Симбиоза в българския парламент между турските либерали и проруските радикали

Формациите на Костадинов и Пеевски имат важна обща цел - спешното деинсталиране на новите управляващи

Ключови думи: ДПС, Възраждане

„Движението за права и свободи“ е естествен враг на всички националистически партии у нас поне от появата на „Атака“ през 2005 г. Формацията на Доган и Пеевски на хартия се води част от международното либерално политическо семейство.

През годините ДПС имаше тежки разпри в парламента и с ВМРО и НФСБ, наричайки ги фашистки формации.

Те пък искаха забрана за партията на Доган, обявявайки я за турски националистически проект. Българската конституция не позволява да се създават политически сили на етническа основа.

Враждата между ДПС и националистите можеше да се очаква да се пренесе и в сегашния парламент, след като в него попадна и партията на Костадин Костадинов „Възраждане“. Това обаче засега не се случва.

Напротив. Двете партии си съжителстват в 47-ото Народно събрание доста мирно и дори понякога си сътрудничат.

В предните парламенти националистите от „Атака“, ВМРО и НФСБ доста яростно нападаха ДПС на етническа основа. Хората на Доган не им оставаха длъжни. Понякога се стигаше и до груби обиди. В сегашното Народно събрание няма и помен от това.

„Възраждане“ и ДПС са заедно в опозиция и имат обща цел – събаряне на правителството на Кирил Петков. Партиите на Костадинов и Доган често си взаимодействат по тази линия. В четвъртък, например, ДПС подкрепи популистки законопроект на „Възраждане“ за нулев ДДС за куп стоки у нас. По принцип движението избягва подобно поведение и държи на реномето си на градивна и смислена политическа сила.

Любопитно бе и случилото се по време на неуспешната процедура за избор на гуверньор на БНБ миналия месец. Тогава „Има такъв народ“ за сметка на партньорите си в управляващата коалиция се опита да наложи депутата Любомир Каримански на поста с гласовете на опозицията.

В деня на гласуването ДПС започнаха открито да лобират за Каримански, а Йордан Цонев призова колегите си от „Възраждане“ да помогнат за избора му, за да съборят правителството предвид ключовата тема. Формацията на Костадин Костадинов все пак не се отзова и гласува „против“ кандидата за управител на БНБ, понеже той подкрепял въвеждането на еврото.

Всъщност „Възраждане“ е доста радикална партия, която се бори за изключването на България от Европейския съюз и НАТО. Това би ни запратило директно обратно в руската орбита. ДПС обаче изобщо не обръща внимание на тази опасност, въпреки че много настоява, че е твърда евроатлантическа сила.

От друга страна, Костадин Костадинов и компания избягват да се занимават с щекотливи теми, свързани с Доган и Пеевски и техните бизнеси, подкрепяни щедро от държавата през последните години.

Но явно за „Възраждане“ и ДПС всичко това е маловажно на фона на голямата цел – спешното деинсталиране на наскоро сформиралата се власт.

Трябва да се отбележи, че враждата между националистите и партията на Доган в предишните парламенти до голяма степен бе театрална. Това важеше особено за „Атака“ на Волен Сидеров, през която ДПС директно вкарваше свои кадри в управлението при кабинета „Борисов 3“.

Взаимните нападки между националистите и хората на Доган пък служеха за помпане на електоратите им, които не са наясно за какво става въпрос.

Прокремълските позиции на „Възраждане“ до голяма степен се припокриват с тези на „Атака“, поради което тя е считана и за неин естествен наследник. Може би взаимодействието зад кулисите с ДПС ще се окаже още една обща черта.