Турският газов хъб може да е прикритие за руския газ в Европа

Ключови думи: турция, газов хъб, путин, русия, прикритие, руски газ

Турция може да стане хъб за доставките на руски газ за цяла Европа, каза преди месеци руският президент Владимир Путин. Неговият коментар беше направен след взривовете, разрушили "Северен поток 1" и една от тръбите на "Северен поток 2". Позицията на Европейската комисия (ЕК), изказана веднага след като идеята беше дискутирана от Путин и неговия турски колега Реджеп Тайип Ердоган, беше, че пътят не променя произхода на суровината.

В момента Турция е регионален хъб за Южна Европа - през страната тече тръбен газ от Азербайджан и от Русия по направленията към Европа, допълнително има и няколко терминала за втечнен газ. Потоците се разпределят допълнително в България (през "Балкански поток" към Сърбия и Унгария) и в Гърция (през Трансадриатическия газопровод към Италия). Единственият източник на руски газ за западните държави в момента е транзитът през Украйна.

Според идеята с липсата на проекта "Северен поток" целите доставки към Европа, включително и за западните държави, могат да бъдат пренасочени през Турция, което ще я превърне в ключов партньор за Европа в газово отношение. Идеята на Москва е, че Турция може да предлага микс от газ на своите клиенти в Европа, маскирайки факта, че отново купуват руски газ, предава investor.bg.

Въпросът е дали Европа ще си затвори очите и ще купува отново, но този път през посредници. Източници на Ройтерс са категорични, че в "Газпром" вярват, че отговорът е "да". Те ще купуват не руския газ, а газа от хъба, казват от руския газов холдинг.

Преди да започне войната в Украйна на 24 февруари 2022 година, Русия държеше дял от 40% от вноса на газ в страните от ЕС. В момента е под 10 на сто. Или с други думи - суровината е налична.

Капацитет за пренос към Европа на първо време също има, сочат данните от Rystad Energy, цитирани от Ройтерс. Около 60% от капацитета на "Турски поток" (общо 31,5 млрд. куб. метра по двете тръби на проекта) е свободен. Към края на ноември през съоръжението са пренесени малко над 10 млрд. куб. метра руски природен газ към Турция и към Европа.

Но за осъществяване на идеята в пълна степен ще е нужно изграждането на още съоръжения и инфраструктура, включително и газови връзки на територията на Европа. По изчисленията на аналитичната компания ще отнеме между 3 и 4 години и инвестиции в размер на милиарди евро. Досега нито "Газпром", нито Кремъл коментират колко би струвало реализацията на проекта за газов хъб в Турция.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отказва да коментира и как се вписва газът от Азербайджан в техните планове за хъб. Ройтерс отбелязва, че нито "Газпром", нито азербайджанската държавна газова компания SOCAR дават някакви обяснения. На 23 ноември представители на двете компании разговаряха, но подробности за срещата не бяха разпространени, припомня още агенцията.

Маскираният руски газ

Източници на Ройтерс коментират, че в момента Китай препродава руски втечнен газ, без да изтъква неговия произход. Напълно е възможно това да се случи и с микса от Турция. В Русия смятат, че Европа би се съгласила да купува руския газ през посредници, тоест покупката през Турция ще е напълно приемлива от политическа гледна точка.

На фона на липсата на санкции срещу руския природен газ, за разлика от петрола, много анализатори смятат, че Европа ще бъде съгласна отново да купува руския природен газ. Тя едва ли ще иска отново да влиза в директен контакт с руските власти, или поне не скоро, но турският газов хъб ще даде възможност за търговски сделки. А с идеята си за газов хъб в Турция Русия до голяма степен ще се опита да реализира плановете си за "Южен поток" - газопровода с капацитет от 63 млрд. куб. метра по дъното на Черно море, който трябваше да бъде реализиран в България. Москва обаче се запъна и отказа да се съобрази с европейските изисквания, въпреки че няколко години по-рано го направи по казуса "Северен поток".