Математици и медици с над 2700 лв. заплата

В МОН представиха новото издание на Рейтинговата система, което отчита, че почти няма безработица сред завършилите висше у нас

Ключови думи: заплати, новини, Флагман, Бургас, възнаграждения

От 2700 лв. нагоре взимат висшистите, завършили “Математика”, “Комуникационна и компютърна техника”, “Медицина” и “Обществено здраве” у нас, а най-високо платени са тези с диплома по “Информатика и компютърни науки” - 3456 лв.

Посочените кадри се реализират най-добре на пазара на труда, сочи новото издание на Рейтинговата система на висшите училища за 2022 г, пише вестник Труд.

Тясравнява представянето на 52 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи аспекти като на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.

На ниво конкретно висше училище за поредна година най-високи облагаеми доходи получават завършилите “Информатика и компютърни науки” в Софийския университет (5592 лв.), следвани от завършилите “Администрация и управление” в Американския университет (4568 лв.) и “Информатика и компютърни науки” в Нов български университет (4333 лв.).

Средният осигурителен доход на завършилите университет също нараства, достигайки до 1647 лева през 2022 г. при 1520 лева през миналата година и едва 867 лева през 2014 година.

Почти всички студенти, които завършат медицински специалности, се реализират на пазара на труда. Безработицата сред дипломиралите се по професионални направления “Медицина”, “Фармация” и “Стоматология” е около и под 1%. Толкова е делът на безработните и сред завършилите “Военно дело” и “Математика”, отбеляза Георги Стойчев, ръководител на консорциума, който изготвя рейтинговата система по поръчка на МОН. По думите му практически безработни висшисти нямало, но много зависиело какво и къде са завършили.

Стойчев посочи и че за втора поредна година броят на студентите е над 200 000, което означава, че негативната тенденция да намалят е преодоляна. В същото време заяви, че този “демографски бонус” университетите ще получават в следващите 7 години, но след 2028 г. се очаква рязък спад отново.

Сред положителните тенденции бе посочено и че чуждите студенти у нас продължават да стават повече и вече са над 8%. Масово те избират да учат “Медицина”, като в това направление вече са 58% от всички студенти. “По този показател сме сред лидерите, ако не и лидерът сред страните в Европейският съюз”, посочи Стойчев. По думите му намаляват българските студенти, които отиват да учат в чужбина - завършилите, които не се осигуряват в България, са под 17% при над 25% през 2014 г.

В сравнение с миналата година най-голямо увеличение на броя на действащите студенти се отчита в направленията “Педагогика” (709) и “Педагогика на обучението по...” (366). Най-голямо намаление има в направление “Икономика” (1098). Въпреки това то продължава да е най-масовото в България с 28 223 действащи студенти. Следват го “Педагогика” със 17 083 обучаващи се и “Медицина” с 13 271.

На този фон бе отчетена и огромната фрагментация на висшето образование у нас. Оказва се, че в първите 9 университета се обучават половината студенти, като останалата половина си делят 43 висши училища. Имаме 13 вуза с под 1000 студенти, и 3 - с под 100 студенти.

Най-много се обучават в СУ “Св. Климент Охридски” - 19 999, след това е Пловдивският университет “Паисий Хилендарски” с 16 934 и УНСС с 14 610.

И тази година СУ “Св. Климент Охридски” е на първо място в 21 професионални направления от общо 28, с които участва в класациите. Техническият университет в София се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 9, с които участва в класациите. А на трето място е Медицинският университет в София, който е първи в четири направления от общо 5 в класациите.