Прокобата над Антон Горчев погуби и двете му жени
Съпругите на големия актьор го оставят заради алкохола
И двете съпруги на големия актьор Антон Горчев се събраха с него на небето. Наскоро е починала и първата жена на актьора – Катя Петкова, от която е синът му Иво, наследил професията на баща си. От няколко години насам Иво Горчев е директор на театъра в Перник. За кончината на майка му стана ясно от интервю на нейния втори мъж – журналиста Емил Янев, пише вестник Ретро.
Катя до последно работеше в БНР, където с Емил са колеги. Тя е театровед, един от създателите на Златния фонд в Българското национално радио. Никога обаче не е търсила публичност и не обичаше да говори за брака си с Горчев, защото се разделят твърде рано и тя отглежда сина си от него почти сама.
Втората жена на актьора – колежката му Соня Маркова, се спомина още през 2010 г. Тя беше ученичка на проф. Боян Дановски, а след като дебютира грандиозно на сцената на Пловдивския театър, става част от трупата на „Сатирата“, където изиграва множество запомнящи се роли. Любовта им с Горчев е пламенна и страстна и двамата стават родители на син Зефир, чиито дири се губят в годините, макар като дете да се пробва в киното, но после не продължава по стъпките на родителите си.
Раздялата на Соня и Антон идва, след като той започва да дави мъката си в алкохол. Безпаричието и немотията се настаняват в дома им и актрисата е принудена да превърне семейната жигула в такси, за да заработва някой друг лев, че да могат да свързват двата края. По същото време останалият без роли Горчев работи по строежите като общ работник, а нощно време ѝ прави компания, докато тя обикаля с колата софийските улици.
Звездата от „Козият рог“ си отива в немотия и забрава през 2000 г., а след кончината му тръгва слухът, че прокоба заради ролята му на Караиван в кинолентата е отключила нещастията в живота му. Кариерата му се сгромослясва след 10 ноември 1989 г. Не само че не успява да стане свидетел на по-добри времена и да изиграе мечтаните роли на персонажи от криминални филми, но затъва все повече в сивотата на ежедневието. „Със сиромашията се свиква. Тя не ме мъчи толкова. Най-голямата ми мъка е, че се чувствам ненужен. А сега ми се играе. Нощем сънувам и снимачната площадка, и сцената. Мисля, че мога да дам още много, но никой нищо не иска от мен. Това е другият вид смърт за актьора!“, казва Антон Горчев, преди да отпътува от този свят на 24 юни 2000 г.
„Антон си отиде от алкохол, недохранване и собствените си разочарования. Тони падаше по улиците, но имаше най-красивите картини. Като затворя очи, си ги представям, както и двата огромни дога, които разхождаше в парка пред театър „София“. Като нямаше пари да ги нахрани, ги пускаше да ловят котки. След участието си в „Козият рог“, който е единственият български филм, продаден в Америка, Антон ми каза, че той е проклятие за всички участници в него“, казва колегата на Горчев Максим Генчев. 50 години след премиерата на „Козият рог“, проклятието над филма продължава да сее смърт и останалите живи от екипа са малцина.
