16-годишният Златко е с IQ на най-интелигентните в света
10-ина минути стигат на момчето да се подготви за училище
На 16 години той вече е сред най-интелигентните хора в света по стандартите на Мeнса. Постигнал е 99 процентила - максималния възможен резултат на тестовете. Повече от това в скалата няма, защото се счита, че никой не може да бъде стопроцентов умник. Така пловдивчанинът Златко Димитров се нареди сред първите 13 души у нас в Младежкия клуб на Менса България. Обаче не му отдава особено значение и продължава да си живее като обикновен тийнейджър - между училището и компютъра у дома.
Идеята да се яви на теста тази пролет била на майка му.
От доста време усеща, че е с нещо различен от другите. Но не толкоз с бърз и комбинативен ум, колкото в общуването. Трудно ми се получава с връстниците, сякаш говорим на различни езици, обяснява Златко. Струва му се, че го гледат враждебно. И се чувства добре в един паралелен свят - виртуалния. В резултат на това английският език е напът да ми стане по-добър от българския, казва пловдивчанинът. Интернет го среща с хора по цял свят, повечето между 16 и 35 години. С тях по-лесно намира какво да си говори, отколкото, когато е с връстници.
Не отрича, че преминава границата на полезното време в мрежата. Колко му е необходим компютърът за най-елементарното общуване, усеща, когато му го отнемат. У дома опитват да наложат лимити, но не особено успешно. Откакто му купили устройство като 10-годишен, Златко прекарва свободното си време най-вече онлайн. Сам се е вразумил обаче да се движи по-активно и дори успял да смъкне няколко килограма, натрупани от застояване.
От 1. до 7. клас Златко учил в СУ „Пейо Яворов“. С високи оценки, добавя небрежно. Не му коствало много усилия. Даже понякога се подценявах, че няма да се справя, и си налагах да уча повече, отколкото ми беше нужно, разказва той. В крайна сметка установил, че 10-ина минути му стигат. После забравям учебника изобщо, обяснява Златко.
Но не е доволен от образователната система. „Не ни учат да мислим. Само трябва да запомняме и да възпроизвеждаме. След няколко дни вече всичко си забравил“, описва момчето пред Марица.
Откакто пристъпил в гимназиален етап, е ученик в частното училище „Талантите“. Целят клас се състои само от 3 момчета. Бързо омръзва, казва тийнейджърът.
В свободното си време прави опити понякога да се откъсне от мрежата и да излезе навън, но пак се оказва, че няма с кого. Това лято все пак изкарал късмет - бил с баща си на риболов в Норвегия, на село, после на лагер в Родопите. Прекарва приблизително еднакво време в Пловдив и в Асеновград - с татко си и с майка си.
В момента учи в икономическа специалност, а практиката си я провежда сам у дома. Ползва демо акаунт, с който върти онлайн симулация на търговия.
Инвестира в акции с ниска цена на компании, които обаче са много надеждни. И докато се пробва като виртуален борсов агент, проверява доколко могат да се печелят лесни пари.
Обаче няма да му е това професионалното поприще. Вероятно един ден ще се влее в семейната компания за галванизация. Затова ще се наложи да следва химия, след като завърши средното си образование. Няма илюзии, че ще е лесно, но и се надява да не му се опре.
Колкото до максималното IQ на теста на Менса, Златко е категоричен: „Един тест нищо не значи, ако не знаеш как да използваш знанията, като ги превърнеш в умения“.
Към момента ги хабя, усмихва се той и си дава обещание да се стегне повече в следващите 3 години. През тази е десетокласник.
Златко още не е сигурен дали ще намери своя среда в Младежкия клуб на Менса, който организира онлайн срещи между членовете му от цялата страна. Идеята е тъкмо тази - младежи със свръхинтелигентност да могат да общуват помежду си, да споделят, взаимно да се предизвикват. Досега Златко е бил само на една виртуална среща. Малко е скептичен дали ще намери приятели там. Всъщност доста ми харесва да стоя вкъщи и да не общувам директно с много хора, освен от разстояние - когато поискам аз, обяснява момчето.
Общественият живот също не го вълнува много, а мнението му за родината е доста негативно. Според Златко няма и как в България животът да стане по-добър. Една власт сваля друга, за да постъпва после точно като нея, забелязал е тийнейджърът на какъв принцип работи политиката. Но пък би живял в Канада - хладно е и медицинската помощ е безплатна.
