Републиканците в САЩ трупат преднина за междинните избори, но какво значи това

Запознайте се с политическата система в Щатите, за да разберете защо датата 8 ноември 2022 г. ще е важна дори за Европа в следващите години

Ключови думи: междинни избори, сащ, какво значи, защо е важно, републиканци, демократи

Междинните избори в САЩ, които ще се проведат след броени дни, във вторник, ще имат огромно значние за политиката – както за вътрешната такава, така и в световен план заради позициите на Щатите. Малцина са тези у нас, изключаем интересуващите се от политика, които разбират колко точно важни са междинните избори и как победата на едните или другите (Демократи или Републиканци) може да има ефект дори за нашата страна. В този смисъл е редно да се хвърли светлина върху това как точно работи политическата машина на Съединените американски щати, за да стане ясно защо Републиканска победа на 8 ноември може да се окаже с астрономическо значение за върлуващи по света хаос сега.

На първо място мнозина мислят, че САЩ е президентска република, а това не е съвсем вярно. Официалната дефиниция е “Федерална президентска конституционна република”. Подобно на системата в България и там има 3 „колони” на властта – законодателна, изпълнителна и съдебна. Първата е съставена от Конгреса, втората е в ръцете на президента, а третата се държи от Върховния съд. Приликите обаче свършват до тук.

Конгресът се съставлява от 2 камари – горна и долна, или за по-кратко „Парламент” и „Сенат”. В Парламента има общо 435 народни представители, а в Сената – общо 100. Системата е гениално измислена. На всеки 2 години се избират депутати в Парламента, който се обновява изцяло. Тоест при изтичането на мандата, се избират нови представители. Разбира се, някои от тях могат да бъдат преизбрани за нов мандат. Изискванията са те да имат навършени 25 години и да са живели в САЩ в последните 7 г. и да живеят в щата, който представляват.

Сенатът е коренно различен. Изискванията към сенаторите са да са на не по-малко от 30 години, да са живели в САЩ минимум 9 години и да са граждани на щата, който представляват. Мандатът им е 6 години, но с уловка: На всеки две години 1/3 от 100-те, или общо 34 сенатори, трябва да се преизберат. Това е въведено, за да не се „заблатява” законодателяния орган с професионални политици.

По отношение на изпълнителната власт, тя е съставена от най-общо казано три кючови роли – президент, вицепрезидент и кабинет. Президентът води държавата, той е лидер на федералното правителство и командир на въоръжените сили. Ролята на вицепрезидента, макар да изглежда чисто съпътстваща, е да служи, в случай, че държавният глава не може. Ключово тук е, че в зависимост от това от коя партия – Демократична или Републиканска, е той, това има значение за Сената, който е съставен от четен брой сенатори, в случая общо 100.

Ако разпределението между тях е по равно, партията на вицепрезидента определя кой има мнозинство в горната камара на Конгреса, макар и на практика то да е фиктивно.

Кабинетът на президента е съставен от неговите съветници и ръководители на различните департаменти в изпълнителната власт, както и високопоставени официални лица. Членовете на кабинета се номинират от президента и трябва да бъдат одобрени от Сената с мнозинство от минимум 51%.

За смисъла на този текст ще пропуснем да навлизаме в подробности за съдебната система на САЩ, но ще споменем, че Върховния (конституционен) съд там, изпълнява на практика същите функции като аналога му в България – определя дали даден, предложен от президента или Конгреса закон не противоречи на Конституцията. Важно е да се уточни, че върховните съдии се назначават от президента и се потвърждават от Сената.

Защо е важно всичко това? След като е ясно в най-общи линии как работи политическата система на САЩ, става ясно и защо междинните избори, при които се избират представители в двете камари на Конгреса, са важни.

След 4 дни в Щатите ще се проведат избори, при които ще бъдат селектирани новите 435 представители в долната камара (Парламент) и новите 34 свободни места в Сената (На всеки две години се избират само 1/3 от представителите на Горната камара). Победителите в този тип вот се определят не чрез т.нар. „електорален колеж”, с който се избира президент, а с обикновен вот – тоест народът избира и на базата на това колко гласа и какво съотношение от гласовете е получил дадения кандидат, се определят бройките на депутатите по щати. Тази система е подобна на съществуващата сега в България при избор за народни представители.

