Първият небостъргач в София, покрай който днес архитектът му не иска да минава
Строителството започва в началото на 70-те години и приключва 1978 г.
В София има сграда, която е строена по изключително рядка и интересна технология – високият административен център на площад „Македония“ 1, известен още като сградата на КНСБ. Тя е и първият небостъргач на столицата.
Строителството започва в началото на 70-те години и приключва 1978 г. Стари снимки от процеса на строеж показват уникалната строителна технология– от горе надолу. Идеята е на арх. Георги Апостолов. Всъщност това е японски способ за пакето-повдигащи плочи.
Проектът реализират архитектите проф. Лозан Лозанов и проф. Богдан Томалевски. Повече от 40 години по-късно, арх. Лозанов си спомня, че първоначалните им идеи не успяват да се осъществят напълно. „Планирахме плочите буквално да се изграждат и обзавеждат с мебелите на земята и после да се вдигат и редят като етажи“, спомня си архитектът.
В крайна сметка плочите се издигат на груб строеж и се довършват след поставянето им.Строителите обаче дори не предполагат, че ще се изправят пред много по-голямо изпитание от сложната технология – земетресението във Вранча от 4 март 1977 г. с магнитуд 7,2 по скалата на Рихтер. Заради специфичния способ на изграждане сградата се строи денонощно. Така, когато земята се разлюлява във въздуха има няколко десетки строители.
„Работниците изживяха огромен ужас, горе трусът се е усетил много по-силно. Повече от половината от мъжете побеляха за няколко дни след това от страха, който бяха преживели“, разказва арх. Лозанов.Сградата е завършена успешно и пусната тържествено през 1978 г. Става най-високото здание за времето си и дълго държи първенството. Преди нея единствените други високи сграда в столицата са хотелите „Хемус“ (86 м.) и „Москва“ (82 м.), завършени 2-3 години по-рано.
Със своите 99 метра обаче сградата на КНСБ ги превъзхожда значително. Това е и времето на истински бум в строежа на високи сгради като модата се пренася от столицата към зимните и морските ни курорти.
Любопитнo е, че на същото място на площад Македония е предвиден цял модерен за времето си комплекс – с още една висока сграда и зала за конгреси и събития. Нищо от това обаче не се реализира. Десетилетия по-късно – преди няколко години в съседство беше построен нов бизнес център от едната страна на сградата на КНСБ, а от другата и в момента продължава строителството на нов хотел от световна верига.
„Не искам да минавам вече от там, получи се едно ужасно смесване на стилове – направо извръщам
поглед“, казва по повод собствената си сграда днес арх. Лозанов.Със своите 99 метра и 22 етажа сградата на КНСБ все още е сред най- високите в София – тя е на 5-то място. Най-висока е „Капитал Форт“ на „Цариградско шосе“, която се издига на 126 метра и има 28 етажа. Пусната беше през 2015 г. Две от кулите на Милениум центъра до НДК, заемат второто и третото място в класацията по височина – високи са съответно 112 и 108 метра. А на четвърто място е хотел „Родина“ – 25 етажа и 104 метра височина.
Сградата на КНСБ попадна и в доста интересна статия на световният фото портал Amusing Planet. Там се разказва именно за здания, които са строени отгоре надолу. Оказва се , че в световен мащаб това се е случвало изключително рядко. Българската сграда е сложена редом до прочутите кули на Колумб в Мадрид, както и строежи в Русия и Япония от преди десетилетия.Вижте още:Как и кога България става първата страна в Югоизточна Европа, в която е изградена атомна електроцентрала.
Източник: bgspomen.com
И какво значи,съперничи с останалите, всичко е с времето си.