Центърът на Бургас и ж.к."Възраждане" са много уплътнени, има дефицит на зелени пространства

Доц.Стелиян Димитров предлага да се мисли за зелени фасади и пана в гъсто населените зони

Ключови думи: Стелиян Димитров, новини, Флагман, Бургас, зелени фасади

Доц.Стелиян Димитров е преподавател в университет „Св.Климент Охридски“, катедра „Картография и ГИС“ в Геолого-географския факултет. Той е сред водещите експерти в страната в областта на географските информационни системи. Ръководител е на множество проекти в тези области, автор на редица научни публикации и пет учебни пособия в областта на регионалното развитие и стратегическото планиране.

Доц.Димитров бе в Бургас, за да участва във форум за зелената икономика и развитие на градовете. В изключително интересната си лекция в Експоцентър „Флора“ той говори за „уличните каньони“ – блоковете и големите сгради, които спират въздушното течение в жилищните комплекси. Пример е столичният комплекс Люлин. В този случай дори и да има градска растителност, тя не намалява запрашеността, а дори напротив – увеличава я, разказа доц.Димитров.

- Доц.Димитров, как може да се справим със щетите, които сме нанесли от т.нар. „уличви каньони“ в жилищните комплекси?

- Единственият вариант е да се направи проучване на всеки един от тях и да се намери правилната рецепта, защото всеки един каньон е уникален. Не може, както каза и главният архитект на вашата община – Емил Бурулянов, да се действа на конвейър, това убива всичко. Трябва да се обследва всеки един и предложи персонално решение. Да се вникне в детайла и прецени кой подход ще е най-добрият.

- Колко процента по-голямо е запрашаването в комплексите, когато няма движение на вятъра, а има дървета, които се оказа, че още повече задълбочават проблема?

- Между 20 и 96 %. Такива са данните от нашите изследвания, които сме направили. 

- Какви са вашите наблюдения за Бургас, има ли ги тук тези улични каньони, за които говорите?

- Бургас в много голяма степен е облагодетелстван, защото макар и гъсто застроен, се намира между водни площи, които предполагат по-голяма динамика на въздушното течение, което предполага проветривост и по-малко замърсяване. В сравнение със София тук го няма и този котловинен ефект.

- Какво бихте препоръчали на Общината, за да подобри чистотата на въздуха и зелената екосисистема?

- На първо място да стимулира правилното енергопотребление. По-малко твърди горива, по-малко използване на индивидуален транспорт, насърчаване на масовия и електрически транспорт.

- Изпълнима ли е идеята за зелени покривни пространства в Бургас? Главният архитект Емил Бурулянов има интересна визия за подобен парк върху блок „Краставицата“.

- Добра идея, но имайте предвид, че е скъпа. Изисква се и сериозна поддръжка. Има два вида зелени покриви – леки и тежи. Тежките са по-ефективни, но доста по-скъпи, докато леките са на достъпна цена, но бързо се амортизират и ако наистина има дългосрочна визия трябва да се заложи на тежките. Имайте предвид обаче, че не всички сгради може да понесат тази конструкция. Зелените покриви са хубави, но все пак са скъпи. Може да се мисли за зелени стени, пана и линейно озеленяване. Това трябва да са мерките, поне на този етап. За съжаление България все още не е дорасла за нещо друго.

- Вие познавате Бургас, във вашата лекция засегнахте и ж.к.“Меден рудник“, в тази връзка кои комплекси е най-удачно използването на зелени фасади?

- Спешно има нужда централната част, защото тя е много уплътнена. Централната част и ж.к.“Възраждане“ трябва да има специално внимание, защото има дефицит на зелени пространства.