Симптоми като тежест в гърдите и лесна умора могат да алармират за сериозен сърдечно-съдов проблем

От близо пет години д-р Петър Муховски е началник на Кардиологичното отделение на МБАЛ „Бургасмед”

Ключови думи: Муховски, Петър Муховски, Бургасмед, Кардиологично отделение

От близо пет години д-р Петър Муховски е началник на Кардиологичното отделение на МБАЛ „Бургасмед”. Неговата практика започва още през 1990 година, като преминава през много различни звена, нива и отделения. Д-р Муховски е с богат професионален опит и има практика в кардиологията, интервенционалната кардиология, електростимулацията, ехокардиографията и ехографията със специалност вътрешни болести и кардиология.

Д-р Муховски, кои кардиологични симптоми се обострят в периода на късната есен?

Есенно-зимният период е свързан с климатични особености - студено и влажно време, намалено слънцегреене, а това също е и периода на „настинките”. Студеното време изисква цялостна „мобилизация” на човешкия организъм. Това е свързано с невро-хуморална адаптация, което повлиява метаболизма и разбира се и изискванията към сърдечно-съдовата система. Във връзка с това, групите прояви при хора със сърдечно-съдови заболявания може да обединим в три. Това са новоизявена стенокардия или акцелерация на налична; ритъмно-проводни нарушения с изява или зачестяване на чувство на „сърцебиене” или „спиране на сърцето” и повишаване на артериално налягане. Понякога пациентът вече сам знае, че през този период артериалното налягане се повишава, явява се сърцебиене и гръден дискомфорт – тежест в гърдите, чувство на задух, лесна умора. Това са симптоми, които могат да алармират за сериозен сърдечно-съдов проблем. Например при гръдна тежест, болка или задух при студова експозиция или излагане на студен вятър се изисква бърза консултация с лекар, най-добре специалист кардиолог. Изявата на повишено артериално налягане при болни с артериална хипертония, на фона на редовно приемана терапия в дома, с която са се постигали таргетираните стойности на домашно мониторирано артериално налягане, изисква адаптиране на терапията през този период – често е нужно само повишаване на дозировката на приеманите досега медикаменти.

Изявите на ритъмно-проводни нарушения също е симптом, на който пациент и общопрактикуващ лекар трябва да обърнат внимание. Понякога е свързан само с невро-хуморална адаптация, но е възможно и наличие на подлежащи заболявания на сърдечно-съдова и /или ендокринна система. В резюме, при изява на нови или акцелериране на хронични симптоми от страна на сърдечно-съдова система препоръчвам пациентът да потърси лекарска консултация, най-добре от специалист кардиолог.

Забранявате ли на хора със сърдечни проблеми да правят дълги разходки или напротив – насърчавате ги?

Физическата активност е важен фактор за здравето на човека и състоянието на сърдечно-съдовата му система. Доказано е, че ежедневна 30-минутна разходка влияе позитивно за ограничаване на болестите на сърцето, както и подобрява прогнозата, а и качеството на живот на болни със сърдечно-съдови заболявания. Разбира се това би трябвало да става на принципа „постепенно и постоянно”. В съвременното ежедневие, психоемоционалният битов и работен стрес и застоялият начин на живот са два големи риска за поне две болести на сърцето – Исхемична болест и Артериална хипертония. Затова на мои пациенти след първоначално диагностициране на болест на сърдечно-съдовата система често препоръчвам единствено промяна в начина на живот. Разбира се, това понякога е трудно постижимо, но поне засилване на ежедневната физическа активност е въпрос на лично желание и постижение. Искам да отбележа, че препоръчаната физическа активност трябва да е адаптирана към състоянието и тежестта на проява на сърдечно заболяване. Има по-леки случаи – например ново изявена артериална хипертония при млади хора, при които само промяната в начина на живот (ограничаване на психоемоционални натоварвания, адаптивна физическа активност) е достатъчно лечение, с което се постигат нормални стойности на артериално налягане само след 2-3 седмици. Тук ще добавя и необходимостта от адаптиран диетичен режим – намален прием на сол, общо намаление на дневните хранителни калории, както и вида на храните. В други случаи се изисква добавяне на едно или повече лекарства, но винаги промяната в начина на живот и повишаване на физическата активност са със значителен позитив за почти всички сърдечно-съдови заболявания.

Добавят ли разновидностите на омикрон нови постковидни оплаквания от страна на сърдечно-съдова система?

Това също касае темата за пациенти със сърдечно-съдови заболявания и адаптация през есенно-зимния период. До 2019г. имаше отчетлива сезонност на възпалителните усложнения на сърцето – миокардит, перикардит. Като че ли след изява на COVID-19 тази сезонност се наруши и тези усложнения следваха всяка нова вълна от нарастване на заболеваемостта от вируса целогодишно. Използването на лични защитни средства и спазването на препоръчаните противоепидемични мерки ни предпазиха от сезонните грипни епидемии. В моята практика кардиологичните усложнения при COVID-19 могат да се групират по следния начин - перикардит и перикарден излив; ритъмно-проводни нарушения – по-често тахиаритмии, но и проводни нарушения понякога изискващи сериозни терапевтични интервенции. В същата поредица е наличието на изява на исхемична болест на сърцето, включително с атипично протичане – имах няколко случая на пациенти с дисекирана коронарна артерия, някои от които не бяха с изразени сърдечни симптоми, а също и постковиден период с повишени стойности на артериално налягане.

При новите разновидности на омикрон не се отчитат нови или специфични прояви от страна на сърдечно-съдовата система. Може би по-чести са асимптомните перикардити и изявите на тахиаритмии. Във всеки случай препоръчвам при пациенти преболедували COVID-19 или били в близък контакт с болни от болестта и изява на някакви оплаквания да бъдат консултирани с лекар, а когато е необходимо и с кардиолог за осъществяване на по-задълбочени изследвания – ЕКГ, ехокардиография.

Тук искам да отбележа, че посковидният синдром е доказана клинична единица в съвремието ни. Понякога симптомите като сърцебиене, гръдна тежест, лесна умора и задух са като последица от COVID-19 и не изискват особено терапевтично поведение. Но също така, това може да са симптоми на сърдечно заболяване и затова препоръчвам при подобни оплаквания да се осъществи консултация със специалист кардиолог.