Българският суперкомпютър вече не е сред 100-те най-мощни в света

Ключови думи: суперкомпютър, discoverer, не е в топ 100, български

Българският суперкомпютър Discoverer, който заработи миналата година в „София Тех Парк“, вече не е сред 100-те най-мощни висикопроизводителни машини в света. Това показва справка с актуалната класация TOP 500, спорeд която към юни 2022 г. той вече е под номер 113.

Изпадането от първата стотица всъщност се е случило още през ноември 2021 г., когато Discoverer е на 104-то място сред най-мощните суперкомпютри в света. Това означава, че престоят му в топ 100 като активна машина е бил едва няколко седмици, тъй като бе пуснат в експлоатация през същата тази есен, предава economic.bg.

Discoverer бе отразен за първи път в TOP 500 в пролетното издание на класацията през 2021 г. (б.р. – TOP 500 публикува актуални листи два пъти годишно, през юни и през ноември) под номер 91, още преди да заработи официално.

Всъщност динамиката в подредбата на най-мощните суперкомпютри е нещо обичайно, тъй като тези технологии се развиват изключително бурно и интензивно. В тазгодишната юнска класация например за първи път влезе машина, поддържаща производителност над бариерата от 1 екзафлоп. Става дума за американsката система Frontier, изместила японския Faguku, който преди това държеше световното лидерство в продължение на две години.

Екзаскейл системите са следващото поколение суперкомпютри, които се задават на хоризонта. По такива се работи от години, а Frontier е едва първият, достигнал до пазара. Този клас машини биват определяни като пет пъти по-бързи от предшествениците си и способни да правят невъобразимите 1 квинтилион (10 на 18-а степен) изчисления в секунда. Употребата им ще даде тласък на революционни симулации.
Какво може българският Discoverer?

При тестовете миналото лято Discoverer надхвърли планираната производителната мощ от 4.44 петафлопа (или 4.44 милиона милиарда пресмятания в секунда), като постигна средно над 4.5 петафлопа и пикова производителност от почти 6 петафлопа. Така към онзи момент българският суперкомпютър успя да се нареди на 91-во място по мощност в света.

Резултатите го поставиха и на 66-а позиция в допълнителната класация на TOP 500 – HPCG, която измерва сближаването на натоварванията на HPC и изкуствения интелект (AI), базирани на машинно обучение и дълбоко обучение. Днес Discoverer е на 75-а позиция в тази подредба.

Независимо от загубата на позиции, присъствието на българския суперкомпютър сред първите 500 високопроизводителни машини в глобален мащаб позиционира страната ни на видимо място на картата. Наличието на система като Discoverer е добра предпоставка за осъществяване на високотехнологичните амбиции на България да се превърне в дигитален хъб в Югоизточна Европа. Но само по себе си не е достатъчно.

Влизането в топ 100 на българския суперкомпютър миналата година бе добре дошло от маркетингова гледна точка. Шумът около Discoverer обаче бе много по-голям преди той да заработи. Заедно с новината за облачното надграждане на системата, в първите месеци след пускането ѝ в експлоатация бяха обявени и първите конкурси за кандидатстване за безвъзмездно използване на изчислителен ресурс. На сайта обаче не може да се намери информация какво е последвало.

Иначе става ясно, че управляващото дружество „Петаскейл суперкомпютър-България“ е сключило меморандум за сътрудничество с УНСС, а косовски IT фирми са били на посещение в Тех парка, за да обсъдят възможности за партньорства. С внимание е отразен и призът от конкурса „Сграда на годината“.

Целта на Discoverer, в който бяха инвестирани около 11.5 млн. евро от СП EuroHPC и българската държава, е да подкрепи редица научноизследователски и иновационни дейности, да стимулира промишлеността, базирана на използването на технологии за симулиране, моделиране и оптимизация.

    Капацитетът на машината може да бъде използван в много приложни области за нуждите на голям брой публични и частни потребители, включително малки и средни предприятия на българско, регионално и европейско ниво. Системата ще бъде оптимизирана да работи в множество научни области, включително биоинформатика, фармация, молекулярна динамика и механика, квантова химия и биохимия, изкуствен интелект, персонализирана медицина, биоинженерство, прогнозиране на времето, борбата с климатичните промени и др.“, се посочва в официалната информация.