Баба Мария, която благодари на Бойко Борисов, няма пари за дърва

Автор: Боряна ТЕНЧЕВА


Възрастната жена от село Веселие – баба Мария, която миналата седмица влезе в публичното пространство с благодарствено писмо до премиера Бойко Борисов, всъщност е смазана от живота и примира от ужас всеки път, когато си представи, че зимата наближава. Защото няма пари за дърва, а и трябват 255, 50 лв, за да може да се стопли. Очите на 73 годишната жена са пълни със сълзи, защото освен за себе си, се грижи и за своя внук.
Историята на баба Мария Дразова е една от много тежки съдби, които имат възрастните по селата. Тя обаче влезе в медиите чрез пресцентъра на ГЕРБ, който оповести изказаните от нея благодарности към премиера по време, когато наближават местните и президентските избори.

Притисната от живота, баба Мария има нужда от помощ, пенсията й е 150лева

 Баба Мария благодареше на Бойко Борисов, защото общинската председателка на ГЕРБ в Приморско Захарина Неделчева и помагала и оказвала внимание, а областният лидер на ГЕРБ Димитър Бойчев осигурил на внука й костюм, риза, обувки за абитуриентския му бал през тази пролет. Случаят предизвика шумна обществена реакция и много коментари за тежкото ежедневие на жена, за жеста от местните лидери на ГЕРБ и за това дали той има нужда от оповестяване.  Затова решихме да посетим баба Мария и да ви разкажем как живее тя, заради многото сходни драматични истории, които ръзкъсват не едно сърце на хората в малките населени места.

„В това село няма богати хора,

всички имаме нужда от подкрепа и от елементарно разбиране от страна на управляващите” – така ни посрещнаха местни възрастни жители в центъра на село Веселие, община Приморско. Селото е китно, в края на лятната ваканция на учениците все още е твърде оживено, има млади хора и е уютно. В двора на баба Мария обаче цари тъга, входната врата е облепена с некролози. Жената печеше няколко чорбаджийски чушки на едновремешните  печки, но очите й бяха пълни с гостоприемност. Веднага се пълнят със сълзи, когато разказва за живота си и особено за внука си Стоян.

„От много години съм вдовица, имах две прекрасни дъщери. Но животът ми поднесе най-тежкото – да ги изпратя и двете твърде млади. Отидоха си от този свят, едната почина през 2007 –ма, другата тази година, и на двете болестите им ги повалиха за по-малко от месец”, разказа възрастната жена и не успя да сдържи сълзите си. Некролозите са потресаващи, защото на тях са лицата на две млади жени – едната на 37, другата на 51 години. Когато по- малката дъщеря умира през 2007 година, оставя сина си сираче, още ученик в основното училище, когото бащата го е изоставил още като бебе. Детето остава и без майка, когато е 8 клас  и грижите за него остават изцяло на баба Мария. „Детето дори искаше, за да не тежи, да се запише в социален дом, но не позволих. Не можех да допусна това, сърцето ми се късаше от мъка”, хлипа жената.

Така Стоян е успял с пенсия от майка си в размер на 77 лева да се изучи в училището в Приморско, завършил е средно образование там. Това лято е бил абитуриент, събитието е щастливо за повечето хора, но в случая това не е така, защото мизерният доход, който има момчето - секва. Баба Мария получава пенсия в размер на 150 лева. „Като дам за ток, вода и лекарства и всичко свършва, нищо нямам”, каза тя. Притисната от живота, изведнъж на помощ са се притекли именно Неделчева и Бойчев, които са осигурили бала на внука й да бъде наистина тържествен. „Дадоха ми всичко, облякоха го целия и затова им благодаря”, просълзи се измъчената баба. Това обаче се е случило преди три месеца,  искреното й писмо до премиера беше оповестено преди дни,  а днес баба Мария няма сили да мисли за зимата. Месеци преди местните избори

същата тази жена е поставена пред ново изпитание

– да осигури елементарна топлина в дома си. Внукът й цяло лято опитва да работи, жената не вижда никакъв шанс той да продължи образованието си, заради недоимъка, който я притиска. „Ето сега трябва да внеса 255 лева за дърва, а ги нямам, не знам как ще се справя”, ридае жената. Не разчита за тази сума на ГЕРБ, на въпрос дали ще гласува отговори: „Ами ако кажат - да, но нека първо да видя за кого”.