Криминален психолог: В разказа за насилието Диана Димитрова прикрива значима информация

Ключови думи: Диана Димитрова, насилие, Тодор Тодоров, криминален психолог, анализ

Историята с насилието над актрисата Диана Димитрова продължава да е сред най-коментираните теми у нас. Тя бе поканена и в предаването "120 минути" по bTV, за да говори по този толкова важен за обществото въпрос, както и да хвърли допълнителна светлина върху конкретния случай. След предаването колеги от TraffNews са потърсили криминалния психолог Тодор Тодоров, за да анализира ситуацията през призмата на своя специфичен опит и познания. Между 1999 и 2012 г. той работи в сектор „Криминална психология” на Института по психология – МВР, а от 2009 до 2012 е началник на сектора.

Ето и част от интервюто с него:

– Какви са впечатленията ви от българския MeeToo скандал до този момент?

– След като се обърнахте за анализ към нас, с колегите се заехме да изгледаме голям брой стари и нови интервюта на г-жа Диана Димитрова, за да може да се извади адекватното и релевантно за нея поведение по време на интервю. Разбира се, особено внимание обърнахме на интервюто в предаването „120 минути” на бТВ, в което тя коментира случилото се с нея преди 5 години.

Според експертите в нашия екип, това интервю е до известна степен манипулативен и агресивен опит за реклама. Не може в интервю, в което тя говори за преживяно насилие, да донесе детски книжки, които е написала, което само по себе си е неприкрита и непохватна реклама. Контекстът не предполага говорене за детски книжки. Освен да рекламира своите произведения и себе си затова колко е силна и борбена и пр. , контекстът не предполага и реклама на предстояща изложба. В общи линии това не е интервю за насилие и превенция на насилието, нито за подкрепа по толкова наболяла тема за обществото, а по-скоро Аз–излияния с цел реклама.

 – Какви други изводи направи екипът ви, проследявайки изявленията на актрисата?

– Вербалните и невербални индикатори на Диана Димитрова я разкриват като личност, която има склонност да преекспонира, да ескалира емоционално ситуации, които всъщност не са носители на такъв емоционален заряд, какъвто тя им придава. Да, вероятно е имало конфликтна ситуация, но не и това, което тя описва, че се е случило. Мога да обърна внимание на следния пример: Ако вас някой мъж ви ритне в лицето, ще кажете ли, че сте били изритана с мъжка обувка? Това е все едно един майстор фаянсаджия да каже: „Аз ще ти наредя плочките като фаянсаджия.“ Затова смятаме, че г-жа Димитрова прикрива и спестява значима информация по тази тема.

Поведението й в предишни интервюта е  много по-различно от последното в „120 минути”. Вербалните й сигнали не кореспондират с невербалните, което е показател, че даден човек не говори истината.

Например при въпроса: „Защо сега”, тя започва усилено да си играе с косата си.  Това не е характерно за нея, съдейки от поведението й в предишни интервюта. И това са интензивни действия за снемане на собственото напрежение. Което е съпроводено и с вербално отклоняване на отговора. Защото тя не отговаря на въпроса, а казва: „Защо питате мен „защо сега”. Питайте тези хора в Перник: „Защо мълчахте, бе”. Когато един човек не отговаря директно на въпросите, а използва препратки, отговаря на въпроси, които на практика не си му задал, това много често е индикатор, че той прикрива значима информация.

– Както почти всяка тема напоследък, и тази поляризира мненията в обществото. Не е ли малко прибързано, предвид че никой все още не е чул другата страна?

– Българското общество по принцип е слабо критично към всичко, което му се поднася като новина. Поради тази причина, смятам, че начинът, по който бе поднесено и представено това интервю, неговата цел  бе по-скоро да накара обществото да се наклони в определена посока. Проблем на обществото е, че всеки път, когато някой се покаже по някоя от големите телевизии, това се приема за нещо вярно и истинско, без да се подлага на съмнение и анализ.

- Въпреки намеците и препратките, които Диана Димитрова прави в това интервю,  тя не посочва името на човека, който е упражнил насилие. Каква може да е причината за това?

- Когато някой обвинява друг, че е извършил нещо и има доказателства, защото в случая се говори за наличие на множество свидетели, той няма проблем да го назове пряко. Обикновено не го назовава, защото се притеснява, че може да понесе отговорност за думите си. Всичко останало е създаване на внушения и манипулативно формиране на мнение в публиката.

Правейки анализ на ситуацията се опасявахме,  че когато този случай бъде разплетен и стане ясно какво всъщност се е случило, много хора, които действително са жертва на сериозно психическо или физическо насилие, могат да не съберат кураж да говорят. Защото този проблем е сериозен и съществува не само в България, но и в целия свят. Според СЗО, от началото на пандемията това е тенденция, която ескалира.  Не е хуманно, не е правилно да я използваме за постигане на лични цели.

– Как си обяснявате закъснелите признания на актрисата?

- Това е част от нашия анализ. За да се случи нещо сега, след няколко години, трябва да има пусков механизъм. Това може да е случайна среща с агресора, може да е постигане на някаква друга цел. Може да е някаква прагматична цел. Тук по-важното е да се ориентираме в структурата и характеровите особености на човека, който заявява, че е станал жертва на такава агресия. Защото от това нещо може да се разбере повече за самата ситуация, за това как се е стигнало до нея, как се е развила. В интервюто  водещият зададе въпрос за генезиса на агресията, но не получи отговор. Човек, обикновено избягва отговорите на въпросите, когато се опитва да прикрие значима информация.

- Коментарите в мрежата са от „Осанна „до „Разпни я”. Някой определят признанията като безвкусна реклама, а други пък ги обвиняват, че са жестоки, безмилостни и им липсва емпатия. Къде е истината?

- Не съм се запознал с коментарите на хората. Мога да кажа, че според нашия анализ, заключението ни е, че до голяма степен изнесеното не отговаря на обективната истина и е преекспонирано. Априори се приема, че жената е по-слаба и е жертва на насилие, но това не винаги е вярно. Преди да правим каквото и да е заключение, без да имаме резултати от някаква експертиза, въз основа само на личното ни усещане, това може да бъде само субективно мнение. Не е нещо, на което някой може да стъпи и да се уповава. Жените, които под някаква форма са били жертва на насилие, ще съчувстват. Другото странно в този случай е, че се използват медиите като трибуна, а потърпевшата не е отишла в полиция или прокуратурата. Така  организиран, скандалът не цели  т.нар насилник да получи справедливост, а да постигне свои цели.

/със съкращения/