Еколози ще пречистват залива Вромос с изкуствено заселени миди

Така изглежда конструкцията, върху която ще се развива изкуственият хабитат за черни миди

Ключови думи: -р инж. Николай Минчев, Черноморец, Вромос, Варна, доц. Овид Фархи, Черноморие, проф. д-р инж. Николай Ников, Черно море, Варна

Изкуствен хабитат за черни миди ще подобри екологичните показатели на залива Вромос и ще помогне за увеличаването на биоразнообразието в моето край Черноморец. Това стана ясно днес от представянето на проекта, по който от 21 декември 2010 година работят учени и преподаватели от Техническия университет във Варна. Той е наречен „Подобряване на екологичния статус на крайбрежните черноморски води и опазване на биологичното разнообразие чрез създаване на изкуствени дънни хабитати и е на стойност 81 250 лв.. Финансирането е от фонд „Научни изследвания Работата по него ще продължи 3 години.

Специфичните за Черно море сероводородна зона, сравнително ниска соленост и слаб обмен на водни маси със Световния океан са сред причина за неговото природно обусловено ниско биологично разнообразие. Освен това Черно море има и специфични екологични проблеми, свързани с неговата висока антропогенна натовареност: тук се вливат 4 големи реки, масово се практикува тралене, в някои райони са силно развити риболовът и морският транспорт. Тези процеси са съпроводени със загуба на биологично разнообразие и влошаване качеството на морските води. Нарушеното екоравновесие е предмет на част от изследванията по проекта.

Екипът, ръководен от проф. д-р инж. Николай Ников, след период на анализи и оценка започва същинската работа по създаване на условия за заселване на дънни съобщества, увеличаване устойчивостта на екосистемите и  пречистване на водата чрез естествения филтър мидите. При температура на морската вода от 17^оC  възрастната черна мида филтрира до 3 литра на час. 

След изследване на 6 потенциални района за начало на експеримента, учените избират  залив западно от нос Акин (недалеч от Черноморец), в който няма силни подводни течения,  силните вълни са рядкост, няма интензивно корабоплаване и има естествени “обиталищана попчета, морски кучки, ракообразни и др.

Там те инсталират 3 подводни линии по 280 метра всяка. Конструкциите са изработени от въжета с диаметър 26мм., за които са вързани мрежоподобни местообитания за миди, поддържани от поплавъци. В основата на всяка от дъгите в подводните линии има предпазител срещу рапаните, които се хранят с черноморските миди. Така чрез увеличаване на черните миди водата в залива ще стане по-чиста, в следствие на това ще се увеличи нивото на кислород в нея, ще намалеят така наречените „червени приливи причинени от интензивния цъфтеж на планктона. Всичко това от своя страна ще увеличи шансовете за оцеляване на дънните обитатели на Черно море.

Вече са налице първите резултати от подводните хабитати те пречат на траленето на дъното и така всички стари замърсявания и шлаки, които са се отделили на дъното, вече няма да се разнасят повторно във водата, обясни доц. д-р Даниела Тонева от варненския екип. Това се отнася и за радиационните частици, които евентуално повишават радиационния фон в залива. Въпреки че учените са убедени, че истерията отпреди 2 години е изкуствено създадена. „Измервах радиационния фон на 6 места в залива, но така и не получих резултат по-висок от 200-250 mR при допустима нотма от 400 mR обясни ръководителят на проекта проф. д-р инж. Николай Ников. Неговият дългогодишен опит на водолаз се оказал решаващ при решаване на многобройните трудности, с които се сблъскали учените при подводните работи.

Мидите ще бъдат особено полезни и срещу така наречените „червени приливи Масовият цъфтеж на водораслите  придава специфичен червен цвят на водата като я прави лепкава и неприятна за къпане. Цъфтежът води и до недостиг на кислород във водата, което причинява смъртта на много морски обитатели. Естествен филтър като мидите в хабитата ще намали нивата на азот и фосфор във водата, които са основните „виновнициза „червения прилив, обясни  доц. д-р инж. Николай Минчев.

„Разработената от нашия екип технология успешно ще бъде приложена и на други места по българското Черноморие, за което ще кандидатстваме за международно финансиране съобщи ректорът на Техническия университет–Варна доц. Овид Фархи, който днес беше в Черноморец, за да огледа лично направеното от колегите му.