Николета проговори за времето преди силикона

Ключови думи: николета, силикон, книга

„Списание Playboy организираше конкурса Playmate и Велислава Каймаканова и Георги Неделчев ме поканиха да участвам в него. Велислава дори се срещна с родителите ми, за да им обясни как се провежда. Макар че бях пълнолетна, не исках да правя нищо на своя глава и против тяхната воля, уважението ми към тях не го позволяваше. Доста време обмислях, събирах мнения. Майка ми ме предупреди, че всичките тези конкурси са нагласени и няма смисъл да се явявам, но аз не вярвах, че е така.

Дори го обсъдих с Устата, когато се снимах в клипа му, а той ме насърчи и каза: „Давай, това може да е твоят шанс!“. Може би това бяха думите, които ме окуражиха да се явя на кастинг.

Аз, майка ми и сестра ми тръгнахме с колата за София, а през целия път изпитвах нещо средно между страх, хъс, амбиция и несигурност. Когато стигнахме студиото, в което се провеждаше кастингът, имах чувството, че съм най-дебелата кандидатка, с най-малко възможности. Участваха момичета с дълги екстеншъни, с богати гаджета и с огромни силиконови гърди. Аз си бях нормално момиченце от Пловдив, без силикон, без екстеншъни, с руса, перхидролена, изгоряла коса... но за сметка на това са видели потенциала в мен. Правеха по няколко снимки на всяка кандидатка и ни казваха, че ще ни се обадят до няколко дни. На мен ми се обадиха още преди да стигнем до Пловдив – бях одобрена. Това ми вдъхна надежда и кураж, че приказката за Пепеляшка не е само в книгите и в мечтите от детството. Тя е възможна, бях започнала да я изживявам. По-скоро бях започнала да пиша своята собствена приказка.

Преди самия конкурс трябваше да направим фотосесия за корицата на Playboy. Снимките щяха да бъдат в Слънчев бряг и всички 12 момичета да пътуваме заедно с автобус. Минаваха през градовете, в които живеем, а аз ги чаках на една бензиностанция в Пловдив. Чувствах се зле. Още в автобуса се нагледах на момичета със силиконови бюстове, с дълги коси, с хубави дрехи. А аз бях с една плюшена чантичка-кученце и се чувствах супер смотана. Имах самочувствие, но сравнявайки се с другите, мислех, че нямам никакъв шанс да спечеля и се потисках. Въпреки това, колкото и абсурдно да звучи, не спирах да вярвам в себе си.”

Източник: Хотнюз