Бежанци се нуждаят от интернет и пералня

Ключови думи: Украински бежанци, украйна, новини, Флагман

Спокойствие, тишина, деца, които си играят в тревата, майки, които обсъждат дните си и въздишат по родината си. Такава е обстановката в почивната база на БДЖ в Паничище, където са настанени около 60 бежанци от войната в Украйна, част от тях идват от Слънчев бряг, а други директно от Украйна, пише вестник Телеграф.

„Всичко е отлично, красиво, хубаво. Стаите са хубави. Няма от какво да се оплакваме. Ние бяхме под бомбите, живяхме в такива условия, че сега всички условия са супер. Персоналът на хотела е направил много, за да ни бъде добре и се чувстваме комфортно тук. Даже са приспособили храната в менюто към нашата украинска кухня. Децата с удоволствие ядат от всичко. Огромно благодаря“, разказва една от жените, която е намерила убежище в България, пред „Телеграф“. На 37 години е и дори е решила да остане в страната ни, но иска да се премести близо до морето, защото е израснала в такъв украински град.

Потребности

На въпрос дали имат нужда от нещо те споделиха, че са изключително благодарни за това, което им предоставят, но имат необходимост от пералня и по-добър интернет, тъй като някои от тях работят дистанционно. „При нас дойдоха доброволци от Дупница и обещаха да донесат за децата развлекателни игри, пералня. Дойдоха и от социалната служба и ни накараха да попълним декларация за еднократна помощ“, разказаха жените.

Без притеснения жените ни заведоха в стаите, където са настанени, за да ни покажат, че си имат всичко в тях. Помещенията бяха ремонтирани, стените боядисани, а помещенията не бяха малки и наблъскани с легла. Едно от тях имаше само една стая със скосен таван, но достатъчно пространство за децата. В стаята имаше едно двойно легло, две единични и диван, както и телевизор, хладилник, маса и гардероб, баня в отлично състояние. Евгения, която е майка на три деца и е пристигнала в България, сподели, че работи за американска компания дистанционно и има нужда от интернет връзка, за да може да работи. В базата има, но когато се включат много хора, тя става слаба и почти неефективна. Използва мобилни данни на един от българските оператори, но се нуждае от по-бърз интернет.

Планове

Другите жени пък са работили в сферата на рекламния бизнес и интернет търговия с детски играчки. Част от бежанците не искат да планират бъдещето, защото не знаят какво ще се случи.

Искат да работят, но работодателите отказват да ги наемат, защото никой не е сигурен за колко време ще остане в страната. Освен това предлагат ниски заплати, а само за наем са необходими около 500 евро месечно. Децата няма как да учат в България, тъй като много от връстниците им нито говорят английски, нито руски и езиковата бариера е огромна. Затова, ако войната не е свършила и се наложи да освободим базите и хотелите, където са настанени нашите сънародници, ще търсим изход да заминем за Канада или друга държава, където може да говорим английски.

Една от настанените в базата на БДЖ пък е работила като медицинска сестра в болница за лечение на туберкулоза, но в момента е затворена, тъй като там живеят украинските войници. А болните са по домовете си, разказва медицинската сестра.

Жертви сме на политически конфликти

На въпрос кой е виновен за войната жените, които са принудени да живеят далече от домовете си, казаха, че всичко е въпрос на политически конфликти. Не мразят Путин, за тях той е просто марионетка. Те разказаха, че е имало информации в интернет, че ще има война две седмици преди 24 февруари, но никой не вярвал. Когато станало, хората се панирали и започнали да напускат жилищата. Ние не мразим руснаците, това са нашите родители, племенници, чичовци, разказват жените. Една кръв сме, не можем да разберем какво се случи, обясняват с тъга бежанците.