Изтича ли последният управленски мандат на ГЕРБ в София

Г. Георгиев (вляво) вероятно ще смени Фандъкова като кандидат на ГЕРБ, срещу него може да се изправят Бонев, Любо Георгиев, Трайков, Георги Илиев (долу)

Ключови думи: Борис Бонев, Любо Георгиев, Столична община

След над 15 години в управлението на София ГЕРБ е изправена пред сериозно изпитание за местните избори през есента на 2023 г. Партията на Бойко Борисов бе на косъм да загуби властта в столицата още през 2019 г. Тогава Мая Манолова можеше да детронира дългогодишната кметица Йорданка Фандъкова, а Общинският съвет щеше да изглежда доста по-различно, ако активистите от „Спаси София“ на Борис Бонев се бяха явили на вота с кандидатска листа.

През последните три години ГЕРБ претърпя сериозна ерозия в столицата. Трите парламентарни вота през 2021 г. показаха сериозен спад за партията на Бойко Борисов в София.

Първо „Демократична България“ (ДБ) заедно с „Има такъв народ“, а после „Продължаваме промяната“ (ПП) отнеха първото място на ГЕРБ. На изборите на 2 октомври формацията на Борисов леко възстанови позиции. Резултатите към момента обаче не й отреждат нов управленски мандат. Тя може би ще отиде в опозиция за сметка на ПП и ДБ.

Остава обаче една година, в която може да се случат много неща.

От една страна, важно е дали ГЕРБ ще успее да се завърне отново в управлението на национално ниво. Това съвсем не е изключено - ако не сега, то след евентуалните поредни предсрочни парламентарни избори в началото на 2023 г.

Ако партията на Борисов поеме отново МВР, тя ще получи бонус по отношение на контролирания и купения вот, който в София не е без значение заради солидните ромски общности.

Дългогодишната кметица Йорданка Фандъкова дава индикации, че най-накрая смята да се оттегли. Дори и да се кандидатира, шансовете й да спечели изборите вече се оценяват доста ниско предвид ерозията за ГЕРБ в последните три години. Нужен е свеж полъх.

Затова партията на Борисов се очаква да излъчи 36-годишния юрист Георги Георгиев, който в момента подгрява като председател на Общинския съвет.

От другата страна са ПП, ДБ и Борис Бонев, който не крие амбициите си да се кандидатира отново за кмет на София. През 2019 г. той бе голямата изненада, след като се яви като независима номинация и получи близо 50 000 гласа, равняващи се на 10.77%. Това обаче му отреди едва четвърто място.

Борис Бонев се надява сега да успее да обедини ПП и ДБ около своята кандидатура. Това обаче не е много вероятно. Явявайки се заедно със свой съратник от „Спаси София“ като независими кандидати за местния парламент през 2019 г., той на практика лиши опонентите на ГЕРБ от близо 10 съветника. Това позволи на партията на Борисов да продължи да управлява безметежно столицата още четири години, което още се помни.

Освен това, Борис Бонев бе хиперактивен като съветник през последните три години, което обаче си има и отрицателна страна. Той също натрупа негативи заради спорни негови инициативи, свързани с градския транспорт, паркирането и др.

Бонев не дава и сигнали, че може да се кооперира адекватно с ДБ. От ПП обаче не е изключено да го разпознаят като свой кандидат, което би обърнало събитията. Партията на Кирил Петков и Асен Василев и към момента е с най-голямо доверие в София, както показаха последните парламентарни избори.

Като алтернатива в началото на месеца се появи арх. Любо Георгиев, който на 1 октомври представи нова организация – „Екипът на София“. Георгиев е бивш директор на общинското дружество „Софияплан“. Той предлага излъчване на обща листа от „прогресивни“ партии. Неофициално се коментира, че получава подкрепата на ДБ.

Борис Бонев е готов да се включи в инициативата за общ фронт срещу ГЕРБ, но си представя той да е (кандидатът за) кмет, а Любо Георгиев да е евентуалният бъдещ главен архитект на Столичната община.

От средите на ДБ се коментира, че има и други варианти за техни номинации за градоначалник. Това са двама популярни кметове на столични райони – Трайчо Трайков (на Средец) и Георги Илиев (на Слатина).

Любопитно е и какво ще е положението с БСП. През 2019 г. соцпартията подкрепи Мая Манолова, която бе независим кандидат за кмет. Това издърпа и листата на БСП, която с над 18% успя да вкара 15 общински съветници – доста солидно присъствие.

Три години по-късно обаче състоянието на партията е тревожно. На последните парламентарни избори вотът й в трите столични райони падна до 7-8%.

Градската организация пък претърпя трус, след като лидерът й Калоян Паргов в началото на годината бе свален от поста с решение на Общопартийната контролна комисия. Паргов е сред вътрешните опоненти на председателя на БСП Корнелия Нинова.

След него столичен лидер стана Иван Таков. Той е считан за близък до Паргов. Таков обаче едва ли ще бъде кандидатът за кмет на лявата партия, коментира човек от близкия му кръг. Любопитно е дали пък от БСП няма да решат да се присъединят към евентуална обща номинация на ПП и ДБ.

Печелившият им коз от предните местни избори – Мая Манолова, вече е в коренно различна ситуация. Тя участва в двете кратки Народни събрания миналата година, след което изпадна от играта. Тази година Манолова създаде своя партия, с която обаче получи само 1% на парламентарния вот на 2 октомври.

По неофициална информация Манолова няма намерения да се впуска отново в битката за кмет на София. Тя по-скоро има идеи за ново ляво обединение, с което да участва на местните избори догодина.

Друг нов фактор в Столичния общински съвет (СОС) обаче се очаква да е прокремълската радикална партия „Възраждане“. На последните парламентарни избори тя получи около 10% в София. Формацията на Костадин Костадинов засега няма открояващо се лице, което евентуално да издигне за кмет. Ролята на „Възраждане“ в следващия СОС вероятно ще е да е опозиция на всички – поне такава е ситуацията към момента в Народното събрание. И тази стратегия засега носи дивиденти на Костадинов и компания.