През 19 и 20 век България е помогнала и на арменци, и на македонци, сега Калина и Киро не могат

А в „буферния център” в Елхово могат да пратят украинските майки с деца само садисти, които са решили да изгонят тези хора колкото се може по-бързо от България

Ключови думи: радомир чолаков, герб, декларация, народно събрание

Уважаеми колеги,

Само 15 години след създаването на Третата българска държава, в периода 1894-96 г. в страната ни пристигат 20 000 арменци. По време на Балканските войни техният брой става 35 000, а малко по-късно идват още 22 000. След 1917 г. през България преминават 100 000 граждани на Руската империя, бягащи от червения терор, от които 20 000 остават тук. А след Балканските и особено след края на Първата световна война, в майката-родина пристигат 300 000 бежанци от Македония, Беломорска Тракия и Северна Добруджа. Представете си как е изглеждала българската държава тогава. Без инфраструктура, без хотели по морето, без жилищен фонд, без IT-специалисти, без европейски фондове и без вицепремиерка по ефективното управление.

И въпреки това, онази българска държава се е показала като изключително ефективна. Всички тези стотици хиляди хора са били приети, обгрижени, намерили са работа, построили са домове, изучили са децата си и са се интегрирали напълно в българското общество. Някои от тях със сигурност са Ваши баби и дядовци. Онази държава е можела да направи всичко това. Държавата на Киро и Калина не може. С всички ресурси, които има, голяма част от които изградени и оставени от ГЕРБ, с всичките си претенции и дигитални умения тя просто не може. Не може, защото тези, които случайно са попаднали на държавното кормило в този момент, не могат. Киро и Калина не могат.

Ще попитате: какво би направил ГЕРБ в тази ситуация? Наистина, „временната закрила” е нова ситуация, която беше непозната и за нас. Правителствата на ГЕРБ са се справяли успешно с бежански кризи, но те бяха от съвсем друг характер. Но бежанска вълна в такъв размер никой не е виждал. Въпреки това ще ви кажем какво щяхме да направим ние и как щяхме да се справим.

Първото, което щяхме да направим, е да извършим пълна децентрализация на задълженията и правомощията по приемане на търсещите временна закрила към общините. Вие, колеги от „Продължаваме промяната”, нямате никакво понятие какво е това „държава”, но имате още по-малко понятие какво е „община”. Животът на всеки човек, на всеки гражданин протича в община. В общината той живее, там децата му ходят в общинската детска градина или в общинското училище, там той работи, там плаща данъци, там ходи на лекар, там ползва всички социални и административни услуги. Общината е основният интегриращ фактор на обществото.

„Субсидиарност” означава държавата да остави на общините да вършат това, което само те могат да свършат и да не им се бърка, а да им помага. Всеки, който има елементарна представа от управление знае, че това е аксиома. Затова, това, което правителството на ГЕРБ щеше да направи е на първо място, в сътрудничество със Сдружението на общините в България да изработи план за прием на търсещите временна закрила граждани на Украйна в българските общини. Справедливо, солидарно и според възможностите на всяка община. Това щяхме да направим без никакво отлагане!

Във всяка община има хотели, които имат повече нужда от подкрепа от хотелите по морето. Всяка община знае кои са другите й места за настаняване. Знае се къде има свободни места в общинските училища и детски градини. Знаят се работодателите и свободните работни места. Всяка община може да организира дейността на общинските и държавни служби, имащи отношение към настаняването на бежанците, по такъв начин, че всички техни потребности да бъдат удовлетворени незабавно. И само тя, общината, може да ги интегрира.

Държавата щеше да плаща сметките, като онези 148 милиона евро от европейските фондове за солидарност щяха да постъпят в общините и чрез тях да стигнат до нуждаещите се. Тя, държавата, щеше да плаща по равно и еднакво на всеки, който би дал подслон на украинските ни приятели, независимо дали е хотел, общежитие или частно лице. Защото така е справедливо. За всяка украинска майка щеше да бъде погрижено, всяко дете щеше да бъде настанено в градина или училище, всеки вече щеше да има личен лекар, много повече щяха да имат работа, всички щяха да посещават курсове по български език и да се чувстват добре, обгрижвани и закриляни от конкретна местна общност, която щеше да поеме отговорността за тях и сред която те щяха да се чувстват като у дома си. Ето така щеше да бъде при правителството на ГЕРБ.

Така българската държава в началото на 20-ти век е приела половин милион бежанци и от това е излязла по-солидарна, по-силна и по-заможна. Така постъпват в Румъния и в Полша, които приеха милиони украинци и понеже знаят как се управлява, ще излязат по-солидарни, по-силни и по-богати. Така щяхме да постъпим и ние.

Какво направи нашето правителство? Когато то изпрати 35 000 украинци, търсещи временна закрила, в хотелите в Слънчев бряг, беше ясно, че просто гледа да махне тези хора от главата си, без никаква концепция какво прави и без да си дава сметка, че това буквално взривява община като Несебър. Сега, когато по най-безчовечен начин, три месеца по-късно, започва да ги праща в Паничище, където няма нито магазин, нито училище, нито работа, нито лекар, става ясно, че правителството изобщо не разбира концепцията на „временната закрила”.

А в „буферния център” в Елхово могат да пратят украинските майки с деца само садисти, които са решили да изгонят тези хора колкото се може по-бързо от България. Настоявам още утре в Комисията по правата на гражданите да бъде извикана директорката на Държавна агенция за бежанците, за да я попитаме според нея украинците хора ли са и имат ли човешки права или не? И моля бюджетната комисия да попита министъра на финансите къде са 148-те милиона евро европейска помощ за посрещане и интеграция на бежанците. Къде са парите?

Медиите напоследък много жалят правителството на „Промяната” и редовно порицават ГЕРБ защо критикува тези добри хора, а не им помага. Ето, помагаме им. С всеки съвет, който ви даваме, помагаме. Това тук Ви го казахме още след като започна войната. Какво да направим, като Вашите ръководители са толкова безогледни и безчовечни. Какво да направим когато Вашата вицепремиерка обижда хора, имащи право на временна закрила по европейското законодателство, и ги третира като концлагеристи? Какво да направим, когато Вашият премиер ръси ксенофобски изявления в центъра на Европа? Как да помогнем, когато Вашия министър на иновациите Лорер вижда във войната в Украйна само възможности за бизнес? Бизнес се прави с хора, на които можеш да имаш доверие. С Вас никой няма да иска да прави нито бизнес, нито политика. Не може да Ви се има доверие. Ако не сте го разбрали, ще го разберете. Скоро.

И накрая две думи към украинските бежанци. Скъпи приятели, извинявайте. Ние, българите, не сме такива. Ние искахме да ви покажем българското гостоприемство. Искахме Вашите деца да играят с нашите деца. Искахме да работим заедно и да празнуваме заедно. Искахме да бъдем съседи и добри приятели. Българското правителство не ни даде никакъв шанс да се опознаем и да се сближим. Въпреки това, моля Ви, не се сърдете на българския народ и не ни запомняйте с лошо. Един ден ще се срещнем отново и тогава обещаваме да Ви се реваншираме.

Бог да ви пази, Бог да пази и нас.

*Декларация от името на ПП ГЕРБ от парламентарната трибуна, прочетена от Радомир Чолаков. Заглавието е на Флагман.бг.