В този смисъл междинните избори имат значение, защото определят кой е на власт в Конгреса, а това има значение както за законодателната власт, така и за изпълнителната в лицето на президента. Действащият държавен глава Джо Байдън е представител на Демократичната партия, която към момента държи с меко мнозинство Сената и с пълно мнозинство Парламента.  Това означава, че в последните 2 години политиката на САЩ във вътрешен и външен план се е определяла на практика от Демократичната партия, чиято политика във геополитически план виждаме достатъчно добре от 9 месеца в Украйна и от повече от 2 години по отношение на пандемията.

Предстоящите междинни избори сега обаче се очертава да прекъснат тандема между изпълнителната и законодателната власт. В исторически план партията на президента обикновено губи места в Сената по време на междинните избори. И сега очакванията са такива, тоест Демократичната партия ще се окаже без мнозинство в Горната камара, което ще позволи на Републиканците да прокарат своите законопроекти. Във външната политика това е важно, защото по време на тяхно управление обикновено се вижда стабилизиране на икономиката, но пък и войни.

Демократите всъщност най-вероятно ще загубят и двете камари, което ще прекрати някои от абсурдните законопроекти, които сега влизат в сила. Това включва спорната политика по отношение на имиграцията, на здравеопазването, но и във външен план – отношението на САЩ към Украйна и позицията на НАТО. Ако Републиканците спечелят на 8 ноември, това ще сложи и край на пълната власт на президента, който сега може да прокарва свои законопроекти относително необезпокоявано и да диктува политиката на САЩ в определена посока.

И действително – въпреки факта, че повечето американски медии и социологически агенции се държат от либерали и в този смисъл Демократи, сега прогнозите са категорични. Възможността Демократичната партия да спечели мнозинство в двете камари на Конгреса е минимална. Така стоят нещата дори и с печеленето на едната от двете камари.

Категорично Републиканците най-вероятно ще вземат 199 места в Парламента, спрямо 165 за Демократите, а останалите 71 остават под въпрос и ще се решат от регионите в щатите с т.нар. „суингърски гласоподаватели” – имащи право на глас, чиито вот варира през годините в зависимост от политиките на партиите. Мнозинство в Долната камара обаче се очертава да имат Републиканците.

Подобни са прогнозите и за ситуацията в Сената. Макар изборните места са общо 35, разпределението се очертава да е 21 за Републиканците и 14 за Демократите. Така първите ще получат общо 55 от 100 седалки, а вторите – 45.

А с това тектоничните плочи на американската политика отново се изместват. Републиканска победа би значела категорична и рязка промяна на външната политика на САЩ, както и опит за промяна на начина, по който сега администрацията на Байдън и Федералното правителство опитва да се справи с кризите. Нещо повече – такава победа би дала „бонус точки” на партията, която вече изглежда е решила кои ще са основните ѝ кандидати за президент след две години. Доналд Тръмп по-рано през седмицата заяви с почти категорично, че ще се кандидатира, а Рон ДеСантис – сегашният губернатор на Флорида, който стана много популярен по време на пандемията с отказа си да участва в играта на Вашингтон и въвеждането на абсурдни ковид мерки, ще е основният конкурент.

Демократичната партия, която преди 2 години подкрепи 79-годишният Джо Байдън за държавен глава, пък няма ясна идея кой ще пусне в надпревара нито срещу Тръмп, нито срещу ДеСантис. Те нямат отговор на тази атака, поне засега и е много вероятно, ако на местните избори Републиканците спечелят, следващият президент на САЩ да бъде именно от тази партия и то един от двамата описани по-горе личности.

Така реално се оказва, че избори в страна зад океана днес, най-вероятно ще имат огромен ефект върху живота и политиката не само в САЩ, но и в Европа. И не само за следващите няколко месеца, а за следващите няколко години.