Защо се налага въвеждането на продуктови такси за текстил и обувки

Бързата мода е като бързата храна - леснодостъпна, нискокачествена и вредна. Тя се характеризира с огромен брой продукти и продуктови колекции на година, всички от които пригодни за носене не повече от един сезон

Ключови думи: бърза мода, такса текстил, евтини дрехи, рециклиране на текстил

Свръхпроизводството и свръхпотреблението са факт във всички индустриални отрасли, и текстилът не прави изключение. И ако често срещаме тезата, че основната причина за това е положителният прираст на населението в глобален мащаб, тази теза просто е твърде повърхностна.

Истината е, че основна роля за хиперескалацията на производство и потребление играят два други фактора. А именно – бизнес практики и потребителско поведение. В текстилната индустрия, можем да изчерпаме описанието на проблема само с две думи – бърза мода.

Какво е бързата мода и защо е проблем?

Бързата мода е като бързата храна - леснодостъпна, нискокачествена и вредна. Тя се характеризира с огромен брой продукти и продуктови колекции на година, всички от които пригодни за носене не повече от един сезон. След изтичането на този кратък „срок на годност”, дрехата вече е деформирана, избеляла и скъсана, а потребителят е обратно в магазина.

Този порочен кръг има много недостатъци както за потребителя, така и за природата.

Преди всичко, ниската цена на бързата мода е достатъчно изкушаваща, за да накара човек магически да забрави, че три чифта евтини обувки годишно все пак са по-скъпи от един чифт скъпи обувки на три години.

На второ място, ниската цена се постига с ниско качество на нишките и спомагателните материали. Зад изкушаващия етикет стоят повече синтетични примеси, повече тежка индистриална химия, повече алергени и повече експлоатация на човешки труд.

На трето, но не и на последно място - бързата мода генерира количества текстилен отпадък, които трудно бихме могли да възприемем като възможни, дори и да се върнем само десет години назад. Всяка секунда е още един камион с дрехи, пътуващ към сметището. Докато не се огледаме и не добием усещането, че сметището вече е навсякъде.

Трябва ли бизнесът да носи отговорност?

От всичко описано по-горе, успяхме да дефинираме двама основни губещи в лицето на потребителите и природата. Логично, основните печеливши остават производителите и търговците.

Екотаксите са далеч от инструмент за контрол на пазара, макар и да се тълкуват като такива от печелившите, които може би ще започнат да печелят по-малко. По дефиниция, екотаксите се определят като механизъм за поемане на отговорност, която надскача точката на продажбата.

Вместо това, таксите се използват за изграждане на процеси за събиране, оползотворяване и рециклиране на текстилния и обувния отпадък. Екотаксите не са глоба, а инвестиция в поддържането на единна система за редуциране на отпадъка и изработката на нови изделия без употреба на нови суровини.

Налага ли се въвеждането на система за събиране, оползотворяване и рециклиране на текстил?

Въвеждането и поддържането на тази единна система е абсолютно наложително, а причините отново са няколко.

Първо - че твърде малко търговци биха се ангажирали да поемат отговорността си, ако не са изрично заставени да го направят.

Второ - че единната система би улеснила, ускорила и унифицирала процеса, така че всеки бизнес да може да премине през своята трансформация възможно най-безстресово.

И трето - че ефектите от безотговорното потребление на природни ресурси вече далеч не са теория от далечното бъдеще. Всъщност, тези ефектни можете да видите всяка вечер в централната емисия новини - освен ако вече не сте имали нещастието да ги преживеете от първо лице.