Учиш за биолог, ставаш продавач: как се реализират младите висшисти в България

С висок процент реализация по специалността си могат да се похвалят и завършилите специалност от професионалното направление „Здравни грижи“

Ключови думи: новини, флагман, бургас, висше образование

Какво работят младите висшисти в България? Реализират ли се по специалността си? В кои области образованието предлага висока степен на сигурност за реализация по специалността? Ако изкарват прехраната си с друго, то изисква ли висше образование, или годините - вложени в лекции, упражнения, изпити, стажове - изглеждат ненужни, пише Оffnews.bg.

Две са професионалните направления, чиято професионална реализация впечатлява с високия процент реализирани по специалността си висшисти, завършили през последните 5 години, показва тазгодишното издание на Рейтинговата система на висшите училища в Република България. Те са „Военно дело“ и „Медицина“.

В първото 98,54% от завършилите са станали държавни служители. Във второто 91,23% работят като медицински специалисти, 0,7% са специализанти. 1,7% са преподаватели, 0,6% - държавни служители.

Много висок е процентът на реализирали се по специалността си сред завършилите "Фармация" (63,1%) и "Стоматология" (59,83%). При последните работещите като зъболекари вероятно са доста повече, тъй като към горния процент можем да се добавят и голяма част от заявилите се като самоосигуряващи, а те са 26,5%.

Реализацията на завършилите специалност от направлението „Информатика и компютърни науки“ също е добра. 50,5% работят като специалисти по ИКТ. Стопански и административни специалисти са 5.08%, стопански и административни приложни специалисти – 4,39%, техници в областта на ИКТ – 3,8%, държавни служители – 3,6%, също толкова са и специалистите по природни и технически науки. Нещо друго работят 28,93%.

С висок процент реализация по специалността си могат да се похвалят и завършилите специалност от професионалното направление „Здравни грижи“ (в него учат бъдещите медицински сестри, акушерки, лаборанти, зъботехници, помощник-фармацевти). Обобщените данни за университетите ни сочат, че 47,61% от завършилите през последните 5 г. са станали медицински специалисти, 26,38% - приложни специалисти в здравеопазването, 2,8% са заети в сферата на персоналните услуги, но 3,24% са продавачи.

Висок е процентът на реализация и в „Национална сигурност“: 44,29% от завършилите го са станали държавни служители.

Уви, вложените време, пари и усилия в не всички специалности се отблагодаряват така. Като продавачи работят млади висшисти от богата палитра специалности. При някои от тях значение за реализацията има и университетът, в който са учили. Такъв е примерът с „Администрация и управление“, където обобщените данни за завършилите през последните 5 години специалност от това направление в България показват, че стопански и административни приложни специалисти са станали 14.3%, стопански и административни специалисти - 12,25%; държавни служители – 9,49%. Но 7,95% са продавачи, а 6,1% - общи административни служители и оператори на организационна техника – 6.1%. Нещо друго работят 49,9%.

Различна е картината, ако се прегледат не усреднените данни, а тези за направлението на водещия университет за него – Американският. Там продавачи няма, а част от младите висшисти вече са на ръководни длъжности. Стопанските и административни специалисти са 33,24%; административните ръководители и ръководители в търговски дружества – 15,45%; специалистите по информационни и комуникационни технологии – 13,7%; стопанските и административни приложни специалисти – 10.79%; ръководителите в производството и специализираните услуги – 6,12%, нещо друго работят 20.70%.

Посоченото по-горе направление „Здравни грижи“ също е такъв пример. За разлика от усреднените данни, тези за завършилите го в Софийския университет сочат, че 91,14% от тях работят като медицински специалисти.

Само може да се предполага какво се крие зад графата „Друго“ (което в доста направления заема най-големия дял) и дали то е свързано с ученото в университета, но със сигурност случаят не е такъв при графата „Продавачи“.

Какъв е делът на продавачите по професионални направления?

