Последното интервю на Батето: Правех каквото си исках

Ключови думи: Иван Славков, Батето, новини, Флагман, Български футболен съюз

Иван Славков, по-известен като Батето, е роден на 11 май 1940 г. в София. Дипломиран инженер от ВМЕИ, професор по спортен мениджмънт и социално управление към Киевския университет. Владее английски, немски и руски език. Бил е дългогодишен състезател по водна топка в отбора на Септември, главен редактор на сп. „Българско фото“, редактор в „Работническо дело“ и „Труд“. От 1971 г. става Генерален директор на БНТ – цели 11 години. През 1982 г. е избран за председател на БОК, през 1987 е вече член на МОК, а от 1995 г. е и президент на Българския футболен съюз. В края на 2003 г. получи орден „Стара планина“. Има три брака зад гърба си – първата му съпруга загива в самолетна катастрофа, когато Славков е едва 26-годишен, втората е Людмила Живкова, а третата и последна – Валя. Батето почина на 1 май 2011 година.Това е последното му интервю, което даде специално за вестник „Шоу“. „Тема Спорт“ представя на читателите си какво споделя големият Иван Славков.

– Проф. Славков, разбрах, че имате сериозни проблеми със здравето, две операции на едното око. Каква е причината и как сте сега?

– Отидох на преглед, защото получих промяна на цвета, затъмнение на лявото око и като ме видяха, направо ми казаха лягай – отлепена ретина. Ами от какво се получава – от какво ли не, от много неща, от удар, от спъване, даже от кихане може да стане. Аз продължавам да се шегувам, защото човек трябва да се шегува в такива ситуации, за да не пострада психически. Прочетох в една енциклопедия, че това може да се получи поради 10 причини и възкликнах – моето не е от една. Иначе претърпях две операции, така е, все още се възстановявам, навън ходя с черни очила, защото все още ме дразни светлината.

– Имали ли сте друг здравословен проблем?

– Да. Получих хипертонична криза. Отидох във Военна болница, където всички са ми приятели. Лежах 4-5 дни. Разболях се и от бронхопневмония.

– А днес как сте с кръвното?

– Имам хипертония още от дете. През живота си съм получавал две кризи. И в двата случая веднага извиках лекар. Аз много обичам да се грижа за здравето си.

– След като излъчиха скандалния филм на Би Би Си, заради който ви изключиха от МОК, не се ли чувствате поне малко изчерпан?

– Не! Не, нормално е, стават и такива неща, не съм го приемал трагично. Стана така – аз отидох да се защитя пред сесията, и ако още само шест души бяха гласували в моя полза, крайният резултат нямаше да е такъв, нямаше да се случи изключването. Но българи категорично не са замесени, не мога да подозирам за такова нещо. Аз не бях главното действащо лице в този скандал, но ако бях, със сигурност щях да взема тези пари. Дори не знаех за тези срещи, а във филма и сами можете да се уверите, че никъде даже не споменавам думата "пари". Но пак ще кажа – съжалявам, че не взех тогава парите!

– Защо името Иван Славков все се свързва с чашката уиски, а в същото време малцина са тези, които могат да кажат видях Славков пиян?! Как го постигате това?

– Честно да ти кажа, и аз не знам. За мен това си е чиста злоба и завист, защото другаде не могат нещо да изсипят върху мен и изсипват това. Щом ще е с уиски, с уиски да е, не са ме видели пиян, нали. Нека си говорят, нали трябва все с нещо да си запълват времето. Все пак, нали знаеш, аз съм си кристална душа… Аз до 35-тата си година бях активен спортист и не съм поглеждал алкохол. Занимавал съм се с водна топка и не само. След това още 10 години спортувах активно, но без състезателни елементи. Живеех до Спортната палата и всяка сутрин ставах в 6. 00 ч., тичах до Дианабад и обратно. Така че, виждаш, поредните митове за мен. Дай сега ще го разбием на пух и прах, въпреки че то си се знае.

-Бяхте състезател по водна топка. Има ли травматизъм при този спорт?

– Да. Имал съм много травми. Веднъж ми бръкнаха в окото и един месец не виждах с него. Два пъти съм получавал изваждане на лопатката от раменната става. Чупил съм лакът.

– Как счупихте лакътя?

– Удари ме ръчка, с която вдигахме вратите при водната топка. Вратата се вдигаше с жица. Имаше два кола. Аз трябваше да фиксирам жицата. Направих го. Но като се обърнах, се оказа, че се е счупил зъбец на зъбчатката на колелото. Плесна ме и ме хвърли в музиката.

– Имате ли проблеми с жените? Женкар ли е Иван Славков?

– Ооо, много голям проблем имам даже. Аз съм подложен на такъв сексуален тормоз, но вече полека-лека се отървавам. Разбира се, че обичам жените, кой не ги обича, все пак съм се женил и цели три пъти. А извън браковете пък колко… То не е за разправяне, така че и проблеми, и жени има при мен. Но винаги съм карал жените около себе си да се чувстват като принцеси. Цял живот за жени харча, много пари ми минаха през ръцете и всички жени в моя живот са били принцеси.

– Както сам казахте, били сте женен цели три пъти, което си е постижение. През ’66 г., едва 25-годишен оставате вдовец, след като първата ви съпруга загива в самолетна катастрофа. Как се промени животът ви след това?

– Останах вдовец на 26-годишна възраст. Живяхме три седмици заедно с първата ми съпруга и това беше всичко. Две години след това се ожених втори път, 3 седмици ми трая първият брак, 13 години – вторият и сега 10 години третият.

