71% биха санирали жилището си по европрограми

Ключови думи: саниране, програма, европрограма, жилище, апартамент, сграда

71 % от българите биха участвали в програма за енергийно обновяване на жилищата, която изисква съфинансиране от собствениците им и са убедени в ползите от цялостното саниране на сградите. Това съобщи на пресконференция Боряна Димитрова, управител на "Алфа Рисърч", при представянето на резултатите от проучването на социологическата агенция за възобновяване на прекъснатия процес на саниране.

По оценки на Министерството на регионалното развитие и благоустройството 93 процента от сградите в България са енергонеефективни, каза Димитрова. Близо 54 000 многофамилни сгради се нуждаят от обновяване и 645 000 еднофамилни сгради, в които живее повече от 50 процента от населението на страната.

94,6 на сто от анкетираните очакват, че след обновяването на жилищата им ще имат по-ниски сметки за енергия, по-красива и сигурна сграда, по-висок комфорт за обитателите, както и по-висока стойност на имота им.

Основните проблеми за хората са свързани с неяснотите за кандидатстването - за това какви са новите форми и изисквания, сроковете, за обхвата, за необходимите документи и къде да се представят.

Притесненията са свързани с финансирането заради микса от собственици на апартаменти в многофамилните жилищни сгради, които имат различни финансови възможности.

Друг важен за хората въпрос е свързан с постигането на съгласие в етажната собственост за започване на обновяването на сградата, като се изтъква необходимост от промени в Закона за управление на етажната собственост.

Спорен е и въпросът какъв да е процентът на съфинансиране и кой да контролира избора на изпълнители и самото изпълнение на обновяването.

Могат ли да разчитат на някаква професионална помощ, свързана с подготовката на паспорт на сградата и друга документация, е сред другите въпроси, които вълнуват хората. Във връзка с това се предлага да се появи фигурата на специализирания лицензиран посредник, който може да е към общините, а хората да се обръщат към него за консултации.

В анкетата 36 процента са посочили, че биха участвали в процеса на обновяване на жилищата с лични средства, на осигурен достъп до кредитен ресурс на преференциални условия биха разчитали 24 процента, а около 35 на сто са заявили, че нямат възможност за съфинансиране с лични средства и кредити.

Боряна Димитрова изтъкна като основен проблем за страната липсата на работеща дефиниция за енергийна бедност, за да се знае кои хора в една сграда могат да бъдат целево подпомогнати от общините.

По темата за евентуален колективен банков кредит или кредит на сдружението на собствениците за участие в програма за обновяване на жилищата, Димитрова каза, че европейската практика показва, че това е един от най-честите начини за подобни заеми, които могат да се изплащат на разумни месечни вноски за периода на възвръщането на инвестицията. Според проучването 40 процента от собствениците на жилищата са склонни да разгледат такава възможност, ако има облекчена процедура на кандидатстване - да кандидатства цялата етажна собственост или сдружението на собствениците, ако няма изискване за индивидуално обезпечение, като и да има задължение за изплащане само на собствената част от кредита, без солидарна отговорност с останалите.

Около 80 процента от респондентите смятат, че кредитът може да се изплаща със спестените средства. 30 процента от собствениците на жилища са склонни да платят суми до 50 лева месечно, 26 на сто до сто лева месечно с по-малък срок на изплащане, като тези разчети са залегнали в предложения днес нов модел на участие на хората в обновяването на жилищата, който стъпва на данните от анкетата.

Какъв модел се предлга

Цвета Наньова, заместник-председател на Управителния съвет на Българската фасилити мениджмънт асоциация, която представи новия модел на публично и частно финансиране на процеса на обновяване на жилищата, каза, че той е базиран на опита в страните от Централна Европа и балтийските държави, които имат сходна на българската форма на собственост на жилищата, която доминиращо е частна.

Предвижда се местните власти да са тези, които да предоставят информация на собствениците по темата и те да са в съпътстваща организация, която в някаква степен да контролира процеса. Фигурата на така наречения специализиран посредник, който ще консултира по дейностите, свързани с процеса на участие в санирането, би трябвало да е от бизнеса и ще може да се избира от собствениците. Това ще е услуга, която е платима с публичен бюджет, уточни Цвета Наньова.

По европейските правила, ако безвъзмездната финансова помощ е над 50 процента, тогава изборът на изпълнител и контролът върху изпълнението е в публичните власти, ако е по-малка, това остава в етажната собственост, като социологическото проучване показва, че последното е желано от хората.

Предлага се да има финансов модел от три компонента, също базиран на проучванията на нагласите на хората. Наньова подчерта, че е ключово да се създадат финансови кредитни продукти, които да позволят на собствениците да намерят съфинансиране, като това се комбинира с безвъзмездна финансова помощ, която трябва да продължи да я има както за мотивация на собствениците, така и за да направи възможно изплащанията по заема за сметка на реализираната икономия в разумен срок. Моделът на съфинансиране върви и с допълнителна целева помощ за енергийно бедни собственици.

Наньова каза, че банковият продукт, който е предназначен за сдружението на собствениците, ще даде възможност на хората с ниски доходи да участват финансово в обновителния процес и той трябва да е с облекчена процедура за кандидатстване, както и да няма изискване за индивидуални обезпечения и солидарна отговорност, а месечните вноски да позволят с наличните доходи и след получените спестявания те да може да се изплащат. Според проучванията това е сума под сто лева, каза Наньова.

Тя съобщи, че подобен модел се обсъжда с Българската банка за развитие, Фонда за енергийна ефективност и ВЕИ, които да почнат тестово да предоставят такива кредити, но да могат да служат и като гаранти на тези кредити пред банките.

Този модел ще ускори темповете за обновяване на жилищата и ще завиши участието на собствениците при вземането на решение и контрол и ще има мултиплициращ потенциал. Веднъж създаден и тестван, като това трябва да стане с пари от националния бюджет, и се види, че работи, този модел занапред може да бъде захранван с еврофинансиране от различни източници, смята Наньова.

По време на пресконференцията бе изразено съмнение, че след един месец ще бъде обявен прием по новия етап на програмата за саниране на жилища по националния План за възстановяване и устойчивост и бяха изразени опасения от това, че има вариант управлението на процеса да е централизирано. На пресконференцията бе посочено, че ако се направят разчети за процента на обновени сгради годишно от началото на програмите за саниране в България досега, ще се стигне до извода, че ако продължаваме по този начин и с такива темпове, ще са ни нужни повече от 200 години, за да обновим целия сграден фонд.

По Плана за възстановяване и устойчивост по проекта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за обновяване на многофамилни жилищни сгради, както и на публични и индустриални и търговски сгради, заложените средства от Механизма за възстановяване и устойчивост са 1,2 млрд. лева без ДДС за жилищните сгради.

Одобрените проекти за саниране на жилищни сгради до март 2023 г. ще са изцяло за сметка на програмата. Тези от април до декември 2023 г. ще ползват 80 на сто безвъзмездна финансова помощ, а останалото ще е самоучастие на собствениците на жилищата.