълва: „Когато имате много пари, трябва да имате някого около вас, който да ви помага с контролирането им. Аз нямах. Щях да направя нещата по различен начин днес, но не мога”.

Тинейджърът усеща, че има повече талант от всички останали. А в моментите, когато не го усеща, му го казват.

„Като всеки обикновен човек и аз исках да се чувствам добре. Да нося хубави дрехи, да карам хубава кола. Нали за това работим? Проблемът беше, че нямаше кой да ме критикува”, разказва още той.

Постепенно футболът отстъпва място на купоните. Нападателят започва да пропуска тренировки и да задрямва на пейката по време на мачове. Разбира се, никой няма смелостта да му се опълчи, за да го вкара във верния път. И Фабио се самозабравя.

Следват безброй наеми в нискоразредни португалски отбори. За първия тим на лисабонци само може да си мечтае. А по онова време е обичайна практика да се дава шанс на гладни за футбол младоци като Нани, Руи Патрисио и др.

Ангелът Жорже Мендеш обаче сътворява чудо и му дава втори шанс. Той го измъква от пъкъла и го праща на друго сравнително мрачно място, но поне с надежда за бъдещето. През 2008 г. Паим се озовава в академията на Челси в Лондон. Там получава шанс да играе за дубъла на „сините” при Брендън Роджърс.

Но вместо кариерата му там да възкръсне, тя окончателно е погребана няколко метра под земята. „Там спрях да тренирам. Започнах да пия. Богат и в разцвета на силите си, аз буквално правих каквото си искам”, спомня си крилото. Но това „каквото си искам” няма как да мине нито в Лондон, нито в Лисабон.

През 2010 г. и двата гранда с лъвове в емблемите се освобождават документално от издънката Паим. Тогава започва свободното му падане. Арестуват го за притежание на наркотици. Присъдата обаче му се разминава, защото съдът не може да приеме събраните доказателства.

След това играчът започва дълго скитане по света, играейки за десетки клубове в държави като Ангола, Катар, Бразилия, Малта, Литва и Люксембург. Последният клуб в кариерата му е четвъртодивизионният полски Старовице.

Днес останалият вечно нешлифован диамант знае къде е сбъркал и защо Роналдо е на небето, а той под земята. „В един момент наистина бях по-добър от него. Роналдо обаче имаше огромна сила и желание. Бе трудолюбив, с впечатляваща работна етика. Мен ако питате, трябваше да имам малко повече от неговото. Тогава щях да съм един от най-добрите в света. Но само талант не стига”, завършва историята си за възход и падение Фабио Паим.

Бившият нападател участва често в телевизионни предавания. Гледа на провалената си кариера смирено и без оправдания. Изглежда дори, че примерът му е дал ценен урок на португалските клубове. Сега отборите в страната предлагат финансови консултации на своите млади звезди, съветвайки ги да инвестират парите си разумно в активи, а не в коли. Фабио също е в академията на Спортинг Лисабон. Помага на младите – да не бъдат като него.

Животът му е урок за цялата футболна империя. А ако трябва да онагледим житието му с цитат, задължително ще използваме онова, което великият кайзер Бекенбауер казва на поп арт иконата Анди Уорхол през 1977 г.: „Благодарен съм, че продължавам да живея в този сладък ад – футбола. Аз съм един ангел, който живее в ада”.