– От втората си съпруга Людмила Живкова имате син – Тодор. Какъв е той, с какво се занимава, тежат ли му имената на баща му и дядо му?

– Освен син имам и внучка. Тодор работи в една фирма за високи технологии, телекомуникация. Завърши образованието си в Швейцария, в най-престижния университет. Не, не му тежи това име, което носи, даже е горд с него, гордее с и с мен, и с дядо си. При моите деца такова нещо като сравняване не съществува. Все пак се надявам да поработи и за внук…

– А сегашната ви съпруга Валя, не ви ли ревнува поне малко?

– Е, сега, няма от какво. Не излизам от вкъщи – мия, пера, чистя, готвя… шегувам се, разбира се. Абе, има основания да ме ревнува, но и аз внимавам. Деликатен съм, много даже, но си я обичам нея.

– Казвате, че я обичате, но бихте я сменили единствено за тъща си, нали така?

– Да, единствено за нея! Аз даже съм й казвал на тъщата: Ела тук, за да си я пратя Валя у вас. Ела да ме гледаш, това съм й казвал понякога.

– Колко часа спите в денонощие?

– Около 6.

– Има ли стрес в живота ви?

– Единственият стрес в живота ми е свързан с раждането ми. Аз съм преносено дете с 12 дни.

– Бихте ли го обяснили?

– Стрес е, защото е имало възможност да бъда мъртвороден.

– Бихте ли разказали нещо за вашия баща?

– Той беше като майка Тереза за Ючбунар и Татарли. Роден съм там, на ръба на циганската махала. Името на баща ми – д-р Борис Славков, интернист – все още се носи като легенда. Спасил е много хора. Един от тях е прочутият наш художник Сули Сеферов.

– Има ли други лекари в рода ви?

– Сестра ми Генка Славкова е психиатър. Тя казва: Ти си за затвора, ти си за лечение. Била е експерт в най-тежките криминални случаи. Едната от заварените ми дъщери завърши медицина. Казва се Ниа. Ориентира се към очна хирургия.

– Все пак сте били зет на Тодор Живков. Разбирахте ли се двамата, в какви отношения бяхте?

– Ех, че не можеш сега да го попиташ него… Ами ти знаеш ли каква мъка е да си тъст на Иван Славков? И представа си нямаш… Не, не, в много добри отношения бяхме, разбира се, не сме имали проблеми. Имаше върхове и спадове, което е нормално в едно семейство, но в крайна сметка, децата носят кръвта на това семейство. Тодор Живков беше душа човек, добряк, така че в това отношение няма да се чуе нищо лошо.

– Чувала съм, че сте добър картоиграч и играете карти на вързано. Да разбирам ли, че сте комарджия?

-Абсолютно вярно, така е, признавам си, хванахте ме. Играя карти, ама то човек, ако не играе за пари, за какво да играе?! И не само карти, и табла също. Простият извод натам води, че след като играеш за пари, си комарджия, аз не се притеснявам да го кажа. Но, едно е да играеш на вързано за нещо, за пари, съвсем друго е да си продадеш след играта къщата, колата… Такива неща са ми чужди.

– Знам, че Лили Иванова от години е ваша най-голяма слабост?

– Преди всичко аз съм й кум. Но тя наистина и без тази подробност е страхотна за мен. Откровено казано, не е имало по-добра в България от нея и няма и да има. И в този смисъл, да, слабост ми е, и то голяма. Трябва да ви кажа, че тя е изключително стриктен и дисциплиниран човек, принципна е и никога до този момент не е избягала от себе си и от навиците си. За което всеки човек би могъл да й свали шапка, най-вече аз.

– Вярно ли е, че сте били преследван от ДС?

– Ами как, всеки е бил. Тия кретенизми, защо толкова години не ги откриха тези досиета? Защото всички абсолютно са набъркани в тази помия в една или друга форма.

– Вярно ли е, че сте искали да хвърляте Алла Пугачова от балкона?

– А така, браво на теб, точно попадение! Не съм искал да я хвърлям, как ще правя такива глупости, снимах се просто тогава в един филм с нея в Москва. С Алла слизахме по една стълба от балкона към основния ресторант и това беше всичко, как си ме представяте да хвърля такъв уникат?! Истината е, че случайно се озовах там, където беше и целият снимачен екип, а с Алла сме си много близки и те ми викат: Бате, дай сега да направим една такава сцена… ах, все едно случайно се срещате. Иначе ще ви кажа, тя е много симпатичен човек, весел, забавен. Знаеш ли колко вкусно умее да готви , страшна е. И освен това е много талантлива! Гледам си постоянно руските канали като теб. Поздравявам те за което. През какво ли не минаха тия, горките хора и си задържаха и културата, и изкуството, и всичко.

– Как се чувствахте, докато бяхте единственият господар на ефира в националната телевизия?

– Аз управлявах държавата. Нямах контрол от никого. Имах самоконтрол.

– В какво се изразяваше той?

– Правех, каквото си исках. Решавах какво да се пусне и какво да се поправи, но не и да се спира. Никой не ми се бъркаше в работата. Тогава България имаше една телевизия. Това беше националният медиум. Аз й бях шеф. Нямаше Политбюро над мен, нямаше ЦК, МК и т.н. Никой не разбра, че управлявах страната.

– Известен сте с чувството си за хумор. Как съумяхте да го запазите през годините?

– Плащам си.

– Кое е най-голямото ви професионално постижение?

– Че оживях след всичките глупости, които направих в живота си…