Държавата ще плаща 10% за доноси, разкрили укрити данъци и осигуровки

Предложението за изплащане на 10% от допълнително установените по сигнали на гражданин и фирми приходи е записано в пакета с антикризисни мерки

Ключови думи: Новини, Флагман, Бургас, мерки, корупция, укрити данъци

Четворната коалиция планира спорен стимул за повишаване на събираемостта на данъци и осигуровки. Правителството предлага от 2023 г. да бъде въведен бонус за всеки гражданин и фирма, помогнали на данъчните с информация да установят укрити данъци и осигуровки. Бонусът ще е 10% от допълнителните приходи, влезли в хазната благодарение на сигнала, пише вестник Сега.

За да се случи това, управляващите ще внесат изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който урежда реда за установяване на данъчни задължения. Според експерти мярката е много спорна и може да доведе до юридически хаос, набеждаване и блокиране на данъчната администрация.

Предложението за изплащане на 10% от допълнително установените по сигнали на гражданин и фирми приходи е записано в пакета с антикризисни мерки, които ще бъдат разгледани днес на заседанието на Националния съвет за тристранно сътруднимество. Още няма никаква яснота за детайлите около прилагането на подобен стимул, като такава може да се очаква едва през есента при внасянето на редовния пакет данъчни закони с подготовката на бюджет 2023. Според експерти обаче мярката е изключително проблемна и може да блокира работата на администрацията, да доведе до фалшиви сигнали и до набеждаване на граждани и фирми.

И в момента данъчните служби приемат сигнали за данъчни и осигурителни нарушения, ако те са подадени при спазване на правилата на административнопроцесуалния кодекс. Кодексът позволява образуване на производство само в случай, че сигналът не е анонимен и касае нарушения, които са извършени в последните две години. Самото установяване на допълнителни задължения става след ревизия, която се възлага с изрична заповед, а ревизионният акт, в случай, че се установят задължения, трябва да влезе в сила. Евентуално изплащане на част от установеното може да има едва след този етап, коментират експерти.

Основният риск при въвеждане на подобен стимул е масовото подаване на сигнали и блокирането на данъчната администрация. В момента НАП извършва проверки и ревизии по точно определени алгоритми. Данъчните извършват редовни проверки по прихващане и възстановяване, които касат масово ДДС, проверки за съпоставка на доходи с имущества, провеждат се ежегодно и тематични проверки на различни рискови групи. През 2021 г. например според отчета на данъчните е имало проверки на лица с отчетени значими материални запаси на фона на извършваната дейност, проверхи на физически лица, придовивали скъпи имоти в определен ценови диапазон, проверки на касови наличности, проверки на физически лица с имоти в Дубай, ревизии на соббственици на скъпи коли, проверки по закона за хазарта. Извършван е контрол в търговски обекти и т.н. При извършването на тази контролна дейност се анализират профили и поведение, степен на риск и други показатели. Не е ясно дали при новия механизъм за сигнализиране ще бъдат заложени някакви прагове на значимост, така че да не се залива администрацията с дребни сигнали. 

От отчета на НАП става ясно, че за 2021 г. данъчните са установили 916 068 000 млн. лв. допълнителни задължения след ревизии, като 11,3 млн. лв. са установените допълнително вноски. 33% от ревизионните актове са обжалвани.

За момента социалните партньори се въздържат от мнение по мярката именно заради липсата на яснота. „Не можем да изразим конкретно становище, доколкото отсъства яснота за механизма и процедурата, по които ще се прилага, каква публичност се предвижда, съществуващата променлива продължителност на процеса от постановяването на ревизионен акт и евентуалното му обжалване“, е становището по тази идея на БСК.