От всички 52 направления завършилите специалности в 30 от тях има млади висшисти, които работят като продавачи. Най-високият им процент е в „Биологически науки“ – 12,18% продавачи висшисти. Двуцифрено е числото и в „Науки за земята“ (10,27), „Социални дейности“ (10,9%), „Туризъм“ (10,7%), „Растителна защита“ (10,1%). Останалите направления са: „Животновъдство“, „Социология, антропология и науки за културата“, „Философия“ (по 9,6%), „Биотехнологии“ (9,1%), „Химически науки“ (8,5%), „Изобразително изкуство“ и „Хранителни технологии“ (по 8,3%), „История и археология“ (8,2%), „Администрация и управление“ (8%), „Химични технологии“ (7,9%), „Икономика“ (7,84%) „Филология“ (7,3%), „Обществени комуникации и информационни науки“ (7%), „Общо инженерство“ (6,9%), „Математика“ и „Музикално и танцово изкуство“ (по 6,4%), „Педагогика на обучението по...“ (6,2%), „Физика“ и „Ветеринарна медицина“ (по 5,9%), „Религия и теология“ (5,5%), „Теория на изкуствата“ и „Педагогика“ (по 5,4%), „Национална сигурност“ (4,9%), „Здравни грижи“ (3,2%), „Теория и управление на образованието“ (1,6%).

И тук данните по университети и висши училища за съответните направления се различават, понякога значително, от общите данни. Например тези за най-масовото направление в страната, с най-многото студенти – „Икономика“, където държавата сви приема наполовина през последните години, показват, че от завършилите го в Техническия университет в Габрово 29,03% работят като продавачи при 7,84% средно за страната. Процентът за Русенския университет е 16,58, а за Университета „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас е 15,35.

Сериозна е разликата между общите данни и тези по университети и в професионално направление „Музикално и танцово изкуство“. При средно 6,4% работещи като продавачи сред възпитаниците на тези специалности в Пловдивския университет процентът е 19,15%.

Според общите данни за някои направления може и да няма графа „Продавачи“, но някои от училищата, които обучават в него, да имат такъв процент млади възпитаници (например „Машинно инженерство“ и др.).

Направления във фокуса на политиката

„Здравни грижи“ е едно от направленията, в която държавата насочи политики с цел увеличаване на приема, за да се преодолее сериозният недостиг на медицински сестри и цитираните по-горе данните показват, че усилията започват да дават резултат. Каква е ситуацията с другите направления, където също бяха вложени много усилия: педагогическите? Проблемът сред учителите беше в сериозното застаряване и липсата на млади кадри, които да поемат работата в училищата.

59,42% от завършилите през последните пет години специалност от направлението „Педагогика“ са станали преподаватели. При „Педагогика на обучението по...“ 42,96% са станали преподаватели. Много по-голям е процентът на станалите преподаватели сред завършилите специалност от направление „Теория и управление на образованието“ – 71,47%. При завършилите филология през последните пет години процентът на станалите преподаватели е 25,3%. При философите процентът на преподавателите е 20%. 17,51% от завършилите спортна специалност също са станали преподаватели.

Какво да кажем за „модните“ през годините специалности, като „Право“ и „Психология“?

Картината при „Право“ е, може да се каже, шарена. Като юристи и специалисти по обществени науки и култура работят 20,19%, 22,35% са станали държавни служители, 8,6% са самоосигуряващи се, стопански и административни приложни специалисти са 7,7%, стопански и административни специалисти – 7,2%, нещо друго работят 33,97%.

Завършилите през последните пет години „Психология“ са се реализирали по следния начин: 18,1% работят в сферата на обществените науки и културата; 12,07% са станали преподаватели; стопански и административни специалисти са станали 11,4%; други 7,33% са стопански и административни приложни специалисти; 6,7% са самоосигуряващи се. Реализацията на 44,4% попада в графата „Друго“.