Каква е разликата между мъжката сексуална зависимост и женската
Хиперсексуалността при жените се нарича нимфомания, а при мъжете – сатириазис
Оказва се, че сексуалната зависимост и хиперсексуалността са различни понятия. Хиперсексуалността при жените се нарича нимфомания, а при мъжете – сатириазис.
Но факт е, че сексуалната зависимост също има своя "полова окраска" и в зависимост от пола протича по различен начин. Как точно, коментират сексолозите.
Понастоящем сексуалната зависимост не се счита за болест, тъй като пристрастеността към похотта е трудна за обективно диагностициране, подобно на други видове зависимости, тоест зависимости, които имат редица специфични диагностични критерии. Затова и в действащата в момента Международна класификация на болестите от 10-та ревизия (МКБ-10) няма такава диагноза. Но в очаквания ICX-11 вече ще има "компулсивно разстройство на сексуалното поведение", при което хората изпитват дискомфорт от постоянни еротични мисли, фантазии и обсесивно сексуално поведение.
Самите такива хора се наричат сексуално зависими или сексохолици въз основа на субективни чувства. Похотта наистина им пречи да живеят.
Ако човек не може да контролира поведението си, тогава можем да говорим за пристрастяване, но съществува и понятието хиперсексуалност, тоест повишено сексуално желание, което също причинява много проблеми и често е придружено от нестандартни форми на сексуално желание, така наречените парафилии. Те включват воайорство, ексхибиционизъм, педофилия, зоофилия, некрофилия и др.
Днес специалистите използват скалата PATHOS за определяне на сексуалната зависимост, където P е загриженост, тоест загриженост за еротичната сфера; А – срам, т.е. срам от сексуално поведение или еротични фантазии; Т – лечение, т.е. намиране и провеждане на борба с постоянното обсесивно желание; H – hurt other – причиняване на вреда на другите; О – неконтролируемо, неконтролируемо поведение, което показва пристрастяване; S-тъга — тъга след полов акт. Независимо дали човекът е имал полов акт със себе си или с друг човек, сексохолиците изпитват тъга или вина след това.
Ако говорим за средния сексахолик, той като правило е нарцистичен човек с редица комплекси. Често проблемът им започва в детството - според самите сексогози те започват да обръщат специално внимание на женското облекло, особено на бельото и изпитват вълнение и повишен интерес към еротичната сфера по-рано от връстниците си.
Но това не е характерно за всички, защото всеки човек може да се пристрасти към похотта. Сексуалното желание присъства в почти всеки и може да поеме контрол над човек на всяко място и по всяко време по команда на най-мощния инстинкт – този, за запазване на вида. А дали ще се превърне в моментно замъгляване на съзнанието или ще прерасне в зависимост –зависи от много обстоятелства.
Но при жените сексуалната зависимост често идва от патологична любов с неизбежната идеализация на обекта на любовта. Ако такова състояние не е взаимно и продължава дълго време, но е имало сексуален контакт с любим човек, тогава такава ситуация може да се превърне не само в любовна депресия, но и в сексуална зависимост от конкретен човек.
Такава зависимост се проявява във факта, че жената губи способността да изпита оргазъм или дори просто да се наслаждава на близостта с други мъже. В същото време всички мисли са заети с фантазии за любимия, а сексуалният контакт с него придобива такава стойност, че възможните алтернативи не предизвикват никакъв интерес. При липса на обект на обожание се развива любовна депресия, която е придружена от усещане за метален предмет в областта на сърцето и е пряка индикация за посещение на специалист, тъй като може да доведе до тъжни последици.
За пристрастените към секса има анонимни общности, които работят по програмата за лечение на пристрастяване от 12 стъпки. Първата стъпка е да признаете своята безпомощност пред зависимостта си. Следва работа с ментори-"спонсори" и привличане на помощта на "висши сили", които всеки разбира по свой начин.
От медицинска гледна точка техният подход - пълно отхвърляне на извънбрачния секс и спазване на т. нар. сексуална трезвеност, е донякъде радикален. Следователно, сексахолиците понякога се разпадат след много години на сексуална трезвеност, достигайки „точката без връщане“, след което вече не се връщат в групи, а напълно се предават на силата на похотта.
Ето защо експертите клонят към традиционните клинични методи, въпреки че програмите от 12 стъпки наистина помагат на много сексуално зависимите и могат да бъдат добра опция за борба с проблема.
Лора Костова, главен редактор на happy-woman.bg
